Започва следващият етап от делото Милошевич

Най-тежкото престъпление - геноцид, е главното обвинение, което прокурорите на ООН ще предявят срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич утре, когато открият новата фаза на процеса срещу него.

Обвинявайки Милошевич в най-тежките нарушения на човешките права след Втората световна война, прокурорите ще изложат 61 точки на обвинението, сред които за убийство, измъчване, депортиране за етническо прочистване в Хърватия и Босна. Те приключиха косовската част от делото преди две седмици.

Обсадата на Сараево, клането в Сребреница, лагерите в Търнополе и Омарска - огромният списък от обвинения за Босна и Хърватия представляват каталог на зверства, които шокираха света по време на управлението на Милошевич от 1990-97 г. като президент на Сърбия.

От 1991 до 1995 г. стотици хиляди граждани от несръбски произход бяха насилствено прогонени от домовете им, а хиляди други бяха убити в брутални и деградиращи лагери в общини в Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, се казва в обемистия доклад, очертаващ обвинението.

Това бяха най-тежките нарушения на човешките права в Европа след Втората световна война. Слободан Милошевич носи наказателна отговорност за тези нарушения, се казва в доклада.

Сред изброените престъпления са 43-месечният обстрел на Сараево, най-дългата обсада в Европа през 20-и век, по време на която целите на снайперистите включваха деца, погребални процесии и улични пазари.

Прокурорите обвиняват също Милошевич за мрачните лагери за задържане, в които над 7000 босненски мюсюлмани, хървати и други хора от несръбска националност бяха държани, а много бяха убити или измъчвани.

Все още са свежи и спомените за клането през 1995 г. в Сребреница, където сърбите са обвинявани за убийството на около 8000 мюсюлмани - мъже и момчета, в едно от най-страшните зверства в Европа след Втората световна война.

В обвинението за Косово - южната сръбска област, където сръбската офанзива през 1998-99 г. срещу албанско то мнозинство предизвика бомбените нападения на НАТО, Милошевич е обвинен по пет пункта в престъпления срещу човечеството и нарушаване на военните закони.

Милошевич и неговите сътрудници, които заемаха високи държавни постове по времето, визирано от обвинението, са обвинени в прогонването на около 800 000 косовски албанци от областта - почти една трета от косовското албанско население.

Обвиненията за Босна и Хърватия съдържат всички престъпления, включително най-тежкото, което и най-трудно се доказва - геноцид в Босна, част от "съвместното престъпно начинание", имащо за цел създаването на етнически чиста Велика Сърбия.

Присъда за геноцид означава да бъде доказано намерението да се унищожи една национална, етническа, расова или религиозна група. Бившият босненски сръбски генерал Радислав Кръстич, осъден миналата година за Сребреница, е единственият досега осъден за геноцид от трибунала в Хага.

Съдиите от Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия записаха в протоколите от името на Милошевич, че той не се признава за виновен по обвиненията. Милошевич е първият държавен глава, обвиняван в такива зловещи престъпления по време на мандата си.

Изправен пред най-големия съдебен процес в Европа за военни престъпления след Нюрнбергския, Милошевич отказа да заяви дали се смята за виновен или невинен по обвиненията, които той нарича изфабрикувани от съда, а трибунала обявява за незаконен инструмент на западните си противници.

Всяка страна ще разполага с по три часа утре, за да изложи встъпителните си аргументи, след което обвинението ще започне да призовава свидетели. Хърватският президент Степан Месич ще бъде първият, който ще видетелства за Хърватия, съобщи неговият канцелария.

Свидетелят, когото мнозина очакват с интерес, е бившият американски посланик Ричард Холбрук. Този ключов посредник за мирното споразумение за Босна от 1995г. изрази готовност да свидетелства, но Вашингтон дълго време спори с Хагския трибунал дали той да бъде изслушан на открито или закрито заседание.

Милошевич, който бе избран за президент на Югославия през 1997 г. , бе свален от власт през 2000 г. от реформистите, които впоследствие го изпратиха в Хага за историческия процес, който започна през февруари.

Свидетелите на обвинението досега варираха от опечалени косовски албанци до бивш американски посланик, косовския президент Ибрахим Ругова, високопоставени сръбски служители и бивш генерал от НАТО.

Експерти казват обаче, че малко от онова, което бе представено по време на косовската част от процеса, ще помогне за доказването на вината на Милошевич в твърде различните босненски и хърватски конфликти, когато той бе лидер на Сърбия.

Това е повече от предизвикателство - ще бъде по-трудно да се докаже отговорността на Милошевич за станалото там, защото той "де юре" не е имал власт там, каза Джедит Армата, наблюдател на съдебния процес от Коалицията за международно правосъдие.

В Сърбия няма много признаци за национален катарзис чрез съдебния процес, който за мнозина е едно шоу, необходимо за успокояването на Запада. Въпреки усърдното отразяване от медиите, вниманието към процеса отслабва и няма интерес.

Хърватия се занимава със своите проблеми с военните престъпления, най-вече с последното обвинение срещу началника на генералния щаб на хърватската армия по време на войната генерал Янко Бобетко, което скара с Хага хърватското реформистко правителство.

Босненските мюсюлмани казват, че няма да има истинска справедливост, докато Радован Караджич и Ратко Младич не бъдат докарани до трибунала.

Добре известно е, че Милошевич е онзи, който нареждаше повечето неща, че сръбските войски участваха в агресията срещу Босна и клането в Сребреница, заяви Мунира Субасич, председател на организацията на оцелелите от Сребреница. Той бе мозъкът, а Караджич и Младич бяха неговите ръце или криле и те би трябвало да бъдат съдени заедно, каза тя.

По БТА, заглавието е на mediapool.bg