Заради съдебното призоваване проектът за нов ГПК ще се преработва

Тестовете, свързани със съдебното призоваване, предизвикаха дебати в пленарната зала в четвъртък при гледането на първо четене на проекта на нов Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) и накараха депутатите да поискат сериозна преработка на проекта преди второто му четене.

Изработването на ефективен ГПК бе поискано от Европейската комисия в препоръките ѝ за подобряване на работата на съдебното производство. В началото на април министърът на правосъдието Георги Петканов след визитата си в Брюксел заяви, че до два-три дни проектът за ГПК, върху който се работи от 2 години, влиза в парламента. Реално парламентът обаче го дебатира на първо четене четири месеца по-късно, а пълното му приемане едва ли ще стане до късната есен.

В сега действащия ГПК призоваването на гражданите за съдебно дело става чрез длъжностни лица към окръжните съдилища или така наречените “призовкари”. Идеята, заложена в проекта за нов ГПК, е това да се извършва от пощенските служители. Спор в залата в петък предизвика въпросът дали те са достатъчно компетентни да извършват тази задача. И то не защото не могат да издирят лицето и да връчат призовката, а защото често им се налага да вземат важни решения, когато гражданинът не е на дадения адрес, или, когато, както често става, гражданинът и съдът си играят на криене и издирване при призоваването за дело.

Според депутата от Коалиция за България и член на парламентарната правна комисия Мая Манолова чрез предвиденото призоваване от пощите се дават твърде големи правомощия на пощенските служители. Те трябва да правят преценка дали лицето, което не е намерено, живее на съответния адрес. Ако не намери лицето, на което трябва да се връчи призовка, пощенският служител трябва да остави бележката от съда в пощенския клон и да остави бележка върху пощенската кутия на призованото лице. Ако тази бележка обаче бъде унищожена по един или друг начин, може да се стигне до съдебно решение, без лицето да е имало възможност реално да се защити, обясни Манолова.

Друг спорен момент е задължението на пощенския служител да прецени кога може да връчи призовката на друго лице. В същото време чрез тези спорни моменти може да се застраши бързината на воденото дело, коментира още депутатът. Ако съдът прецени, че е имало нередовност в призоваването, делото може да бъде върнато в начален стадий, дори да има вече съдебно решение, каза още тя.

Мая Манолова посочи, че в редица европейски страни призоваването става именно по пощата, но и че там традициите са различни.

При гледането по принцип на първо четене на проекта на ГПК мнозина от депутатите юристи поставиха под съмнение изобщо ефективността на новите предложения в гражданското правораздаване.

Според Филип Димитров от ОДС, гласуването и приемането на един чисто нов ГПК, представлява бъркотия за защитата и съда, което в крайна сметка означава и бъркотия за гражданите. Нуждата от нов кодекс беше поставена под съмнение и от други депутати с аргумента, че предлаганият проект е смесица от 20% принципно нови положения и 80% от действащия ГПК.

Нуждата от нов кодекс беше защитена с аргумента, че България е поела такъв ангажимент пред ЕС, и с факта, че приетият преди 54 години кодекс е претърпял над 50 изменения.

Мая Манолова смята, че по-добрият вариант е да се приеме изцяло нов проект на ГПК, отколкото само да се променят текстовете в стария кодекс. Такива предложения отправиха и други депутати. "Коренната промяна на системата не може да стане чрез промяна само в някои текстове", завърши Манолова.

В крайна сметка проектът бе приет на първо четене, като всички спорни текстове ще бъдат прецизирани и поправени между първо и второ четене. Това потвърди в кулоарите и зам.-министърът на правосъдието Маргарит Ганев.

Заради повечето работа по текстовете депутатите оставиха по-голям срок между двете четения. След окончателното му приемане от парламента ще има срок от поне 9 месеца до влизането му в сила, за да могат юристите да се запознаят с новите разпоредби.