Засега изборните дебати не проясняват вота, а засилват колебанието

Оформиха ли се вече електоралните групи около кандидатите и наясно ли са хората за кого ще гласуват?

Процесът на оформяне на позиции тече и в момента. Много повече са тези, които се колебаят дали ще гласуват, което внася елемент на неопределеност във всички прогнози, но той е характерен за всички видове избори, не само за тези. Особеното в случая е, че в момента той е малко по-висок. Все още около 15-20 процента от взелите решение да гласуват е възможно да сменят решението за кого да дадат гласа си. Моето наблюдение е, че самите дебати внасят елемент на колебание в хората. Голяма част от участниците показаха стилове на поведение, които могат да поддържат до края висок процента на колебаещите се, т.е дебатите не играят роля по проясняване на вота, а внасят допълнителни съмнения.

Това ли е преломният момент в кампанията, сега ли кандидатите трябва да положат най-много усилия за мобилизиране на своите поддръжници, да заявят ясно стратегията си за управление, а и да изградят собствената си символика?

В последното отношение някои от кандидатите са достатъчно ясни. Те отначало до край следват някаква първоначално избрана посока и тоналност, а ще видим и какво ще им донесе това. Най-голяма неясното има около десните и дясноцентристките кандидати. Там е най-сериозното колебание. Това са най-вече Велчев, Гаврийски и Герджиков, тъй като те имат освен всичко останало и твърде голяма обща аудитория, която в крайна сметка е дясна по нагласи и има сериозно основание да се колебае до последно за кого да гласува. А те не са достатъчно разграничими в някои елементи от посланията си. Минко Герджиков е ясен с едно – той е олицетворение на статуквото, но на идейно равнище никой не е достатъчно обърнат към бъдещето.

Има ли нещо, което според вас прави тази кампания уникална спрямо останалите и намират ли хората причини да се изненадват?

Особеното при тези частични избори е това, че на дясно от БСП има изобилие от кандидати, което е персонифицирано отражение на сложната ситуация, в която се намира десния политически спектър. Това до голяма степен отслабва влиянието на партийните централи и засилва мажоритарния елемент, което не беше така отчетливо и ясно при предишни местни вотове. Тогава поне левите и десните кандидати бяха ясни.

Другото, което мен лично ме изненадва, са изключително амбициозните кампании на основните участници в играта. Амбициозни като стил на поведение, като финансов ресурс и като медийна внушителност на изявите. Очевидно в тези избори се търси експериментиране за бъдещо развитие на политическото представителство. В известен смисъл, това е една лабораторна ситуация, в която се тестват идеи и стилистики, които, ако се окажат успешни, сигурно ще бъдат усвоени на национално равнище. Може би на президентските избори. И последният впечатляващ момент е  необичайното количество енергия, която се демонстрира. Това особено си личи при дебатите. Не знам дали този подход ще се окаже успешен. Имам чувство, че свръхагресивно поведение при дебатите няма да изиграе много позитивна роля.

Може би кандидатите са повлияни от участието на Бойко Борисов?

Може би и това дава отражение, но по-скоро се търси усвояване на опит от приключилите парламентарни избори. По-скоро това е един трансфер на опит от Атака към други политически сили и субекти. Точно Атака се отличаваше с една идея по-голяма агресивност от останалите през последните години.

Вероятно се опитват да дадат алтернатива на усмихнатото лице?

Сигурно и това го има. Имам убеждението, че тази емоционалност се разминава с типа себеизживяване, характерен момента, в навечерието на зимата, за повечето българи и софиянци в частност. Липсва човешкият тип комуникация. Това не е емоционалният градус на масовите настроения в момента. Преиграването може да отблъсне в крайна сметка част от избирателите.

Ясни ли са вече лидерите на общественото мнение и има ли сигурни участници в балотажа? 

В изследванията се открояват някои тенденции, но ситуацията е доста динамична. Все още Бойко Борисов изглежда сигурен за балотажа, но за втората позиция ще има сериозна борба и едва в последния момент ще стане ясно кой ще е вторият.

Намалява ли разликата между Бойко Борисов и следващите го по рейтинг, както вие прогнозирахте преди две седмици?

Намалява в кръга на твърдо решилите да гласуват. Ако ние продължаваме да удържаме в съзнанието си и онези, които се колебаят дали да гласуват и второ - за кого, то разликата си остава все още значима. Тя се движи между 12 и 13 процента пред втория. Точно поради тази висока лабилност на нагласите - дали да се гласува и за кого - прави доста спекулативни всякакви прогнози. Едно обаче е сигурно – Бойко Борисов ще е единият участник на балотажа. Татяна Дончева има по-големи шансове да е другият участник, но там има вероятност някой да се намеси в последния момент. Остава доста време. Ако съдим по парламентарните избори, последните две седмици са много важни за крайното разпределение на постиженията.

Какво е състоянието на “дясната писта”, където кандидатите са повече, а електоратът е по-разколебан?

Много мобилизиран е електоратът на Светослав Гаврийски, но това е характерно за електората на ДСБ по принцип. Той е силно политизиран, нахъсан, само че там има по-малка периферия. Доста по-сложна е ситуацията около Минко Герджиков и Милен Велчев. Особено Милен Велчев има голям потенциал, но за да го вземе, трябва да го отнеме от Бойко Борисов, който привлича значителна част от настоящия електорат на НДСВ или пък от дясноцентристкия електорат.

Велчев, Гаврийски и Герджиков имат сериозен конкурент в лицето на Борисов, тъй като и той в крайна сметка най-много може да разчита на електорат, който е десен, дясноцентристки или отвъд делението дясно – ляво.

Може ли Бойко Борисов да разчита на електорат на БСП?

Може, разбира се, някаква подпериферия на част от този електорат да гласува за него, но това си беше факт още от началото на кампанията. При левия електорат колебанието е дали да се гласува или не.

Как според вас ще се развие кампанията от тук нататък?

Кампанията е набрала инерция, която не търпи резки обрати, а и би било много рисковано за който и да е кандидатите да смени амплоато, с което досега се е изявявал. По този начин всеки от основните кандидати рискува да бъде изхвърлен от голямата игра. Може би в дясно ще тръгнат по-активно към атакуване на Бойко Борисов и ерозиране на десния електорат, застанал зад него, тъй за тях той е основната заплаха.

Вече прави впечатление, че атаките се пренасочват от Минко Герджиков към Бойко Борисов.

Общо взето е така. Минко Герджиков беше атакуван от всички в началото, първо, защото е олицетворение на статуквото, което всички останали искат да променят. Всички останали залагат на каузата “промяна”. Освен това той е най-лесно да бъде атакуван. Трето, всички атакуваха Герджиков, защото виждат в онова електорално тяло, което стои зад него, лесен обект за преразпределение в своя полза. Особено за дясната конкуренция. Но при наближаване на финалната фаза лидерът става предпочитан обект за атаки. Дори и да не са особено успешни атаките, дори и това да не прибави подкрепа за атакуващите, то може да разколебае част от не особено твърдо застаналите зад Бойко Борисов и така да отслабят неговите позиции. Негативна кампания може да направи само това - тя не може да ти даде гласове, но може да отнеме на противника.

Може ли да се очаква всички да скочат на Бойко Борисов?

Ако го направят прекалено заедно, ефектът може да е обратен. Имам усещането, че от дясно ще бъде направен опит.

Кой най-лесно може да защити от тези провокации?

Относително може би Гаврийски е най-неуязвим. Може би защото в най-малка степен той се асоциира и със софийското статукво и с националното статукво. Ако щете и с това, което се случва в последните 4 години в България. Но той е ограничен от партийната подкрепа за ДСБ. Той сравнително от скоро стана политическо лице. Чисто поведенчески и емоционално, той не е типичен представител на това, което е ДСБ в очите на широката публика, което няма да е недостатък за него, защото така или иначе ядрото на ДСБ ще гласува за него. Дава му някакви шансове да привлече и нетипичен електорат. Но не знам дали ще успее да покаже онова, което ще го направи интересен и желан кандидат за кмет на София. Другите имат много по-голям потенциал, но и имат много повече какво да губят.

Ще успее ли в подобна среда Бойко Борисов да задържи адекватно до края позицията си на алтернатива на политическото статукво?

Това в общи линии не зависи от него, а от опонентите му и от онези, които все още не са решили твърдо да гласуват. Бойко Борисов може да се окаже в аналогична ситуация, в каквато попадна Петър Стоянов. Всичко по време на кампанията изглежда наред, а резултатът се оказва много по-различен. Борисов не е застрахован от нещо подобно.

В рекламния клип на Велчев сме свидетели на едно емблематично сродяване между кандидат и партия. До каква степен той може да разчита на тази връзка?

Електоратът на НДСВ в момента е под равнището на парламентарните избори. Може би ще има някакъв елемент на мобилизация, но не мисля, че печалбата ще бъде особено значима. Един клип не може да промени толкова нещата, но може да намали делът на онези, които избират между опцията да гласуват за Велчев и изобщо да не гласуват.