Защита на честта на Шрьодер

Герхард Шрьодер изглежда възмутен. В градската си къща в Хановер бившият канцлер започва настъпление срещу средствата за масова информация. Пред камерите и микрофоните той уверява, че всичко със Северноевропейския газопровод е наред, за гаранциите на кредита за руския енергиен концерн “Газпром” той чува за пръв път, а този, който твърди обратното, ще бъде изправен пред съда.

Става дума за защита на честта. Откакто стана известно, че федералното правителство е предоставило гаранции за милиардния кредит за “Газпром”, Шрьодер е под подозрение повече от всякога. Множат се потвържденията, че е използвал възможностите в качеството си на канцлер за личните си финансови облаги. Залогът за Шрьодер е голям: славата на канцлер-реформатор и държавен деец, репутацията му в учебниците по история. Шродер знае, че ако не успее да опровергае обвиненията, е достатъчна и половин страница, за да съсипе репутацията му.

Затова сега той говори за политически нажежавани страсти и уверява, че не е вземал участие в решаването на въпроса за гаранциите по кредита. Последните съмнения трябваше да бъдат разсеяни от писмено заявление. Всъщност, не било толкова зле: “Газпром” вече не иска никакъв кредит. “А ако няма кредит, няма и никакво гарантиране”, - казва Шрьодер.

В началото на скандалното сътрудничество с “Газпром” нямаше подобно противопоставяне със средствата за масова информация. Тогава, на 8 септември 2005 година, той с приятеля си, президента Владимир Путин, благослови строежа на разклонението на газопровода с дължина 1200 км., което трябва, преминавайки по дъното на Балтийско море, да свързва Русия и Германия. Шрьодер, като опитен държавен деец, пренебрегна критиката на Полша и прибалтийските страни, недоволни от самосиндикалните действия на Германия и Русия.

Критиките на съпартийците

Много по-голямо раздразнение и недоволство се надигна, когато ръководителят на “Газпром” Алексей Милер на 9 декември обяви, че Шрьодер ще оглави надзорния съвет на акционерите на руско-германския консорциум за строежа на Северноевропейския газопровод. Поначало не бяха известни никакви подробности. Но, тъй като в качеството си на глава на правителството Шрьодер придвижваше този крупен проект, опозицията предположи наличие на лична заинтересованост. Тогава за първи път започнаха да се появяват и недоволни членове на Социал-демократическата партия на Германия (СДПГ).

Някои социалдемократи изразяват досадата си и сега. Основната критика е предимно от долносаксонската организация на партията на Шрьодер: “Работата мирише лошо”, - каза за германския вестник “Ди Велт” ръководителят на местната организация на СДПГ Гарелт Дуин. Но репутацията на Герхард Шрьодер си е негова лична работа. Дуин настоява за приемане на кодекс на честта, за да се избегнат в бъдеще подобни конфликти на интересите. Председателят на долносаксонската организация на СДПГ в Бундестага Холгер Ортел също е критично настроен: “Нещата с “Газпром” не бяха ясни от самото начало. В крайна сметка, не знам дали тук става дума за газ или за въглища”.

Водещите социалдемократи обаче защитават Шрьодер. Председателят на парламентарната група на СДПГ в Бундестага Петер Щрук смята процеса за нормален. Довереното лице на Шрьодер Клаус Уве Бенетер съобщава: лично ексканцлерът му е потвърдил, че не е знаел нищо за гаранциите на кредита.

Правителството едва ли може да бъде обвинено в нещо. Спорната гаранция на кредита е обичаен инструмент за стимулиране на икономическото развитие. По този начин се подкрепя кредитното споразумение между германската банка и чуждестранното предприятие. Банката намалява рисковете, тъй като тя при всички случаи ще си получи парите обратно, а чуждестранното предприятие ще плати по-малки проценти, защото има държавни гаранции.

В дадения случай държавната банкова група KfW и Deutsche Bank водеха с “Газпром” продължителни преговори за милиардния кредит. Руснаците искаха с тези пари да започнат строителството на тази част от Северноевропейския газопровод, която води от Сибир в Санкт Петербург. За да сведе до минимум кредитните си рискове, през есента банките поискаха от германското правителство “гаранция за необвързан кредит”. По този начин “Газпром” щеше да получи одобрението на германските, а не на чуждестранните банки.

Принципното решение за гаранциите по кредита беше прието на 24 октомври 2005 година от “междуминистерска комисия” под ръководството на министерството на икономиката. Министърът, подписал този документ, тогава беше Волфганг Клемент (СДПГ). Освен това, във вземането на решението участваха министерството на финансите и министерството на външните работи. “Това беше рутинен процес, а не политическо дело”, - защитава се сега федералното правителство.

Натискът на опозицията

Свободно-демократическата партия (СвДП)обаче не смята да се задоволи с този отговор и настоява за обяснение, за да притисне голямата коалиция. Експертът от СвДП по бюджета Юрген Копелин изисква категорично разясняване на всички съмнения, свързани с издаването на гаранцията. Опозицията очаква първите отговори в сряда на заседанието на бюджетната комисия на Бундестага. Министърът на икономиката Михаел Глос (от Християн-социалния съюз) и министърът на финансите Пеер Щайнбрюк (СДПГ) трябва да обяснят кой от правителството се е занимавал с гаранциите на кредита и как е ставало това. Следващият въпрос е: как е могла сделка за милиарди да прескочи канцлера?!

СвДП не вярват, че Шрьодер не е знаел нищо. В края на краищата, в решението за гаранциите на кредита директно се казва, че споразумението е постигнато “в рамките на съгласувания с Шрьодер и Путин проект за газопровод”. Първите новини се очакват на днешното заседание на поземления съд в Хамбург. Съдиите ще решават има ли Гуидо Вестервеле, председателят на СвДП, право да твърди, че бившият канцлер е осигурил поръчката на фирмата, в която се е уредил на работа.

Юридическият спор, най-вероятно, ще бъде спечелен от Шрьодер. Но моралния бившият германски канцлер ще загуби при всяко положение.