Защо НАТО трябва да накара Буш да свали картите

Идния месец Джордж Буш ще произнесе реч на срещата на високо равнище на НАТО в Прага. Съветниците му предвиждат, че Европа ще се съгласи неговата доктрина за изпреварващ удар да бъде добавена към политическия инструментариум на НАТО. Без съмнение Буш ще използва красноречие и натиск, за да постигне своята цел, но сега за НАТО не е време да възприема неговата доктрина. Вместо това усилията на 19-те страни-членки трябва да бъдат насочени към сдържане на американското правителство и засилване на историческата роля на НАТО.

Откакто канцлерът Герхард Шрьодер се обяви против политическата линия на президента Буш, много приказки се изговориха за това как Германия обръщала гръб на САЩ. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Само хвърлете поглед към Атлантическата харта, която и НАТО, и ООН окачествяват като основополагаща за тези организации. Документът бе предложен от Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, а за младия Нелсън Мандела той бе вдъхновение.

Хартата бе публикувана през август 1941 г., когато съвременната цивилизация бе достигнала най-ниската си точка. Съветският съюз бе на ръба на разгром от нацистките войски, след който Хитлер планираше да посвети изцяло вниманието си на унищожаване на Великобритания. Но дори в този момент Чърчил изложи идеята за следвоенен свят, който да е не само свят на свободната инициатива, но и на контрол над въоръженията и в който "всички страни по света поради причини от реалистичен, както и духовен характер, трябва да стигнат до всеобщ отказ от употребата на сила".

Днес президентът Буш се стреми да се накичи с аурата на Чърчил, като същевременно отменя тези принципи и отново въвежда анархията в международните отношения. Нападенията на 11 септември бяха ужасяващи, но от материална гледна точка те са несъизмерими с опустошенията, които донесоха двете световни войни. От всичко това ние извлякохме поуката, че трябва да въведем система на сигурност за всички чрез ООН. Досега НАТО е действала - не винаги лесно, в контекста на принципите на ООН. Възпирането и контролът над оръжията все още заемат централно място в стратегията на съюза.

В отговор на критиките, че е готова първа да употреби ядрено оръжие в случай на руско нападение, НАТО обикновено заявяваше /сякаш и днес чувам лицемерните нотки в изявленията на Маргарет Тачър/, че никога няма да бъде страната, която първа ще приложи сила. Сега правителството на САЩ се стреми да ликвидира този подход и да отмени принципите, родили се от толкова страдания в миналото. Не можем да позволим това да стане.

Има традиционен процес, който САЩ използват отдавна, ако искат да получат съгласие в НАТО от неохотни съюзници. Той се изразява в това да бъде отвлечено вниманието от главните въпроси, а после те да бъдат решавани с тайни документи, за които европейците не трябва да се отчитат пред своите прламенти.

Обичайните отвличания на вниманието, които ще бъдат приложени най-напред, ще са от рода на: "Уместна ли е ролята на НАТО, ако тя няма да нападне Ирак? Ще запазят ли САЩ ангажимента си на Балканите? Ние трябва да формираме сили за бързо реагиране".

Истината е, че САЩ имат дългосрочни стратегически интереси в Европа. И колкото по-голяма независимост проявява Европа в отбранителната политика, толкова повече - а не по-малко вероятно е, чe САЩ ще искат да запазят присъствието си тук.

Ако американците се оттеглят от Европа, в структурата им за глобално командване би зейнала голяма пропаст. Определеният за нов върховен главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, генералът от американската морска пехота Джеймс Джоунс смята, НАТО е само част от неговите отговорности, които се простират от Южна Африка до Сибир.

Четирима други американски военачалници са натоварени със задачата да контролират останалата част от света и "да оформят" своите региони в съответствие с американските интереси.

"Пълен спектър на доминиране" е централната идея в американското военно планиране, която бе разработена от президента Клинтън, а сега, при управлението на Буш, придобива нова сила. Може да ви се иска Пентагонът да си прибере обратно всички ядрени оръжия и войски, ако ние отхвърлим стратегията му и подкрепим Международния наказателен съд, но оръжията и войските няма да помръднат от мястото си. Така че става дума за блъф, изискващ сваляне на картите.

Мнозина европейци все още смятат американското военно присъствие за вдъхващо сигурност, а само преди две години присъствието им на Балканите бе аплодирано. Но това означава, че САЩ могат да изискват безусловна подкрепа за принос към Европа, който пак е в техен собствен интерес.

Така че, като оставим настрана отвличанията на вниманието, можем да се съсредоточим върху реалния процес на изграждане на политика. "Тайните споразумения между американските и европейските генерали са обичайният път, по който САЩ получават съгласието на НАТО за оспорвана политика", смята германският аналитик Отфрид Насауер, един от най-информираните европейски критици на начина, по който се определя политиката на съюза.

В САЩ военната стратегия се обсъжда в подробности от Конгреса. В европейските парламентарни демокрации политиците, дошли на власт чрез избори, имат много по-малък достъп. Дори министрите често пъти разбират малко от документите, под които се изисква да поставят своя подпис.

Ако цяла Европа не постави ясно искане за прозрачност във военното планиране, каквато има в САЩ, ще открием, че нашето правителство тайно се е съгласило да подкрепи новата политика "Първо нападай, после задавай въпроси". Може да открием също, че резултатът от отделянето на толкова внимание на въпроса за намеса, е че все още не сме защитени от нападения на своя територия. Неотдавнашната атака срещу френски петролен танкер можеше да се случи в Ротердам или в Милфорд Хейвън.

По БТА