Защо Полша трябва да влезе в ЕС?

Парижки търговец убеждава в "Декамерон" свой приятел евреин да приеме християнството. Евреинът се съгласява да се покръсти, но решава преди това да посети Рим. Търговецът смята, че приятелят му ще се разочарова от бъдещата си вяра, като види интригите и разврата, царящи в Рим. Но въпреки това евреинът се връща от столицата на християнството още по-убеден, че трябва да приеме тази религия, просъществувала от векове въпреки греховете.

Никога не съм смятал, че Европейският съюз има само предимства, но знам, че въпреки всичко трябва да влезем в него. Реших обаче да узная "въпреки какво" трябва да станем членове на ЕС. Все повече чета и все по-често ходя на конференции, посветени на разширяването.

Финансовите ни отношения с ЕС през първия период на нашето предстоящо членство от известно време пораждат остра дискусия. Евроскептиците заплашват, че Полша само ще загуби. Колко можем да получим и колко ще трябва да плащаме?

Графата "получава" изглежда насърчителна. Структурните фондове и присъединителният фонд са в размер на 6-9 милиарда евро, ако станем членове през 2002 г. Ако това стане през 2004 г., тези суми ще бъдат по-големи. Надяваме се и на преки дотации за земеделските стопани в рамките на Общата земеделска политика - около 2-4 милиарда евро годишно. Ако вследствие на реформа в тази обща политика бъдат намалени дотациите, ще нараснат плащанията в развойните фондове.

Графата "дължи" донякъде охлажда ентусиазма. Ако влезем в ЕС през 2004 г., нашият принос за общия бюджет на ЕС се изчислява на 2,5 милиарда евро годишно и тук трудно можем да разчитаме на облекчения. Наше задължение също ще бъде да съучастваме във финансирането на проекти за Полша. Във всеки милиард евро на ЕС ще има 250 милиона евро наши пари /в случая със структурните фондове/ или 150 милиона евро /в присъединителните фондове/. Това ще налага съкращаване на други разходи и /или/ вземане на кредити и заеми, тоест ще нарасне държавният дълг.

Схващането, че нашето по-късно влизане в ЕС ще ни позволи да извоюваме по-добри условия е погрешно. По-добри няма да има. Протакането означава закъснял старт и запазване на изоставането спрямо страните в ЕС, а и спрямо другите кандидатки, които ще станат членове, без да се съобразяват с нас. Така ще се задълбочи изолацията ни от близките съседи. И занапред, като започнем повторно трудоемките преговори, ще трябва да търсим подкрепа не само в Брюксел или Берлин, но и в Прага, Талин или Будапеща. За такова бъдеще се борят противниците на полското членство в ЕС.

В средата на ХХ век в Испания е царяла същата беднотия и изостаналост, както в Полша. Но испанците, при целия трагизъм на своята история, бяха подминати от комунизма. И затова преди 16 години, в момента, когато Испания стана член на ЕС, нейният брутен вътрешен продукт /БВП/ възлизаше на 70 на сто от средния за Западна Европа, докато ние, след 12 години трансформации, имаме едва 50 процента.

"Ние знаехме защо отвъд Пиринеите е по-добре", казват испанците. "Милиони туристи от Западна Европа идваха у нас, а там работеха милиони наши съграждани. Ясно беше, че само пълното навлизане в онзи пазар дава възможност да бъде намалена разликата."

Вероятно мнозина поляци още не осъзнават, че ние вече функнционираме в същата пазарна среда, в която съществува и Западна Европа - само че на по-задно място. Невежеството и неверието в комбинация с високомерието, всичко това подсилва изолационизма, какъвто не е имало в Испания.

Групата на подплашените поляци е многочислена и може би ще нарасне, ако положението не се подобри осезаемо. А в продължение на половин година вероятно чудо няма да има. Затова старателното опознаване на нашето бъдещо членство не престава да бъде нещо важно. То обаче не осигурява широка подкрепа, а стига само до средно разумните хора. Същевременно всяко реалистично или критично становище за интеграцията бива използвано като аргумент да не влизаме в ЕС или да издигаме неизпълними условия в преговорите.

До обществото не достига фактът, че тези преговори вече преминаха критичната точка. Страните от Петнайсетицата осъзнават, че даже и да им се наложи да доплатят за новите членове, в недалечна перспектива ще извлекат полза от разширяването на пазара и голяма част от съюзните пари ще им се върнат във вид на поръчки.

За Германия - най-много ангажирана в икономическо отношение със страните кандидатки, това може да означава ускоряване на растежа на БВП даже с един процент годишно. А за другите сегашни членове - не по-малко от половин процент.

Според анкета на агенция Пентор /от юни 2002 г./ 68 на сто от поляците се обявяват за влизане в ЕС, но 55 на сто смятат, че не бива да влизаме в съюза, ако нашите земеделци не получат същите дотации като фермерите от ЕС.

Тези настроения създаде вицепремиерът Ярослав Калиновски /лидер на Полската селска партия - бел. прев./. При офертата на ЕС за 25 на сто от нивото на западните дотации първата реакция на Калиновски бе, че няма да влезем в съюза. А съвсем неотдавна той заяви, че даже и при тези доплащания средствата за земеделие ще бъдат с 50 на сто по-големи, отколкото без тях. Не беше ли по--добре вицепремиерът тихичко да пресметне и после да каже: "Селяни, получаваме маса пари. Ще се пазарим за още"?

Навярно влизането в Европейския съюз не е поврат от мащабите на приемането на християнството. Но подобни на сегашните са били насоките на промените през 966 г. Подчинявайки се на нормите на християнската цивилизация, владетелят е ограничавал донякъде своята суверенност, но същевременно е ставал субект в Европа, благодарение на което през следващите векове сме се ползвали от придобитите права. За щастие княз Мешко Първи не е трябвало да прави референдум...

Привържениците на присъединяването ни към ЕС нямат основание да се позовават само на калкулации и да представят този акт единствено като сполучлива сделка. Те могат да прибягват и до положителните емоции на гражданите. Хората трябва да разбират, че вземат решение с историческо значение. Необходимо е да напомним, че влизането на Полша в Европейския съюз означава връщане към цивилизацията и семейството на свободните народи на Европа.

Съветският комунизъм насила ни изолира от Запада, за което заплатихме с изоставане от две поколения. Затова борбата за запазване на тази изолация е всъщност борба за посмъртна победа на комунизма.

По БТА, със значителни съкращения