Защо Симеон подписвал бавно бюджета за 2002?

След абсолютната победа на Жан Виденов на изборите през 1994 г. Симеон е започнал да обмисля новата си тактика в Мадрид, пише журналистът от мадридския вестник “АВС” Рамон перес Маура в биографичната книга за Симеон “Един възможен цар”. Запитан дали по тази причина царят е решил да потърси по-близки контакти с БСП, Маура казва, че било точно обратното.

“След абсолютното мнозинство на социалистите той решава за известно време да има по-близки контакти със СДС. Той фактически имаше такива контакти. От това той не спечели нищо, но това бе една от причините, поради които според мен СДС спечели изборите през 1997”, обяснява царският биограф в интервю за ББС.

Преди изборите през 1997-ма, обаче, Симеон дойде в България, за да подкрепи коалицията на Ахмед Доган "Обединение за национално спасение" ( зад която стоеше Мултигруп). След като коалицията пуска предизборен плакат с царя, Симеон заявява във Велико Търново, че “не е почтено който и да било да си присвоява образа на царя, с което умишлено да се нарушава неговият политически неутралитет и надпартийна позиция”.

“Нека стане ясно веднъж завинаги точно тук, където е била приета Търновската конституция, първооснова на народовластие у нас, че царят не е политически лидер, а още по-малко партиен такъв, за да подкрепя едни или за да атакува други. ОНС застана зад мен в отговор на желанието на голям брой българи, за които политическият плурализъм е по-характерен на нашата традиция от Освобождението насам, отколкото англосаксонският двуполюсен модел”, заявява Симеон през 1997-ма.

Биографът Маура придружава царя по време на обиколката му в България. Той твърди, че посещението не било импровизация, а много добре подготвено. “Аз просто казвам, че когато бяха насрочени изборите, той изготви своята стратегия. Принципното решение за посещението през април 1997 година беше взето десет-дванайсет дни по-рано, но окончателното решение бе взето само 48 часа по-рано. Той обмисляше и обсъждаше това посещение и в крайна сметка взе решението. Общо погледнато, аз смятам, че това посещение не беше успешно, защото целите не бяха постигнати”.

Когато царят дойде в България през 1996-та, улиците бяха пълни с народ да го посрещне, но властите бяха изолирани от него. “Той бе приет само от президента и от кмета на София, но самото правителство напълно пренебрегна неговото посещение. Точно обратното - през 1997 година, когато той пристигна сутринта на 16 април, софийските улици бяха празни. Никой не го чакаше, но вратите на властта бяха изцяло отворени за него. Той отиде направо при президента Стоянов и имаше обяд с него. След това прекоси улицата и посети министър-председателя Софиянски, начело на служебното правителство тогава. Така че за една година положението се беше променило много и той имаше добри очаквания за след изборите. А докато имаше обяд с президента Стоянов, той води телефонен разговор с Иван Костов, който не беше в София и който каза на Симеон, че очаква да работи заедно с него и т.н., но, разбира се, това никога не стана. Така че нещата трябва да се гледат в този контекст. Първоначалната цел не беше постигната, но някои други важни цели бяха постигнати”, обяснява Маура.

Той изрази притеснение от впечатлението на журналиста от ББС Димитър Димитров, според когото книгата оставя впечатление, че крайната цел на Симеон е да стане отново цар. Ето как авторът обяснява заглавието на книгата си “Един възможен цар”:

“Заглавието не може да се преведе лесно, защото на испански посибле е със смисъл, че се прави това, което може да се направи - царят, който направи това, което можеше да се направи. Разбира се, може да смятате също, че е възможно той да бъде отново цар. Да, в известен смисъл аз използвах тази дума, за да придам двойно значение, но когато четете книгата, не мисля, че някъде в нея се създава впечатлението, че след като той реши да участва с партията си в парламентарните избори, не мисля, че някъде се оставя впечатлението, че той е направил това, за да възстанови монархията. Разбира се, дотогава да, много пъти той правеше точно това”.

Маура е бил в кабинета на премиера Сакскобургготски, когато му внесли да подпише проектобюджета за 2002 г., който след половин час трябвало да бъде в парламента. Царският биограф е силно впечатлен:

“Той взе писалката си и започна да подписва. Аз го гледах и му казах - има ли нещо нередно? Вие пишете като моята шестгодишна дъщеря. Защо подписвате така бавно? Той се засмя и каза: сега аз трябва да се подписвам Симеон Сакскобургготски. Но защо не се подпишете просто Симеон, попитах аз. През целия му живот подписът му беше просто Симеон Втори, като по едно време, доста отдавна, той се подписваше Симеон Ар. Той ми каза - не искам да се подписвам само Симеон, защото ще ме обвинят, че продължавам да използвам царското си име. Искам да се подписвам с цялото си име. И правейки това, той не знаеше да се подписва. На 65 години той се учеше да се подписва”.

В отговор на въпрос да се изключи ли вероятността, че Симеон може все още да има мисли в главата си относно короната, Маура казва:

“Не мисля, че е така. Смятам, че има само едно нещо, което е ясно за него - това, че той се е предлагал на българския народ като цар през целия си живот, след това той участва в избори и получава подкрепата на българския народ, но няма да използва премиерския си пост, за да си върне трона. Това, разбира се, не означава, че ако българският народ го замоли да бъде отново цар, той няма да разочарова хората”.