Застой в българската конкурентност, ИТ-потенциалът е шанс за възход

Българските политици и бизнес мениджъри не са успели да подобрят конкурентоспособността на България за десетте години членство в ЕС. Спрямо 2007 г. днес положението е влошено заради застаряващото население, изтичането на мозъци от страната, в която цели сектори остават нереформирани, а евросредствата се усвояват, без да постигат икономически и социален ефект. Това показва Годишникът на световната конкурентоспособност 2017 на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), чиито изводи бяха представени в сряда от Центъра за изследване на демокрацията.

В същото време страната е на водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура. България остава и сред лидерите в областта на броудбанд ползвателите и скоростта на интернета, сочи докладът.

Според него българската икономика, теглена от ЕС, бавно излиза от стагнацията и през 2017 г. заема в класацията по конкурентност 49-то място от 63 икономики. Това е подобрение с шест позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2007 г.

Българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните, макар и в Европа да изпреварва Румъния, Словакия, Унгария, Гърция, Хърватия и Украйна. Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за промяна в близките години много малка, без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери, анализират съставителите на Годишника.

Всъщност сегашните показатели на конкурентност на страната ни се крепят на сравнително евтините стоки от първа необходимост (цена на живот), нормата на растеж на реалния БВП (вкл. на глава от населението), приходите от туризъм, валутните курсове, евтините наеми на офис-пространство и липсата на сериозни рискове, които биха довели до преместване на аутсорсинг услугите. Всички тези фактори обаче са пряко свързани с много ниската база, от която тръгва българската икономика, и могат лесно да се променят при смяна в световната конюнктура, смята IMD.

Според изследването, основните предизвикателства пред управлението на обществения и частния сектор остават застаряването на населението, прилагането на законодателството по отношение на конкуренцията, правораздаването, и финансирането на пенсиите.

Положително се оценяват данъкът върху печалбата, който е най-привлекателен у нас спрямо всички изследвани държави, общияг размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми и регулациите на пазара на труда.

Сериозен проблем остава изтичането на мозъци. За трета поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане у нас в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.

Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми, смятат анализаторите.

По-добро е представянето на България в Класацията на дигиталната конкурентоспособност, публикувана за пръв път от IMD. В нея страната ни заема 45-то място от 63 държави. Класацията се базира на 50 индикатора, като въвежда няколко нови критерия за измерване способността на страните да адаптират и изследват приложението на цифрови технологии, с потенциал това да доведе до трансформация в правителствените практики, бизнес модели и обществото като цяло. Водещи в класацията са Сингапур, Швеция, САЩ, Финландия и Дания.

България показва сравними с останалите държави показатели по научна концентрация и технологична рамка, но изостава по отношение на гъвкавостта на фирмите и адаптацията на ИТ технологиите.

Докладът систематизира и основните предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България. На първо място е поставено подобряване работата на съдебната система и справяне с безнаказаността по високите етажи на властта. Следва препоръка за модернизиране на публичната администрация и независимите регулаторни органи с цел намаляване на корупционните рискове и подобряване на пазарната конкуренция. Подобряване на качеството на здравеопазването и образованието, за да се обърне изтичането на мозъци и намаляването на населението и другият съвет на швейцарската организация.

Обръща се внимание, че правителството трябва да фокусира финансирането от ЕС върху икономическите и социални ефекти, вместо върху усвояването, както и напълно да либерализира и диверсифицира енергийния пазар с акцент върху ангажираността на потребителите и постигане на растеж, базиран на ниски въглеродни емисии.