Зацикляне в енергетиката

Година на избора. Така преди 12 месеца тогавашният министър на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев определи в аванс 2005 г. Потребителите ще можели да избират доставчика си и качествени услуги, а през лятото и нов парламент, направи икономическо-политическата връзка министърът. Току що бяха подписани договорите за приватизацията на седемте електроразпределителни дружества и бяха задействани процедурите по раздържавяването на термоцентралите в Русе, Варна и Бобов дол. Проектът АЕЦ “Белене” чакаше одобрение от Министерски съвет и избор на изпълнител на строежа.

Два месеца по-късно Милко Ковачев бе преназначен за министър на икономиката. Нововремецът Мирослав Севлиевски пое енергетиката, опитвайки се да сваля високото потребителско напрежение от цените в отрасъла с популистки лафове и да потушава въглищарски бунтове заради приватизацията на ТЕЦ-овете. След народния избор през лятото, икономическото и енергийното ведомства бяха слети и поети от зам.-председателя на БСП Румен Овчаров.

Сега, пак около Коледа, става ясно, че потребителите са имали единствено избора между поскъпнало парно и увеличен природен газ, а представителите на бизнеса – и скъп ток. Работещите в електроразпределителните дружества могат да избират дали да си приберат обезщетенията за освобождаването им от длъжност и да се преквалифицират, или да стачкуват срещу съкращенията, обявени и от тримата нови мажоритарни собственици – CEZ, E.ON и E.V.N.

Макар и с избрани купувачи, топлоцентралите в Русе, Варна и Бобов дол ще посрещнат Новата година като държавна собственост, а последната най-вероятно и ще я изпрати по същия начин. Изборът на изпълнител на проекта за АЕЦ “Белене” също се отлага най-рано за напролет, след като стана ясно, че НЕК удължава с 45 дни изтичащия на 15 декември срок за приемане на оферти от двамата кандидат строители – консорциумите на чешката “Шкода” и руската “Атомстройекспорт”. Това означава, че ако няма ново удължаване на процедурата, изпълнител ще има най-рано през април.

През последните месеци обаче държавата все по-често прибягва до този прийом по отношение на енергийните проекти и намерения. Само за приключване на преговорите за приватизацията на ТЕЦ “Варна” и “Топлофикация-Русе” с избрания купувач – руската държавна РАО Единни енергийни системи, процедурата бе удължавана шест пъти докато се стигне до парафиране на проектодоговор за централата във Варна. За дружеството в Русе се чака решението на Върховния административен съд, след като Комисията за защита на конкуренцията забрани на РАО ЕЕС да купи и двете дружества заради бъдещ монопол на енергийния пазар. Процедурата за ТЕЦ “Бобов дол” също е зациклила в съда, след като Агенцията за приватизация я спря заради недобра оферта на гръцката държавна компания Пи Пи Си, нищо, че цената бе 700 пъти по-висока от предложението на другия кандидат – италианската Енел.

Забатачване в процедурите

Сделката за ТЕЦ “Варна” изглеждаше на финала и дори председателят на Агенцията за приватизация Тодор Николов прогнозира през ноември, че до края на годината тя ще бъде окончателно подписана. Пред няколко дни обаче стана ясно, че тая няма да я бъде. Николов съобщи, че РАО е внесла в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) писмо за промяна в комплексното екоразрешително за производството на централата и каза, че финализирането на договора се отлага за догодина. Това обаче няма да стане толкова скоро. От МОСВ са поискали от руснаците да конкретизират своите искания за промяна на технологиите за намаляване на вредните емисии. В писмото на компанията до екоминистерството не е посочено какви нови технологии смятат да въведат в дейността на горивните инсталации, а за да се промени комплексното разрешително. Новите мерки за предотвратяване на замърсявания на въздух, почви и води трябва да са ясни, за да се направи във ведомството оценка на тези мерки. Това чисто процедурно отнема поне месец и половина – два, обясниха от МОСВ.

Енергото отвръща на удара на ДКЕВР

Проблеми с енергийната приватизация обаче има не само при раздържавяването на трите термоцентрали, такива почти през месец се появяват и във вече частните електроразпределителни предприятия (ЕРП). След големия лятно-есенен спор между новите собственици и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за цените на тока и наложеното от правителствения орган задържане на повишението на електроенергията за бита и 16-процентното поскъпване за бизнеса, сега на дневен ред са готвените съкращения в седемте ЕРП-а. Синдикатите вече изреваха, че германската E.ON, придобила дружествата във Варна и Горна Оряховица, ще надхвърли договореното 30-процентно намаление на персонала и ще достигне 45 на сто оптимизация на работещите. Също с 1/3 съкращения готви и чешката CEZ в енергото в столицата, София-област и Плевен. Австрийците E.V.N. също не остават по-назад в свиването на персонала.

Не че някой е очаквал, че новите мениджъри ще работят по стария начин и че няма да търсят начини да намаляват разходите си, което беше и част от целите на приватизацията на ЕРП-ата. Обаче предприетите съкращения близо година след влизането в собственост и няма и два месеца след орязаните им от ДКЕВР инвестиционни програми и отказаното увеличение на тока за бита правят впечатление. Те могат да бъдат нарочени и за малкото отмъщение на дружествата. Тоест – принудени са от обстоятелствата, в които ги е поставила ДКЕВР, като им е намалила вложенията и печалбата, а от друга страна иска от тях да покриват критерии за качество на услугата, за да не бъдат глобявани за непостоянно напрежение, забавено отстраняване на аварии и др.

Сегашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров не прави впечатление на човек, който е готов да продължи практиката на Милко Ковачев за кръщаване на идните години в енергетиката. През 2006 г. обаче е сигурно, че на дневен ред е предизвикателството с преструктурирането на НЕК и “Булгаргаз”. За тях Овчаров още в началото на мандата си каза, че могат да бъдат приватизирани само след съответните реформи. Такива се налагат и заради поетите от България ангажименти към Европейския съюз във връзка с членството ни от 2007 г. В същото време Овчаров не пропусна да отбележи, че не е съгласен с раздробяването на двата енергийни мастодонта. Световната практика била за окрупняване на комуналните услуги. Назначената от него работна група, която трябва да бистри промените в енергийния закон, които да отразяват хем разписаните евроангажименти, хем - тенденциите в енергийния мениджмънт, обаче досега не е родила конкретни предложения в тези насоки.

Въпреки че има срок да стори това до края на 2005 г., за да може да минат законодателните процедури и спазването на евроизискванията за НЕК и “Булгаргаз” да е в срок – края на 2006 г., членовете на работната група вече открито признават, че няма да успеят в следващите две седмици да дефинират конкретни предложения за корекции в енергийния закон.

2006 – годината на поскъпванията

През 2006 г. ще расте и напрежението сред потребителите. След тазгодишното задържане на стойностите на тока за бита, догодина със сигурност домакинствата ще отнесат ценова секира, каквато им се стовари есента с поскъпналото парно – веднъж неусетно през лятото с отпадналите субсидии  и втори път през ноември, като на места поскъпването бе дори шоково. Приблизително аналогично ще е поскъпването на тока, когато ДКЕВР вече няма да може да отказва увеличение. Отскокът на цените ще е по-висок и заради задължителното разделяне на дейностите по търговията и доставките в самите ЕРП-а, изисквано от ЕС. Което допълнително ще оскъпи продажбата на електроенергията. Единствената новина тук ще е само размерът на увеличението на цените. Било на ток, било на природен газ, заради предприетата все по-агресивна политика на руския газов монополист “Газпром” по отношение на цените на синьото горива за бившите сателитни на Съветския съюз републики.

Компанията вече приложи ценова хватка за преобразуване на някогашните бартерни договори доставки на газ срещу транзитни такси на Полша, Украйна, Грузия, Литва, Латвия, Естония и др. Такова искане има и към българската държава отдавна. Правителството ни обаче прави всичко възможно да отбие атаките за търговски договор, в който ние да плащане по пазарни цени, а руската компания – да си внася дължимите суми за транзитни такси за експорта през българска територия, вместо сегашната бартерна сделка. Ако кабинетът не удържи битката, въпреки укротените засега цени на суровия петрол, ще има ново поскъпване на газа, което ще повлече и цените на парното.

Комай две са оптимистичните неща в енергетиката за догодина. За напролет е насрочено началото на очакваното от седем години строителство на двете заместващи мощности в ТЕЦ “Марица Изток 1”. Рестартът на проекта бе отбелязан миналата седмица с поредно подписване на договори с американската компания AES, която ще вложи над 1 млрд. евро в рехабилитацията на термоцентралата. През 2006 г. се очаква най-сетне да бъде пуснат в експлоатация и първия модернизиран блок на ТЕЦ “Марица Изток 3”, който също се бави от дълго време от изпълнителя си – енергийната компания Марица Изток ІІІ, където акционери са италианската Енел, американската “Ентърджи” и НЕК.