Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лекарства трябва да нарасне с 14% през следващата година, за да не се увеличава допълнително финансовата тежест върху фармацевтичните компании и да се запази достъпът на пациентите до лечение. За това настояха от фармацевтичната индустрия в сряда преди да станат ясни параметрите на бюджета за 2027 година.

Към 2026 г. фармацевтичните компании финансират приблизително една трета от потреблението на лекарства, заплащани от НЗОК, а останалите две трети се покриват от бюджета на касата. Това се случва по силата на механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, въз основа на който индустрията връща преразходите в бюджета на фонда под формата на отстъпки и компенсации.

Така от всеки три евро разходи за лекарствено лечение две евро идват от публичния бюджет, а едно евро – от компенсациите на индустрията, обясни Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).

Според индустрията обаче този модел все по-трудно може да компенсира недостатъчното публично финансиране за лекарства, което създава риск за достъпа до нови терапии и за устойчивостта на лекарственото снабдяване.

"Крайно време е бюджетното планиране да отчита очакваното потребление за следващата година", коментира Деян Денев.

По думите му прогнозите на индустрията са, че потреблението на лекарства през 2027 г. ще нарасне с 14%. При запазване на сегашния механизъм за компенсиране на преразхода бюджетът трябва да се увеличи със същия процент, за да не се променя съотношението между публичното финансиране и средствата, които компаниите възстановяват. Това означава бюджет на НЗОК за оригинални лекарства да се повиши със същия процент от 1.137 млрд. евро през тази година на 1.296 млрд. евро през следващата.

Според Денев при сегашната фискална ситуация разумният подход е да се гарантира, че компаниите няма да поемат по-голям дял от разходите за лекарства спрямо този през предходната година.

"На първо време, особено в сегашната трудна фискална ситуация, смятаме, че това е правилният подход. В дългосрочен план бюджетите трябва да започнат да настигат потреблението и недостигът, който се прехвърля върху фармацевтичната индустрия, да намалява", посочи той.

Здравният икономист Аркади Шарков представи данни за нарастващия размер на средствата, които всяка година фармацевтичните компании връщат в бюджета на НЗОК: през 2022 г. компаниите са възстановили 209 млн. евро, през 2023 г. – 317 млн. евро, през 2024 г. – 409 млн. евро, а през 2025 г. – 450 млн. евро. За 2026 г. се очаква сумата да надхвърли 500 млн. евро.

Така за няколко години компенсациите са нараснали повече от два пъти, а задължителните отстъпки, които първоначално са били около 10% от потреблението, вече достигат 33%, посочи Денев.

НЗОК покрива лекарственото лечение на около 1.6 млн. български граждани, или приблизително една четвърт от населението, като броят им се увеличава всяка година.

Според данните, представени от фармацевтичната индустрия, публичното финансиране на лекарственото лечение в България е около 165 евро на човек годишно без ДДС, докато в редица европейски държави достига близо 500 евро, което е свързано и с различни възможности за осигуряване на съвременно лечение.

Около 54% от новите терапии, разрешени за употреба в Европейския съюз, все още не са достъпни за българските пациенти, докато в повечето европейски държави те вече се използват, съобщи Денев.

За това допринася и нарастващата финансова тежест на механизма за възстановяване на средства от компаниите в бюджета на НЗОК.

"Този механизъм има охлаждащ ефект върху навлизането на нови терапии", посочи адвокат Петър Петров,  експерт по правни и регулаторни въпроси. Той обясни, че това е особено видимо за компаниите с ограничено портфолио.

По думите му именно най-новите лечения, разработени от компании с ограничено портфолио, могат да останат извън българския пазар заради финансовата тежест на компенсациите.

"На ниво общество може би никой няма да разбере и няма да усети ефекта, защото терапия няма и в момента, няма да има и в бъдеще. Но на ниво човек, който може да бъде излекуван с тази терапия, той ще загуби битката с болестта, защото лечението няма да бъде достъпно", посочи той.

Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, предупреди за риск от прехвърляне на разходите за лекарства върху пациентите заради недостатъчното публично финансиране и нарастващата тежест за фармацевтичните компании. При някои терапии за възпалителни ревматични заболявания НЗОК покрива 75% от стойността, а останалите 25% се поемат от индустрията, което вече около 15 години позволява на пациентите да получават лечението без доплащане. Ако този модел се промени, някои от тях може да трябва да плащат над 130 евро месечно.

"При част от хората с хронични заболявания, включително възпалителни ревматични и други автоимунни заболявания, прилаганата терапия може с времето да загуби ефект и да се наложи смяната ѝ. Затова е важно пациентите да имат достъп до подходящи алтернативи, когато възможностите на досегашното лечение са изчерпани", посочи тя. Ботева заяви, че очакването на пациентите към Бюджет 2027 г. е да гарантира навременното започване на терапия и непрекъснатост на лечението.