Пациентите със сърдечна недостатъчност стават повече, но достъпът до адекватна грижа остава ограничен. Това става ясно от доклад на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) и Дружеството на кардиолозите.

По данни на НЗОК през 2024 г. над 62 800 души живеят с тази диагноза – с 2 600 повече спрямо предходната година. Всеки четвърти от тях е в активна възраст и губи работоспособност. В същото време за да потвърдят заболяването или да проследят лечението си, хората често трябва да плащат от джоба си скъпи изследвания. Цената е непосилна за мнозина и затова част от пациентите отлагат прегледи, докато не стигнат до спешното.

В България данните на НЗОК за периода 2023–2024 г. показват отчетлив ръст на случаите на сърдечна недостатъчност. Пациентите със сърдечна недостатъчност са 60 160 през 2023 г., като през 2024 г. броят им достига 62 818 души, или увеличение с 2 658 случая.

Регистрираните случаи (прегледи и хоспитализации) също нарастват – от 70 472 през 2023 г. до 73 608 през 2024 г. (+4,4%). Особено значим е ръстът сред хората в активна възраст. Прегледаните пациенти между 18 и 75 години се увеличават от 46 785 през 2023 г. до 52 969 през 2024 г., което е повишение с 6 184 души или близо 13%. При лицата над 75 години също се отчита увеличение – от 28 886 през 2023 г. до 32 451 през 2024 г. (+3 565 души; +12%).

Лекарствени продукти по лекарско предписание, за които има заявен и одобрен ръст на цените за периода 1.01.2025 – 31.12.2025 by Mediapool

Наред с медицинските показатели се открояват и социално-икономически измерения. Част от пациентите са принудени да доплащат за медикаменти – например около 26 лв. месечно за ARNI (сакубитрил/валсартан). Изследванията също често се поемат от джоба на пациента – NT-proBNP струва между 40 и 80 лв., а ехокардиографията е остойностена на едва 20 лв. от НЗОК, което е силно подценено спрямо реалните разходи на пациента.

Качествените данни от интервюта с пациенти показват, че значителна част от тях свързват влошаването на състоянието си с прекаран Covid-19. Масово се съобщават придружаващи заболявания като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания, а много пациенти изтъкват сериозни ограничения в работоспособността и ежедневните си дейности след поставянето на диагнозата.

Териториалните различия също са затруднение за пациентите. За много от тях пътят до диагнозата минава през пътуване до областен или университетски център. Транспорт, престой, време и отсъствие от работа – всичко това се плаща от самите пациенти.
Социалният натиск е огромен. Пациенти с ниски доходи често трябва да избират дали да си закупят лекарства или да платят сметките си. Някои спират терапии, други самоволно променят дозите. Резултатът е влошаване, повторни хоспитализации, още по-високи разходи за системата.

"Сърдечната недостатъчност се "подмладява", все повече пациенти са засегнати от болестта. Трябва да имаме план за справяне с тази пандемия, която да включва достъпна диагностика, терапия и подкрепа. В противен случай ще продължим да лекуваме в болницата това, което можем да предотвратим в амбулаторния кабинет", коментира Николай Недялков, изследовател в АПАЗ.

Докладът представя и някои решения. Едно от тях е отпадането на доплащането за лекарства и изследвания, създаване на амбулаторни кабинети специално за това заболяване, повече информация и подкрепа, за да се справят с ежедневието.