Здравният министър обеща безпроблемна специализация на лекарите в Бърза помощ

Болницата в Девин отваря наесен, клиниките в труднодостъпни места ще бъдат субсидирани

Таня Андреева, сн. БГНЕС

Здравният министър Таня Андреева обеща да осигури безпроблемна специализация на работещите в Бърза помощ.

 

“Техният основен проблем е, че не могат да специализират, защото шефовете на спешните центрове и филиали не пускат колегите, поради ограничения брой работещи в тях, но така се завърта един порочен кръг. Аз ще имам среща с всички директори на спешната помощ на центровете и филиалите, в които ако трябва, оперативно ще им бъде спуснато, че тези хора трябва да специализират. Това ги демотивира“, заяви Андреева в сряда пред ТВ7.

 

Попитана няма ли тази мярка да оголи още повече структурите на спешната помощ откъм кадри, Андреева заяви, че лекарите няма да отсъстват трайно от работното си място.

 

“Става въпрос за курсове, за модули, които периодично минават през три или шест месеца в годината, но иначе ги губим напълно“, посочи тя.

 

“Колега от Варна сподели, че при шест новоназначени в спешния център, само защото директорът на центъра не ги пуска да специализират, в момента е един. Всеки човек има нужда да се реализира професионално, а за лекарите е изключително важно да имат специалност“, каза Андреева.

 

Тя допълни, че ще се върви към увеличение на възнагражденията на работещите в спешната помощ, но не се ангажира с конкретни числа и срокове.

 

“Тези колеги нямат никакъв друг механизъм за допълнителни заплащания, нито от избор на екип, нито от частна практика. Така че там е безспорно, че трябва да се случи нещо, хубавото е, че и те проявяват разбиране, никой не притиска като време и конкретни стойности, но ще се върви постепенно в тази посока“, заяви тя.

 

Андреева се ангажира още през есента да отвори врати болницата в Девин, където трябва да бъде открит филиал на болницата в Смолян. Здравният министър съобщи, че болниците в труднодостъпни райони като цяло ще бъдат подпомагани, за да не остава населението без базова медицинска помощ.

 

“Такъв механизъм е работил до 2009 година. Имало е списък на болници в труднодостъпни райони, които са в неравнопоставено положение с по-големите, ще има такъв списък и държавата ще субсидира тези болници по определени критерии“, каза Андреева. По думите ѝ на тези здравни заведение им много малко и спирането на субсидията е била причина за спирането на дейността на голям брой от затворените през последните 3-4 години болници.

 

Попитана за това обмисля ли се премахване на монопола на здравната каса тя заяви, че за нея е по важно как ще се управляват парите на хората и тези, които разплащат медицинските дейности, дали ще търсят качество.

 

“Може да има 100 здравни каси и те да не работят както трябва. У нас и в момента Законът за здравното осигуряване не забранява допълнителното здравно осигуряване, но аз като лекар ще ви кажа, проследявайки в годините тези фондове, практически фалираха. Те първоначално предлагаха много добри условия, все повече и повече се свиват пакетите, които предлагат и сега мисля, че са сведени само на ниво доболнична помощ, защото болничното лечение е скъпо“, заяви тя.

 

“И е въпрос на изключително знаене и можене да се управляват тези пари и те, ако може, и да се умножават. Когато се работи с лимитирани средства е трудно чудеса да се постигат, за съжаление“, допълни Андреева.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?