Когато стане дума за енергийния преход, общественото внимание почти винаги е насочено към соларните панели, вятърните турбини, батериите или електромобилите. Междувременно един от най-големите и най-надеждни енергийни ресурси остава почти невидим. Може би, защото се крие под краката ни.
Става дума за плитката геотермална енергия – технология, която използва постоянната температура на земните пластове на дълбочина между 50 и 200 метра чрез затворени геотермални сондажи и термопомпи, в които циркулира флуид (най-често вода с гликол като в слънчевите системи за топла вода).
Важно уточнение: За разлика от популярната представа за геотермалната енергия, тук не са необходими горещи извори, минерални води, вулканична активност или стръмен градиент на температурата в земята. Не се добива вода и не се изчерпва природен ресурс. Не се произвежда електричество, тоест няма трансформации, пренос и загуби. Земята просто служи като огромен топлинен акумулатор, който през зимата отдава топлина, а през лятото приема излишната такава.
Утвърдена технология
Технологията далеч не е нова. Първите масови приложения започват още през 70-те и 80-те години в Швеция след петролните кризи, тоест възниква в много подобни на днешните условия. Днес именно Швеция е световният лидер в използването на плитка геотермия, следвана от Швейцария, Финландия, Австрия, Германия, Норвегия и Нидерландия. В някои части на Швейцария геотермалните термопомпи са стандартно решение за ново строителство, а в Швеция работят 700 000 такива системи.
Причината е проста – това е вероятно най-ефективната технология за отопление и охлаждане, а около 80% от енергията в сградите в условията на българския климат се използва точно за това. При конвенционалния електрически радиатор 1 киловатчас електроенергия дава под 1 киловатчас топлина. При въздушните термопомпи (известни като въздух-вода) обикновено се получават между 2.5 и 3 киловатчаса топлина от 1 киловатчас електричество. Геотермалните системи обаче често постигат сезонен коефициент на преобразуване между 4 и 6. Това означава, че за същото количество топлина използват с 30-50% по-малко електроенергия от добрите въздушни термопомпи и многократно по-малко от директното електрическо отопление.
Стабилност, независимо от температурите навън
Но най-голямото им предимство не е общата годишна икономия, а стабилността и наличието на толкова висок коефициент на преобразуване по всяко време независимо от външните условия.
Електроенергийните системи не се проектират според средното потребление, а според върховото натоварване. Именно то определя колко мощности, подстанции, кабели и резерви трябва да бъдат изградени. При въздушните термопомпи и климатичните системи ефективността намалява точно, когато температурите станат най-ниски. Под -10 градуса коефициентът на преобразуване пада до 1:1, потреблението на електроенергия рязко нараства и те вече не са в състояние да осигурят отоплението на сградите. Казвам го от собствен опит - в най-студените зимни дни камината редовно помага на иначе модерната ни термопома въздух-вода.
При геотермалните системи този проблем не съществува. На дълбочина от десетки метри температурата на скалите остава постоянна през цялата година (обикновено 12-15 градуса). Това позволява на термопомпите да работят с висока ефективност дори в най-студените дни. В резултат сградите се нуждаят от значително по-малка електрическа мощност точно тогава, когато системата е най-натоварена.
Сваляне на товарите в мрежата
Това е огромна полза за електроенергийната система, за която колкото и да се изпише няма да е достатъчно. През лятото у нас имаме нормален товар около 4-4.5 GW, който скача до 5.5 GW в най-големите жеги (климатици). През зимата отоплението редовно изисква до 7.5-8 GW в най-студените дни и нощи. Масовото внедряване на плитка геотермия би намалило както летните, така и зимните върхови товари, необходимостта от нови мрежови инвестиции и нуждата от скъпи резервни мощности.
С две думи, плитката геотермия е най-прекият път към затваряне на старите лигнитни ТЕЦ, които се налага да пазим само за пиковите товари. Колкото и соларни паркове да изградим, няма да постигнем сравним ефект. Напротив, те всъщност уголемяват разликата между лятото и зимата.
Потенциалът на технологията е особено голям при нови жилищни комплекси, училища, болници, административни сгради, логистични центрове, индустриални паркове, оранжерии и центрове за данни. Последните са особено интересен случай. Те консумират огромни количества електроенергия за охлаждане и генерират големи количества отпадъчна топлина. Геотермалните системи позволяват едновременно ефективно охлаждане и сезонно съхранение на тази топлина в земните пластове за последващо използване.
Разбира се, технологията има и недостатъци. Основният е по-високата първоначална инвестиция. Сондажите и подземната инфраструктура оскъпяват проекта спрямо стандартните климатични системи. Освен това не всяка съществуваща сграда е подходяща за подобно решение, особено в плътно застроени градски райони с ограничени терени.
Пречките в България
В България обаче най-големите пречки не са технически, а институционални. Липсват ясни процедури, стандартизирани правила и достатъчно проектантски капацитет. Администрацията продължава да възприема енергийната ефективност основно като лепене на изолация, подмяна на дограма и инсталиране на климатици, докато геотермията остава извън полезрението на програмите за декарбонизация.
Това е пропусната възможност. За съжаление, България не разполага със собствени находища на природен газ, нефт или литий. Но разполага с нещо друго – стабилен геотермален ресурс под практически всяка сграда в страната.
Ако държавата иска сериозно да намали емисиите и зависимостта от вносни енергоносители, трябва да създаде специален режим за плитката геотермия, да включи геотермалните системи в програмите за декарбонизация и да насърчи използването на ЕСКО модели за финансиране. Особено важно е новите обществени сгради, училища, болници и индустриални паркове да започнат да разглеждат геотермията като базова инфраструктура, а не като екзотична технология.
* Авторът е експерт по устойчиво бизнес развитие. Създател на Denkstatt България и бивш съдружник в компанията, която днес е част от EY. Днес развива платформата MindYourFuture.org. Анализа препубликуваме от Фейсбук профила му.
Ключови думи
подкрепете ни
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
