Жени за продан

Балканите са смятани за главния разпределителен пункт за международната търговия с жени в Европа. Печелившият бизнес е част от организираната престъпност, която печели и от контрабанда на оръжия и наркотици.

Маршрутите на търговците на хора са известни. Те обикновено водят от най-бедните европейски страни до бардаците на богатите държави. Жените идват от Молдова и Украйна, а откакто входните визи за България и Румъния за ЕС бяха отменени, жените от тези страни са особено търсени. По правило търговците на хора разполагат с добри връзки в съответните митнически и полицейски служби. Броят на жените, принудени да проституират, трудно може да бъде изчислен. Според Международната организация за миграцията близо 120 000 жени и деца са прехвърляни всяка година в страните от Европейския съюз.

Заради продължаващата икономическа криза, бедността и трайната безработица жените лесно се оставят да бъдат омаяни от търговците на плът. Често им се предлага привлекателна работа на запад като сервитьорки или детегледачки. В собствената си страна те не виждат никаква перспектива. Но в крайна сметка жените се озовават в публични домове, където са принудени да проституират и са държани като затворници. В небиещи на очи мотели в региона те са продавани на търгове на сутеньори и собственици на барове за няколко хиляди марки. Някои жертви сменят често "собствениците" си. Така цената на една румънка може да нарасне от 50 до 200 евро в собствената ѝ страна на десетократно повече в държава от ЕС, смятат експерти. Босненски нощен клуб с пет проститутки печели месечно около 10 000 евро, се посочва в изследване на босненската неправителствена организация Лара.

Търговията с жени в региона се разрасна особено след разполагането на международния контингент в Босна, Косово и Македония. Изследване на фонда на ООН за подпомагане на децата /УНИЦЕФ/, агенцията на ООН за подпомагане на бежанците и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за търговията с хора в Югоизточна Европа представя на 270 страници обхватна картина на проблема. Според него половината от клиентите в близо 260-те публични домове и барове в Босна са чужденци и преди всичко войници от международните мироопазващи сили. В управляваната от ООН югославска провинция Косово те са 40 процента от клиентелата.

Заради географското си положение Сърбия е използвана както като транзитна държава, така и като изходна точка и финална дестинация за търговците на жени. Както в повечето други балкански страни с изключение на България и Македония проституцията там е забранена. Затова много жени в нужда не се осмеляват да се обърнат към местните власти. Ако полицията залови подозрителни жени, те често отиват в затвора.

Затова неправителствената белградска организация Консултации срещу семейното насилие се опитва да убеди полицаите, че принудените да проституират са преди всичко жертви. От началото на тази година организацията ръководи център за защита на пострадали жени в едно от предградията на Белград. С подкрепата на ОССЕ и на Международната организация за миграцията там в момента са намерили подслон 15 жени. Сградата е охраняване от югославските сили за сигурност. Пред април тази година три отвлечени молдованки от центъра за първи път свидетелстваха срещу югославски търговец на жени. Тъй като в местното законодателство търговията с хора не е включена като престъпление, той се отърва в осем месеца затвор и глоба от 8000 евро. "Извършителите няма от какво да се страхуват особено", казва Катарина Маркович, която работи в центъра.

Случаи като тези в Босна обаче показват до каква степен властите на Балканите сами са замесени в търговията с жени. Така в средата на октомври полицията на ООН пусна от ареста единайсет местни полицейски шефове, макар да бяха обвинени, че са замесени в търговия с хора и проституция. Няколко от служителите били редовни клиенти на бардаците, заяви говорителката на ООН Кирстен Хаупт. Те информирали публичните домове кога там ще има полицейска операция. В един от случаите под подозрение бе главният следовател в Бугойно, Централна Босна, Здравко Николич, който като ръководител на специален екип трябваше да се бори с проституцията. Вместо това полицаят уведомявал бардаците за полицейските акции, макар един от собствениците да бил обявен за международно издирване.

По БТА