Жив е синдромът “Да питаме първо Кремъл”

Президентът Първанов трябва да е “благодарен” на съветниците си и на БСП, които успяха да му спретнат “Грузия - гейт” точно в първия ден на руската визита.

Раздухването на гейт-а започна с това, че правителството взе решение да даде безвъзмездно на Грузия леко въоръжение за около 90 хиляди долара ( толкова не струва и един военен камион, ако трябва да мислим в пропорции). Съветници на президента заявиха вчера, че на “Дондуков” 2 не били информирани за тази точка от дневния ред на заседанието на МС и че даряването на оръжие точно сега, когато Тбилиси и Москва са в силно изострени отношения, заради укриващите се на грузинска територия чеченските терористи в Панкиското дефиле, било опит за саботаж на посещението на Първанов в Русия.

Държавният глава очевидно също мисли така и потвърди от Москва, че не е бил уведомен за решението на правителството за предоставяне на военна помощ за Грузия преди визитата си в Русия. Той обаче бил спокоен, защото руската страна не драматизирала случая.

В София също настана паника и министри, правителство и депутати от мнозинството заобясняваха, че лекото въоръжение за Грузия е във връзка с инициираната от Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ. Българският ангажимент е поет още през април, на международна конференция по Партньорство за мир, в което пък участват и Русия, и Грузия. Целта на дарението е да подпомогне Грузия в борбата с тероризма. От цялата буря в чаша вода могат да се направят няколко извода.

Фактът, че в Президентството не знаят дневния ред на заседанията на Министерския съвет, който се намира от другата страна на булеварда, говори сам по себе си за степента на координация на институциите в държавата. Явно лявата ръка не знае какво прави дясната. Това обаче едва ли е толкова неочаквано - административните гафовете на сегашното правителство са ежедневни и това е просто един от тях.

Далеч по- показателно е параноичното тълкувание на президентските съветници и на левицата, защо точно вчера било взето решението на МС.

Не може да има съмнение, че хората от екипа на Първанов са съвсем наясно, че подобни решения не сe взeмат от днес за утре и че те минават дълга процедура на съгласуване, която никога не е ясно кога точно ще приключи. Поради това обвързването на оръжейното дарение със затегнатите през последните 2-3 седмици отношения между Москва и Тбилиси и посещението на Първанов в Русия е, меко казано, пресилено.

Още повече, че е ясно, че принципната уговорката за дарение на оръжие датира още от април тази година - далеч преди да възникне проблемът с терористите от Панкиси. Прибързаната реакция на президентските съветници предпоставя, че твърденията на Русия, че Грузия "подпомага" терористи, са реални.

Явно в БСП все още не са загубили стария си рефлекс непрекъснато да поглеждат към Кремъл и всяка българска позиция да се изгражда съобразно интересите на Москва.

Раздухването на историята за грузинското дарение не защитава никакъв български интерес, а напротив, създаде ситуация, която след целия вдигнат шум, не може да остане без отрицателни последствия. Освен това, ако някой има “заслуга” “Грузия-гейтът” да излезе като първа новина от руската визита на Първанов, то това са именно неговите съветници и бивши съпартийци. Да не говорим, че вече стана едва ли не традиция почти всяка високопоставена българска визита в Москва да е съпровождана с вътрешно-политически скандал у нас ( справка - спорът Костов - Стоянов за руските имоти).

Каквото и поведение оттук насетне да има правителството - да спре помощта, да я прати, да я забави, да се консултира с партньорите си от НАТО и ООН и след това да вземе ново решение - всяка от тези възможности става функция на отношенията Москва - Тбилиси и прави България заложник на Русия. Като в едни други времена, уж отминали, когато бяхме последен вагон на съветския влак.

© Copyright Mediapool