Журналисти поискаха гаранции за граждански контрол над архивите на ДС

Журналисти поискаха гаранции за граждански контрол над архивите на ДС
Журналисти, участници в акция "Чисти гласове", са потърсили гаранции за граждански контрол върху отварянето на архивите на бившата ДС на среща с депутати от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, съобщи в четвъртък председателят на инициативата Георги Лозанов. Комисията работи по обединяването на трите законопроекта за архивите на ДС, които бяха приети по принцип от парламента с препоръката от тях да бъде изработен един проект.

Срещата на журналистите с членове а комисията се е състояла в сряда, каза Лозанов и допълни, че членове на инициативата са я поискали заради риска състоянието с достъпа до архивите на ДС да стане дори по-лошо след изработването и приемането на нов закон. .

Според медийния експерт на срещата и от двете страни са били споделени няколко важни позиции, свързани с общия законопроект.

Първата е, че архивите на бившата ДС престават да се управляват от службите и преминават към независима комисия. Досега службите решаваха всичко за достъпа, което трябва да престане, коментира Лозанов.

Вторият важен пункт, по който мнението е било единно, е въпросът за гаранциите за независимост на самата комисия, която трябва да обслужва само обществения интерес.

Договорихме се, че комисията за досиетата ще бъде регламентирана така, че да не я определя парламентарното мнозинство, каза Лозанов. Според него това може да става например чрез избора ѝ с две трети от гласовете в НС, така че тя да не бъде "заложник" на мнозинството.

Лозанов подчерта и важността на някакъв вид гражданско участие и контрол върху комисията.

Общо е било и виждането, че архивите на бившата ДС не са класифицирана информация и няма нещо в тях, което да не подлежи на публичност.

Ако всичко това се случи, най-после ще има реален закон за отваряне на архивите и ще влезем в ЕС без тази голяма срамна тайна на комунизма, наречена Държавна сигурност, каза Георги Лозанов. Той добави, че от вътрешната комисия са поискали мнението на представителите на медиите дали в закона трябва да има лустрационни текстове.

Отговорихме, че 17 години след началото на промените е късно за това, каза Лозанов. Според него обаче при отварянето на архивите лустрационни текстове могат да влязат в други закони. Той даде пример със Закона за радио и телевизия.

В акцията "Чисти гласове", в която  известни журналисти поискаха да бъдат проверени за съпричастност към бившата ДС, вече са се включили около 150 души и продължават да се записват нови. За избягване на технически затруднения молбите ще бъдат разпределени на няколко групи, каза Георги Лозанов. Първите 58 молби вече са подадени в трите институции, в които се съхраняват архиви на бившата ДС - Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба.

От "Чисти гласове" са поискали да подадат молбите до НРС чрез президентската администрация, но оттам са ги пренасочили към самата разузнавателна служба. Чакаме отговор от тези три институции, каза Лозанов. Той коментира, че по статута на своята професия журналистите трябва да са независими, а не свързани с тайните служби.

От думите на Лозанов стана ясно, че нов закон за достъпа до архивите на ДС няма да бъде приет преди да минат президентските избори. Докато такъв закон стане факт, от инициативата “Чисти гласове” призоваха работещите в централните медии, чиито позиции и работа влияят по един или друг начин на общественото мнение, да покажат, че не са свързани с бившите тайни служби. Това бе отговор на провокативната кампания на министъра на вътрешните работи от пролетта, когато той отвори досиетата на няколко водещи журналисти и раздаде индулгенции на други от тях. Тогава гръмна скандалът с изваждането на досието на журналиста от Нова телевизия Георги Коритаров.    

Споделяне
Още от България