Журналисти протестират срещу намеса на вътрешния министър в медиите

Журналисти протестират срещу намеса на вътрешния министър в медиите

Русенски журналисти от местните и централните медии започнаха в сряда подписка срещу намесата на министъра на вътрешните работи в работата на медиите.

“Случаят, при който в Гюргево на 17 януари министър Румен Петков се скара на българските журналисти, че задават неудобни въпроси, е христоматиен пример за недопустимо държане на висш представител на властта”, се казва в протестната декларация. Според русенските журналисти не тяхното, а поведението на министъра е изложило България.

На среща в Гюргево министър Румен Петков (БСП) бе помолен да коментира отказа на прокуратурата да образува предварително производство срещу директора на жандармерията Живко Живков. В отговора си той се скара на българските журналисти, заради този зададен на чужда територия “неудобен” въпрос.

"Това е опит за възраждане на контрола на изпълнителната власт в България върху правата за информация. А те са както на столичните, така и на русенските журналисти, тъй като винаги правдиво сме отразявали десетки българо-румънски и други международни срещи", се казва още в протеста.

Заради въпроса към министър Петков, зададен от кореспондента на БНР в Русе Наташа Димитрова, тя бе наказана от генералния директор на радиото Поля Станчева с последно предупреждение за уволнение, като часове по-късно заповедта бе отменена пак от Станчева.

“Въпреки че наказанието на Наташа Димитрова е отменено, настояваме министър Румен Петков да се извини публично на българските медии и специално на русенските журналисти за недопустимото си поведение”, заявяват още авторите на подписката.

Румен Петков отрече да се е месил в работата на БНР

Във факс до БНР от сряда Румен Петков отрече да се е месил по какъвто и да е начин в работата на журналистите и да е оказвал натиск над ръководството на държавното радио за наказание на кореспондентката.

“Практиката на вътрешното министерство е да бъде отворено за информация към медиите, тъй като те са необходимият коректив за работата на всяка една държавна институция и това е практика, която сме показвали и демонстрирали непрекъснато”, заявява в становището си вътрешният министър.

“Относно коментарите, защо и по чие решение е била наказана, или не журналистка от БНР, не мога и няма как да знам, тъй като това са решения, които се взимат от генералния директор на медията, пише още в позицията му.

“За пореден път подчертавам, че независимостта на българските медии е необходимият коректив в работата на държавните институции и изразител на общественото мнение и подкрепям тяхната независимост”, казва още министърът в разпространеното становище.

Два дни по-рано и генералният директор на БНР Поля Станчева обясни пред Mediapool, че научила какво е питала кореспондентката на БНР не от друг, а от шефката на Румънското национално радио, след което поискала обяснение от Наташа Димитрова и случаят вече бил приключен.

По думите на Станчева “БНР има национално отговорна позиция и не бива да става източник и проводник на подобни теми”. Кореспондентката била от провинцията – продължи Станчева -  и не била информирана за приоритетите на работата в националното радио. Тя изключи възможността  за оказване на външен натиск върху редакционната и кадрова политика на БНР.

Станчева обаче не обясни защо, ако журналистката е била “некомпетентна”, толкова бързо е отменила заповедта си за наказанието ѝ.

Редколегията на “Хоризонт” поиска обяснение

В декларация, прочетена по БНР, редколегията на програма “Хоризонт” поиска обяснение от Поля Станчева за “възмутителното ѝ поведение”.

“Смятаме за недопустимо ръководството на обществената медия да се поддава на какъвто и да било натиск отвън или да се престарава, като се поставя в услуга на определени интереси”, се казва в декларацията.

“Държим Поля Станчева да отговори с какво точно въпросът на кореспондентката ни уронва престижа на Република България, защо ръководството на "Хоризонт" не е информирано за наказанието. Настояваме г-жа Станчева да се извини на всички репортери на БНР в страната за твърдението си в медии, че "като са от провинцията, не са наясно с приоритетите на работа в Националното радио".

По повод на декларацията, Поля Станчева заяви: “Това, което мога да направя, е да се извиня от името на изданията, които некоректно са ме цитирали, защото аз изпитвам огромно уважение към кореспондентите на БНР в страната, които са гръбнакът на програма “Хоризонт”, и никога не бих допуснала да ги нарека провинциални журналисти.”

“Некоректният цитат” на Станчева бе поместен в няколко медии, които я бяха потърсили независимо една от друга за коментар по скандала.

Властта обича да “съветва” медиите каква политика да водят

Случаят с русенската кореспондентка на БНР не е единственият, когато представители на властта са се намесвали в политиката на медиите, които по презумпция са независими.

Особено драстичен бе случаят с уволнението през октомври 2006 г. на журналиста от бТВ Иво Инджев, което дойде под директния натиск от президентството. Инджев бе обвинен в нарушение на правилата на журналистическата етика, защото си позволи да цитира в предаването си непотвърдени информации от имейли, според които президентът Първанов притежава мезонет в София, в сграда на наградения от него бизнесмен Петър Манджуков. Два дни след излъчването на предаването Инджев бе уволнен.

Месеци по-рано отново вътрешният министър Румен Петков прибягна до обичайните методи от недалечното минало за отстраняване на неудобен журналист чрез публично компрометиране, като извади досието на Георги Коритаров в качеството му на бивш сътрудник на ДС. Това стана в разрез със закона, без последствия за министър Петков. Същевременно министърът раздаде “индулгенции” на други водещи журналисти, като Тошо Тошев, обявявайки, че “нямало данни” за принадлежността им към ДС.

Практика е от пресцентровете на държавни институции да се обаждат в редакции на медии и да държат сметка за съдържанието на една или друга публикация, да отказват да предоставят информация, която е нелицеприятна за институцията, или да подреждат в списъци медиите за интервюта с един или друг представител на властта. Практика е на определени събития да се канят “избрани” журналисти или отделни медии. Практика е медиите да се делят на “добронамерени” или “злонамерени” към даден политик или висш чиновник. Практика е да се раздават награди на журналисти за “добро отразяване на работата” на еди кое си министерство, агенция или служба, като под добро отразяване се разбира положителното.

Споделяне
Още по темата
Още от България