Журналисти протестират срещу намеса на вътрешния министър в медиите

Русенски журналисти от местните и централните медии започнаха в сряда подписка срещу намесата на министъра на вътрешните работи в работата на медиите.

“Случаят, при който в Гюргево на 17 януари министър Румен Петков се скара на българските журналисти, че задават неудобни въпроси, е христоматиен пример за недопустимо държане на висш представител на властта”, се казва в протестната декларация. Според русенските журналисти не тяхното, а поведението на министъра е изложило България.

На среща в Гюргево министър Румен Петков (БСП) бе помолен да коментира отказа на прокуратурата да образува предварително производство срещу директора на жандармерията Живко Живков. В отговора си той се скара на българските журналисти, заради този зададен на чужда територия “неудобен” въпрос.

"Това е опит за възраждане на контрола на изпълнителната власт в България върху правата за информация. А те са както на столичните, така и на русенските журналисти, тъй като винаги правдиво сме отразявали десетки българо-румънски и други международни срещи", се казва още в протеста.

Заради въпроса към министър Петков, зададен от кореспондента на БНР в Русе Наташа Димитрова, тя бе наказана от генералния директор на радиото Поля Станчева с последно предупреждение за уволнение, като часове по-късно заповедта бе отменена пак от Станчева.

“Въпреки че наказанието на Наташа Димитрова е отменено, настояваме министър Румен Петков да се извини публично на българските медии и специално на русенските журналисти за недопустимото си поведение”, заявяват още авторите на подписката.

Румен Петков отрече да се е месил в работата на БНР

Във факс до БНР от сряда Румен Петков отрече да се е месил по какъвто и да е начин в работата на журналистите и да е оказвал натиск над ръководството на държавното радио за наказание на кореспондентката.

“Практиката на вътрешното министерство е да бъде отворено за информация към медиите, тъй като те са необходимият коректив за работата на всяка една държавна институция и това е практика, която сме показвали и демонстрирали непрекъснато”, заявява в становището си вътрешният министър.

“Относно коментарите, защо и по чие решение е била наказана, или не журналистка от БНР, не мога и няма как да знам, тъй като това са решения, които се взимат от генералния директор на медията, пише още в позицията му.

“За пореден път подчертавам, че независимостта на българските медии е необходимият коректив в работата на държавните институции и изразител на общественото мнение и подкрепям тяхната независимост”, казва още министърът в разпространеното становище.

Два дни по-рано и генералният директор на БНР Поля Станчева обясни пред Mediapool, че научила какво е питала кореспондентката на БНР не от друг, а от шефката на Румънското национално радио, след което поискала обяснение от Наташа Димитрова и случаят вече бил приключен.

По думите на Станчева “БНР има национално отговорна позиция и не бива да става източник и проводник на подобни теми”. Кореспондентката била от провинцията – продължи Станчева -  и не била информирана за приоритетите на работата в националното радио. Тя изключи възможността  за оказване на външен натиск върху редакционната и кадрова политика на БНР.

Станчева обаче не обясни защо, ако журналистката е била “некомпетентна”, толкова бързо е отменила заповедта си за наказанието ѝ.

Редколегията на “Хоризонт” поиска обяснение

В декларация, прочетена по БНР, редколегията на програма “Хоризонт” поиска обяснение от Поля Станчева за “възмутителното ѝ поведение”.

“Смятаме за недопустимо ръководството на обществената медия да се поддава на какъвто и да било натиск отвън или да се престарава, като се поставя в услуга на определени интереси”, се казва в декларацията.

“Държим Поля Станчева да отговори с какво точно въпросът на кореспондентката ни уронва престижа на Република България, защо ръководството на "Хоризонт" не е информирано за наказанието. Настояваме г-жа Станчева да се извини на всички репортери на БНР в страната за твърдението си в медии, че "като са от провинцията, не са наясно с приоритетите на работа в Националното радио".

По повод на декларацията, Поля Станчева заяви: “Това, което мога да направя, е да се извиня от името на изданията, които некоректно са ме цитирали, защото аз изпитвам огромно уважение към кореспондентите на БНР в страната, които са гръбнакът на програма “Хоризонт”, и никога не бих допуснала да ги нарека провинциални журналисти.”

“Некоректният цитат” на Станчева бе поместен в няколко медии, които я бяха потърсили независимо една от друга за коментар по скандала.

Властта обича да “съветва” медиите каква политика да водят

Случаят с русенската кореспондентка на БНР не е единственият, когато представители на властта са се намесвали в политиката на медиите, които по презумпция са независими.

Особено драстичен бе случаят с уволнението през октомври 2006 г. на журналиста от бТВ Иво Инджев, което дойде под директния натиск от президентството. Инджев бе обвинен в нарушение на правилата на журналистическата етика, защото си позволи да цитира в предаването си непотвърдени информации от имейли, според които президентът Първанов притежава мезонет в София, в сграда на наградения от него бизнесмен Петър Манджуков. Два дни след излъчването на предаването Инджев бе уволнен.

Месеци по-рано отново вътрешният министър Румен Петков прибягна до обичайните методи от недалечното минало за отстраняване на неудобен журналист чрез публично компрометиране, като извади досието на Георги Коритаров в качеството му на бивш сътрудник на ДС. Това стана в разрез със закона, без последствия за министър Петков. Същевременно министърът раздаде “индулгенции” на други водещи журналисти, като Тошо Тошев, обявявайки, че “нямало данни” за принадлежността им към ДС.

Практика е от пресцентровете на държавни институции да се обаждат в редакции на медии и да държат сметка за съдържанието на една или друга публикация, да отказват да предоставят информация, която е нелицеприятна за институцията, или да подреждат в списъци медиите за интервюта с един или друг представител на властта. Практика е на определени събития да се канят “избрани” журналисти или отделни медии. Практика е медиите да се делят на “добронамерени” или “злонамерени” към даден политик или висш чиновник. Практика е да се раздават награди на журналисти за “добро отразяване на работата” на еди кое си министерство, агенция или служба, като под добро отразяване се разбира положителното.