Неспособността на френската икономика да генерира работни места не е нито нова, нито присъща единствено на Франция. Няколко големи европейски държави и особено Германия, Италия и Испания също се борят с безработицата в продължение на години. Сковаността на трудовия пазар е основният и най-масово обсъждан виновник. Когато е скъпо да се уволняват работници в “долния” участък от кривата на бизнес цикъла, компаниите се въздържат да назначават по време на “горния” участък от кривата. Минималната заплата е толкова висока, че често надвишава пределната полза от наемането на един допълнителен работник.
От друга страна щедрите разходи за безработните, чието предназначение е да ги подпомогне докато си намерят работа, могат да имат обратен ефект. За явлението, известно на икономистите като “погрешен стимул”, е характерно, че колкото повече помощи получава един безработен и колкото по-дълго ги получава, толкова повече намалява вероятността изобщо някога да започне работа. Продължителната безработица, дори когато получаваш помощи, води до лоши резултати за повечето хора – те губят способностите си, живеят под своя потенциал, загубват самоуважението си и престават да гледат на себе си като на продуктивни членове на обществото, особено ако това общество поначало не ги иска.
Всичко това е особено валидно за Франция и е основното проклятие на френската икономика – за разлика от Съединените щати, тя се характеризира с обща липса на гъвкавост. В по-голяма степен в сравнение с повечето държави в Европа френската икономика е спъната от огромна бюрокрация и многобройни, усложнени закони и разпоредби. Един нов доклад на Световната банка, озаглавен “Бизнесът през 2006 г.: Създаване на работни места” ни дава някои убедителни доводи. В глобална класация на 155 държави за това доколко е лесно в тях да се прави бизнес, САЩ се явява на трето място след малките и логистично уредени Нова Зеландия и Сингапур. Франция е на 44-то място веднага след Ямайка. По отношение на наемането и уволняването на персонал тя се класира 142-ра. Но положението и по някои други ключови елементи на малкия бизнес е направо ужасяващо. Тя е на 144-то място по регистриране на фирмена собственост и на 115-то по достъпност на кредити за бизнеса. За имигрантите това означава, че започването на собствен бизнес едва ли е възможност за преодоляване на бедността. В САЩ, която се подрежда на много по-добри места по повечето аспекти като благоприятна за бизнеса среда, тази възможност е ежедневие.
Това ми напомня за историята на млад свещеник от източна Европа, пристигнал в САЩ преди около десет години, изпратен от своята бедстваща църква да се погрижи за малко паство в далечна Америка. Той и съпругата му пристигат без сериозно образование, без продаваеми умения, без да знаят английски, без какъвто и да е доход и с две малки деца. За да помогне на семейството си и на черквата да оцелеят, той започва да боядисва къщи. В рамките на няколко години започва собствен бизнес за ремонт на домове, който бързо се разраства до строителен. Сега компанията развива райони на градски квартали и бившият свещеник е неколкократен милионер. Естествено, немного имигранти биха имали предприемаческия дух и чистия късмет да постигнат подобно нещо. Америка като “страната на възможностите” е остаряло клише. Но понякога клишетата съществуват, защото в същината си са верни. Време е Франция да разбере какво означава думата възможност.
*Публикуваме статията, която излиза в новия брой на българското издание на сп. Foreign Policy
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
23 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
много добра и точна статия.
Много е вкусно
Сега вече си заслужи ник-а. Този дето е чистил килими опитал ли се е да се устрои в САЩ с дохода от това или е преживял като турист малко и после се е върнал в България да си похарчи няколкостотинте спечелени долара? Разликата е от земята до небето. Ако искаш да живееш нормално тука ти трябват поне 100 000 долара на година и това го казвам без преувеличение. (Наемът на гарсониера в Манхатън започва от 2000 $ на месец; здравната застраховка е поне 380$ на месец на човек от семейството; храната е средно …
и като цяло 2-3 пъти по-скъпа от България и да не ми ги разправят туристическите приказки, че някъде някой открил по-евтина стока отколкото в София, мобилните телефони са около 30-50$ на месец, токът средно е 200$ + газ, вода.) Иначе можеш да я караш и някъде в мазетата на Бруклин, между латиноамериканците, можеш и без застраховка, но тогава по-добре да се върнеш в Овча купел.
(В САЩ има всякакви къщи.В гр.Албукерк в квартала Ла Лус през 1975г са построени 100 свръхмодерни жилища с бетонна арматура,но...от непечен кирпич (справка сп."Куриер на ЮНЕСКО",април 1985)).Но не това е най-важното.Важното е на кое място е България по възможности за правене на бизнес.И дали е въобще в класацията.Който се е опитвал-знае!От една страна,държавата пречи на инициативния и можещия,от друга - не спира гявола и ментарджията.А после пищи "Ах-от къде идва сивата икономика,ах-несъбираеми …
данъци,ах-корупция,ах-кой ми се наака в гащите". Мои приятели-арменци преди години гостуваха у роднини във Флорида.Мъжът се хвана да чисти килими и после се хвалеше,че изкарвал повече отколкото като ЖП инженер у нас.Кратно повече,защото там ръчния труд се плащал много добре."Значението на думата възможност"-така се казва статията.Значението!
azz, има вътрешно боядисване за сведение. Не се прави на не разбрал.
azz, В РУСИЯ Е КЪДЕ ПО-ДОБРЕ ОТ АМЕРИКА, НАЛИ?АМИ, ЗАМИНАВАЙ ЗА ТАМ ДЕ...АМА НЕ ЩЕШ НЕЩО. ЗАЩО ЛИ?
Ако трябва да бъдем точни, наистина в началото на деветдесетте в Ел Ей имаше безредици. Но това е ясно разбираемо за всеки, който знае какво наистина представлява Ел Ей. Всъщност никой тук не използва пощенски адрес Ел Ей, а името на по-малък град в състава на Ел Ей каунти - Ривърсайд, Санта Барбара, Хънтингтън Бийч, Ван Найс, Санта Мария. Безредиците тогава бяха причинени от разни типове, които използваха стари сгради в даунтаун Ел Ей, за да живеят извън закона. Те се опитаха да правят разни комунистически …
работи - да рушат частна собственост, да обират магазини и да палят коли, но с помощта на части от националната гвардия за няколко дни бяха сложени зад решетките. Повечето от тях вече са излежали присъдите си и са равноправни хора, някои сигурно имат хубав бизнес, ако са разбрали за какво става въпрос. Някои градове в Ел Ей са пренаселени с нови имигранти, които пренасят простотията и лошите си навици от родните си страни. Но системата тук е направена така, че рано или късно влизат в пътя. Още веднъж поздрави на Тедито за хубавата статия!
Доволен съм от статията; най-после в България да се заговори малко и за Америка. Възможностите в САЩ наистина са големи; системата е проектирана и работи така, че нещата се случват тук и сега. Всекидневието е изпълнено с усещане за равнопоставеност и справедливост. Хората от цял свят, които живеем тук, не се бием с полицията както в Париж, защото напредваме бързо и тази тенденция е постоянна. Неписано правило е, че този който спазва закона - преуспява, а този който върви срещу закона, влиза в затвора. …
Но след излежаване на присъдата пак става равнопоставен. За обикновените хора не е важно колко пари имат в наличност. Тези, които плащат големи суми кеш, изглеждат съмнителни. Дори да нямаш милиони, пак можеш да живееш отлично, благодарение на своя бекграунд. В САЩ всеки честен човек може да получи огромни кредити, първо защото информационните системи знаят всичко за неговото минало и бъдеще. Това създава усещане за сигурност. Компютрите знаят кой човек спазва закона и кой - не. Тук всеки може да провери какъв е човекът, с който утре ще прави бизнес, без да се опасява, че досиетата на престъпниците ще са изгорени или скрити от някой генерал. Друго важно нещо е, че учените хора в Щатите вземат много пари (всъщност най-много). Един специалист получава толкова, че да може да се чувства гражданин на света. Той може да сменя колата си през три месеца, което в България, доколкото си спомням правеха само мутрите. Относно реализацията - което си е било тъпо в България, остава тъпо и тука, защото ентропията е всепоглъщаща. Тези хора никога не могат да се почувстват комфортно на Запад, постоянно маневрират и сменят работата си. Това, което работят тук, може да бъде свършено и от едно 10 годишно дете. Те не използват мозъка си и не могат да обменят информация и идеи. Но когато направят пачката, връщат се България, откриват я гаражче, я кафенце, с кеф приемат прякора "Америката" и на ракийка и салатка с приятели редят небивалици за щатите. Наздраве и Весела Коледа!
bachkaneta, zashtoto absoliutno ne mogat da swurjat dwata kraia s kolosalnite razhodi i min si nadnici! I mestnite ne se sramiat da gi doiat eksploatirat i ... do smyrt. Zatowa i mnogo se zawryshtat postoqnno ili sezonno po rodnite si strani wmesto da rabotqt, rabotiat i samo rabotiat tejuk, prezrian i unizitelen trud za blagoto na po-silnite i bogatite. Niakoi ponamirat po-swestna rabota i s poweche kasmet i izwunredni usilia ("mestnite" ne im se nalaga) uspiawat da ia pozadarjat poweche ili po-malko …
wreme. Te sa ot tezi koito pliuiat i prezirat drugite, deto rabotime na dwe i poweche raboti kato robi, za da prejiweeme niakaksi. Gadnichko... Ta Tedi towa e za mnogoto trud: absoliutno po newolia. Ili otiwash pod mosta. Nie si go znaeme kato na dynoto. Dynoto w Amerika "si e ebalo putkata majchina". Izrazyt e prostashki, sorry, no e naj-tochen.
azz е руснак, а руснаците са най-велики, НАЛИ?