Първата книга, описала Холокоста чрез държавни документи, е отново на българския пазар, 70 години след появата си. Тя съдържа доклади, постановления и упътвания за депортирането на евреите от Тракия, Македония и Пирот.
Сборникът излиза от печат в самото начало на 1945 г. и не е преиздаван в България в следващите 70 години. Написаното в него не е изучавано. Авторът е забравен. Темата е табу за комунизма и за посткомунизма.
Книгата “Документи” е дело на Натан Гринберг – автор, чиято съдба е неизвестна в България. Благодарение на изследователските усилия на Татяна Ваксберг новото издание на “Документи” предлага един плътен образ на автора – икономист, политик и полиглот, който след 9 септември 1944 г. е назначен от правителството на ОФ в Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ). Документите, които той заварва в институцията, са възпроизведени в този сборник.
Предлагаме ви оценка на някои от водещите историци и изследователи за книгата на Натан Гринберг:
“Впечатляващо документално изложение за насилието, преживяно от евреите през 1941-1944 г. Зловещи страници от историята, които трябва да бъдат припомняни, за да не се повтарят”.
Николай Поппетров, историк
„Документи“ на Натан Гринберг е просветление за истина и отговорност, които 70 години българската държава отказва да признае”.
Румен Аврамов, икономист, изследовател
"Книгата на Натан Гринберг не остарява и тя продължава да е нужна на нашето общество. Убедена съм, че тя ще му помогне да съзрее като общност от граждани".
Надя Данова, историк
“Наред с пленените в Германия архиви, документите, публикувани от Натан Гринберг, бяха основен източник за моята книга “Българските евреи и окончателното решение”. Гринберг беше включил текста на споразумението между Данекер и Белев, постановления и упътвания, отнасящи се до депортирането на евреите от намиращите се под български контрол [части на] Гърция и Югославия, както и антисемитското законодателство в монархията”.
Фредерик Чери, историк
“Издаването на тази книга в различни контексти има различен смисъл за различни исторически “ние”, но дава един и същи шанс за критика на лесните противоположности - “те, виновните” и “ние, невинните”.
Лиляна Деянова, социолог
