И 2015 година ще е празна на приходи от приватизация

Втора поредна празна на приходи от приватизация година се очертава да е 2015 г, след като за първите осем месеца ресорната агенция е успяла да "изработи" едва 3 136 311.50 лв., от които 18 728 лв. са в непарични платежни средства. Това сочи изготвена за Mediapool справка на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), чиито планове за настоящата година бяха да осигури приходи от 147.256 млн. лв.

Парите трябваше да дойдат от 30 продажби на дялове и акции в държавни предприятия, сред които и компании като "БДЖ Товарни превози", Българската фондова борса и Централния депозитар, Пловдивския панаир, военното предприятие НИТИ-Казанлък, "Аудиовидуо Орфей", "Военно издателство" и др., чиито опити за раздържавяване вървят от години безуспешно най-вече по политически причини. Това обаче продължава да сваля цените на дружествата и така размерът на очакваните приходи от приватизация намалява.

Поне АПСК към момента оправдава заплатите на служителите си, тъй като определените ѝ разходи за 2015 г. са 810 хил. лв.
 
Съмнително е дали в оставащите по-малко от четири месеца до края на годината агенцията ще успее да приключи някоя от стартираните, но значително забавени процедури по приватизация.

За "БДЖ Товарни превози" например тепърва предстои агенцията да приеме разработения от компанията "Гиве Консулт" правен анализ, който ще оцени активите на карго дружеството на "БДЖ Холдинг". Този документ, който ще е основата за търсената цена на "БДЖ Товарни превози" и ще определи условията за продажба на превозвача, трябваше да е готов на 1 септември. От "Гиве Консулт" обаче са поискали десетдневно удължаване на срока за представянето му, посочиха от приватизационното ведомство. Очаква се правният анализ да бъде внесен следващата седмица, но предстои съгласуване на условията за пълната продажба на дружеството с Министерството на транспорта, което е принципал на БДЖ.

Колко време ще отнеме това съгласуване не е ясно, но технически предишният втори опит да се продаде жп превозвача за поне 100 млн. лв. отне осем месеца от обявяването на конкурса до разглеждането на офертите и спирането на процедурата от правителството на Пламен Орешарски.

В малко по-напреднала фаза е опитът за продажба на 50.0542 на сто от Българската фондова борса. Вече са готови правният анализ и приватизационната оценка на дружеството, които са изработени от консорциум между адвокатското дружество "Вълчев и Борисов“, компанията "Бинком" и отново "Гиве Консулт". В момента разработките на консултантите се разглеждат  по същество от екипа на АПСК, но не е ясно дали и кога ще се обяви същинската процедура за раздържавяването на фондовата борса.

Сроковете за продажбата на военното предприятие НИТИ-Казанлък на два пъти бяха удължени като последно от Министерството на отбраната зависи кога ще се проведе конкурсът. Третият опит за продажба на държавната фирма с лиценз за внос и износ на специална отбранителна продукция и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, бе обявен в края на април.

Първото удължаване на сроковете е било поискано от участници в конкурса, които не са успели да приключат процедурите по издаване на необходимите документи по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) - удостоверение за индустриална сигурност и разрешения за достъп до класифицирана информация за управителните им органи. Седем са били кандидатите, закупили конкурсна документация, но само пет от тях успели в уречения срок да внесат исканите документи за работа със секретна информация. Другите поискали отсрочка за набавяне на достъпа до класифицирана информация, която им била дадена.

Междувременно пък Министерството на отбраната поискало от капитала на НИТИ да се извадят сгради и съоръжения, попадащи на територията на Централен артилерийски технически  полигон – Змейово. Ведомството пожелало тези активи да бъдат обявени за публична държавна собственост и то да ги управлява. Сега приватизационната агенция чака военното министерство да предприеме необходимите действия по ваденето на тези сгради, което вероятно ще промени основните параметри на очакваната сделка. Минималната цена на НИТИ бе обявена на 3.6 млн. лв., но с намаляването на активите е логично оценката да падне.

Така към момента реално АПСК е успяла да продаде само държавен дял в лечебни заведения, имоти държавна собственост и обособени части от еднолични държавни търговски дружества, както и нищожни дялове от две държавни дружества в рамките на 35-ти централизиран публичен търг, проведен в периода 5-17 август  2015 г. на Българската фондова борса. От предложените пакети акции от 14 дружества, от които 4 под 1% и 10 над 1% от капитала на дружествата, са реализирани само две сделки за продажбата на 1.828% от “Технотекс”, Пазарджик и за 2.322% от ”Агроцвет-11”, Пловдив. При това осигурените 18 728 лв. са в непарични средства.

В реализираните над 3.136 млн. лв. за първите осем месеца обаче влизат и наложените глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес, както и паричните постъпления от присъдени в полза на АПСК юрисконсултски възнаграждения; продажба на меморандуми, тръжни и конкурсни документации, както и задържаните като санкция депозити за несключени договори и др. Какъв е техният дял в общите приходи обаче не се посочва.

През 2014 г. реално осигурените от приватизация приходи от агенцията бяха за едва 3 млн. лв., а 14 млн. лв. бяха събрани от глоби. Ведомството отчете обаче и виртуални 155 млн. лв. приходи, изплатени по постигнато споразумение в края на май 2013 г. споразумение между АПСК и старите собственици на БТК - “Адвент Сентръл енд Ийстърн Лимитид Пъртнършип”, “Вива Венчърс Холдинг” ГмбХ, “НЕФ Телеком България” ООД, за уреждането на споровете, възникнали по повод претенции на държавата пред арбитражен съд за неизпълнени ангажименти по продажбата на 65% от капитала на БТК през февруари 2004 г.

Тези пари обаче не бяха преведени на приватизационната агенция, а останаха по сметка на Министерството на финансите.