Ти си това, което четеш

Какво се крие зад новите данни за бедността*

Последните данни от статистиката за доходите и условията на живот (EU-SILC) показват спад на линията на бедност от 326 на 308 лв. месечно през 2015 г. [1], както и ръст на относителния дял на бедното население от 22,0 на 22,9%. Предвид подобрението на мнозинството показатели за състоянието на българската икономика, тази динамика представлява огромна изненада. След по-внимателен прочит, тя по-скоро отразява промените в начина на провеждане на изследването, отколкото влошаване на реалното благосъстояние на българските домакинства.

През 2016 г. извадката на НСИ се увеличава с 1300 домакинства, като по този начин общият им брой става 8600. Това, разбира се, е добре дошла промяна. По-големият размер на извадката би трябвало да доведе до по-висока представителност на изследването, включително що се касае до разбивките на регионално ниво и способността за оценка на влиянието на различни фактори върху благосъстоянието на домакинствата (напимер тяхната  структура, наличието на работещи/безработни/бедни лица, взаимодействието със социалната и пенсионната системи, нивото на образование и др.). Направени са и други методологичеки промени, които водят до увеличаването на броя на ротационните групи от 4 на 6, което означава че от 2016 г. натам всяко едно домакинство ще бъде наблюдавано за по-продължителен период от време. Тази и други промени, обаче, означават че резултатите от SILC 2016 не са директно съпоставими с данните от SILC 2015.

По принцип съпоставката между различни извадкови изследвания, пък били те със сходен тематичен обхват, не е особено препоръчителна, макар по-високата съпоставимост на резулатите да е една от наскоро лансираните цели на Евростат. С това предвид, ето някои от данните, които правят резултатите от EU-SILC 2016 (и по-конкретно спада на линията на бедност и покачването на относителния дял на бедните) изненадващи:

-          През 2015 г. икономиката отбелязва ръст от 3%, който се ускорява през 2016 г.;

-          И през 2014 г., и през 2015 г. броят на заетите се увеличава – съответно с 46,5 и 50,5 хиляди души. През 2016 г. е регистриран спад на заетите от 15,1 хиляди души, но това би трябвало евентуално да даде ефект върху доходите за 2016 г., а не върху референтната за изследването 2015 г.

-          През 2015 г. доходите на лице от домакинството нарастват с 2,9%, като ръстът продължава и през 2016 г. (вече с 4,3%);

-          Средната работна заплата нараства с 6,8% през 2015 г. и с 9,5% през 2016 г., като ръстът при минималната работна заплата през 2015 г. е на два пъти с по 20 лв., а през 2016 г. - еднократно с 40 лв.;

-          През 2015 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение лица се увеличава с 15 хиляди души спрямо 2014 г. 

В условията на увеличаваща се заетост и изпреварващ ръст на трудовите доходи спрямо този на пенсионните и социалните плащания през 2015 г. би следвало да очакваме различна динамика, а именно: увеличаване на броя на заетите и доходите на техните домакинства, водещо до повишаване на медианния доход и съответно – линията на бедност. Напълно възможно е подобни тенденции да доведат до ръст на относителния дял на бедното население, особено сред пенсионерите и лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. 

Този опростен вариант на икономически анализ може да срещне подкрепа във всички представителни изследвания на НСИ за ситуацията през 2015 г. Едновременен спад на линията на бедност и ръст на относителния дял на бедното население, обаче, подсказва че е възможно статистиката да е подценявала доходното неравенство в обществото в предишни периоди, както и че промяната в издавката оказва влияние върху крайния резултат.

С други думи, от новите данни на НСИ разбираме, че бедните може би са повече, отколкото сме предполагали, но няма как със сигурност да знаем дали техният дял се увеличава или намалява, поне не преди излизането на резултатите от EU-SILC 2017. Всякакви спекулации на тема “растяща бедност” са крайно прибързани, макар и разбираеми предвид последните изнесени данни и сложността на разглежданата материя.

Независимо от методолотическите промени, основните зависимости между бедността и определящите я фактори остават в сила:

-          Основният фактор за попадане в бедност е заетостта, като вероятността едно безработно лице да е бедно е 5 пъти по-висока от тази при заетите;

-          Бедни са 68,8% от лицата с начално или по-ниско образование, като разликите между отделните етнически групи не са големи: 65,4% при българите, 54,6% при турците и 78,5% при ромите;

-          С покачване на нивото на образование рискът от бедност намалява значително, като при лицата със средно образование той е съответно 9,6% при българите, 19,3% при турците и 35,7% при ромите;

-          Основните рискови групи са многодетните семейства (70,5% риск от бедност), самотните родители със зависими деца (47,4%) и самотните пенсионери (44,2%);

-          Относителният дял на населението, живеещи с материални лишения, който е друг от ключовите индикатори за наличие на бедност, намалява от 34,2% на 31,9%.

[1] Изследването е проведено през 2016 г., но отразява състоянието на домакинствата и техните доходи през 2015 г.

* Mediapool препечатва анализа от сайта на Института за пазарна икономика без редакторска намеса.

Още от Анализи и Коментари