Ти си това, което четеш

Моите съдилища са по-важни от твоите

Независимо дали ще имаме реални действия по продължаване на съдебната реформа в посока независимост на съда и отчетност на прокуратурата, за българското правосъдие предстои важен институционален въпрос, а именно преначертаване на съдебната карта на съдилищата в страната. Казано с други думи, предстои редуцирането на броя им. Ясно е, че при намаляващо население и обезлюдяване на населени места това действие е неизбежно. То крие няколко сериозни опасности:

  • при политически повлиян Висш съдебен съвет (ВСС) има риск  да бъдат закривани съдилища на политически принцип – там, където властимащите на централно ниво не са добре приемани или нямат лидерство в местната власт, ще се закрива, за да не бъдат засегнати "нашите” градове,
  • при безпринципните и немотивирани решения на мнозинството във ВСС може да се закриват съдилища по неясни критерии само защото определени председатели и съдии не са заявили лоялност и послушание към статуквото в българското правосъдие,
  • при наблюдаваната склонност на прокуратурата да прехвърля неуспехите за лошото разследване на престъпленията към съда, можем да видим съдебна карта, при която в определени райони на страната взаимодействието между съд и прокуратура бива целенасочено невъзможно поради закриване на съда и запазване структурата на прокуратурата или обратното.

Рисковете не са малко, но действията по прекрояване на съдебната карта трябва да бъдат направени.

Административните съдилища - скритият ресурс на съдебната власт

През 2007 г. бе осъществена широка реформа на административното правосъдие. Така административните дела, чрез които гражданите и фирмите обжалват актове и действия на администрацията, бяха изведени от окръжните съдилища и бяха обособени в 28 самостоятелни административни съдилища. Това повлече необходимостта от 28 на брой самостоятелни административни единици със съпровождащата ги администрация и сграден фонд. Публично известен факт е, че за да бъде одобрена в парламента направената реформа през 2007 г., е взето политическо решение в Народното събрание във всеки голям областен град да бъде създаден административен съд без оглед на необходимостта.

От обобщените статистически данни за 2016 г. наблюдаваме осезаемо по-ниска натовареност в отработени човекомесеци на административните съдии спрямо съдиите в районните съдилища(РС) в извънобластните градове и двойно по-ниска натовареност от съдиите в районните съдилища в областните градове. Двойно по-ниска е натовареността на административните съдилища и спрямо окръжните съдилища (ОС), включително Софийски градски съд (СГС) и Специализирания наказателен съд (СпНС).

При коефициента на натовареност на съдиите по щат за разгледани дела картината като цяло се запазва. Отново административните съдилища са с относително ниска натовареност, като единствено окръжните съдилища има по-ниска такава.

Сериозен проблем е и невъзможността на част от административните съдилища да формират нужните състави за разглеждане на делата. В редица случаи те разглеждат делата в състав, състоящ се от трима съдии[1]. В същото време част от тези съдилища разполагат с щат от 4-ма или 5-ма съдии, което означава, че те не могат да формират повече от един тричленен състав. Получава се ситуация, в която, например, 3-ма от 4-мата съдии в съда са сформирали състав по конкретно дело, а четвъртият временно не е зает. Освен това, въпреки ниската натовареност, се търси увеличаване на щата им заради специфични дела.

Без да омаловажаваме ролята на административното правосъдие можем да отбележим, че то спокойно може да функционира в рамките на самостоятелно отделение към съществуващите окръжни съдилища както до 2007 г. Друг вариант е  най-ниско натоварените административни съдилища да бъдат закрити, а за гражданите да бъде обезпечени изнесени деловодства. Така ще се намалят значително разходите на системата, един път от закриването на най-малко натоварените съдилища и втори път – от споделянето на общата администрация (счетоводство, деловодство, финансов контрол и т.н.) в рамките на окръжния съд. В крайна сметка важен е не статутът на съда, а качествата и добрите условия за работа на административните съдии.

Какви са действията на ВСС на този фон?

На 4 април 2017 г. съдийската колегия на ВСС допусна искане на помощ от Европейската комисия за цялостен анализ на административното правосъдие. Само 14 дни по-късно тази необходима мярка беше отменена по предложение на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев тъй като, по думите му, би могла да доведе до съкращаване на административните съдилища наполовина. Предложеният и отхвърлен анализ е елемент от Актуализираната стратегия за съдебна реформа и пътната карта към нея, но статуквото във ВСС е доказало, че няма принцип, закон или документ, от който то да се чувства обвързано.

Обществената апатия към проблемите на съдебната власт има негативен ефект върху обществото и е инструмент в ръцете на политиците за отказ от същностни реформи. Всяко безразличие ще струва още по-скъпо като срещу високата цена българинът ще получава това, от което няма нужда. Но у нас вече е доказано, че за лошото държавническо управление отговорност не се носи.


[1] Съгласно  чл. 191, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии


Прочетете повече на сайта на ИПИ.
Още от Анализи и Коментари