Ти си това, което четеш

Новата повеля: Ще се превъоръжаваме на разсрочено плащане

КСНС отчете липсата на кадри и мотивацията им като пръв риск за сигурността и поръча "адекватно финансиране"

Държавното ръководство е единно в намеренията си за ускорена модернизация на въоръжените сили и преодоляването на кадровия колапс в сектор "Сигурност", но тепърва ще се планира как да се постигне това с ограничения финансов ресурс и при конкурентни приоритети на различните политически играчи и лобитата им.

Многомилионните проекти за модернизация на армията отново ще се преразглеждат така, че да са на разсрочено плащане за 15-20 години, според новата повеля на премиера Борисов.

Такъв е резултатът от първия свикан от президента Румен Радев Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), посветен на рисковете и заплахите за националната сигурност. За да им се противодейства активно, е нужно да се гарантира "адекватно финансиране", гласи документът от КСНС, публикуван на сайта на президентството.

До месец ще има петгодишен план за развитието на сектора

В заседанието участваха премиерът, министри, шефове на службите, лидерите на парламентарните сили. След срещата президентът изтъкна, че всички са били единодушни, че главен приоритет е попълването на недостига от личен състав в сектор "Сигурност" и повишаване на неговата мотивация и престиж.

Премиерът Бойко Борисов от своя страна побърза да увери, че няма конфликт с президента и бивш командир на ВВС за поръчката за нови изтребители, макар че само преди дни Борисов за поред път сне проекта от дневен ред и заяви, че сегашните руски МиГ-ове ще бъдат подменени тогава, когато сме готови.

Радев съобщи, че до 20 юни трябва да бъде изготвен петгодишен план за развитието на целия сектор и разпределението на ресурсите, а Бойко Борисов обяви, че ще "постави задача" трите големи военни сделки – за нови изтребители, кораби и бронирани машини да бъдат изплащани разсрочено през следващите 15-20 години, за да могат да се реализират едновременно.

"Няма конфликт между мен и Радев"

"Няма никакъв конфликт между мен и президента Румен Радев за модернизацията на въоръжените сили и изтребителите", заяви Борисов.

Само преди няколко дни обаче премиерът обяви публично, че покупката на нови изтребители за над 1.5 млрд. лева вече не е приоритет и влезе в челен сблъсък с Радев, който го обвини в непоследователност.

Във вторник Борисов обясни смяната на позицията си с това, че е защитник на "пехотата, която е царица на боя" и настоява да бъдат купени и нови бронирани машини за Сухопътни войски, за каквито към момента няма предвидено финансиране, а Радев защитава интересите на военната авиация, която командваше до скоро.

КСНС реши още до края на годината да бъде осъвременена Стратегията за националната сигурност и да се актуализират всички закони в сектора за сигурност. Освен това президентът Радев съобщи, че ще се работи и по усъвършенстване на нормативната уредба, недопускаща външна намеса във вътрешнополитическия живот на страната, както и за увеличаването на парите за отбрана до 2% от БВП, каквото е изискването на НАТО.

Превъоръжаването – на разсрочено плащане

Въпреки демонстрираното съгласие сред участниците в КСНС, остава неясно дали България е в състояние да осигури над 3.5 млрд. лева за всички големи военни сделки и кои от тях ще бъдат реализирани.

От думите на Борисов обаче стана ясно, че българските въоръжени сили още доста време ще са далеч от стандартите на НАТО, тъй като модернизацията ще върви с темпове, съобразени с ограничения финансов ресурс на държавата.

"Нищо не се отменя, 2024 г. е крайният срок, в който трябва да се постигнат 2 процента от БВП за отбрана. Освен това става въпрос са търговски преговори - дали за бронетранспортьори, дали за самолети, за кораби. Фирмите, които ги произвеждат в света, са няколко държави. Те печелят много големи пари от тях. Има държави, които са постигнали до 15-20 години разсрочване на вноските по даден самолет, кораб или машина", разясни Борисов.

Проектът за закупуването на нови изтребители вече е на финалната права, като служебното правителство на Огнян Герджиков се опита да предопредели сделката, като класира на първо място офертата за шведските изтребители "Грипен", пред тези за машини втора ръка Ф-16 и "Юрофайтер".

Борисов обаче отново потвърди, че кабинетът му няма намерение да се съобрази с това решение, взето от назначената от Радев служебна власт.

Решението на служебния кабинет е "да се вземе решение да се вземе решение"

Премиерът разясни, че решението на служебното правителство е "да се вземе решение да се вземе решение" и тепърва ще се водят преговори.

"Сега колегите ще отидат, ще проведат преговори и единствената задача, която ще получат от мен, е да направят така, че в следващите 15-20 години, както Унгария, на вноски да ги плащаме. Така ще можем да модернизираме не само самолетите, но и Сухопътните войски и флота. Всички видове въоръжени сили имат нужда. Имаме абсолютно единомислие по въпроса", каза Борисов.

По време на предходния му мандат обаче проектът за купуването на нови бронирани машини изненадващо бе изместен от този за нови кораби и "царицата на боя" остана без финансиране за така нужното й модернизиране.

Очевидно предстои средствата да се преразпределят наново, но стои въпросът дали новото условие на Борисов за разсрочено плащане в период на 15-20 години няма да пренареди тотално критериите, дали такъв подход няма оскъпи сделките и дали в крайна сметка ще е най-изгоден за държавата.

Радев отново се обяви за офсетни споразумения

Очертава се съгласие и по въпроса българската отбранителна индустрия да се включи активно в модернизацията – нещо, за което говори по-рано военният министър Красимир Каракачанов, а сега бе подчертано и от президента.

Румен Радев обаче отново настоя за офсетни споразумения, които да са част от условията към фирмите, които ще спечелят поръчките за модернизация. Тези споразумения имат за цел да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката. Офсетът обаче не се разглежда еднозначно, тъй като според експерти оскъпява излишно военните сделки.

България има противоречив опит с офсета, като част от договорените дейности по споразуменията така и не бяха изпълнени.


КСНС се обедини около нуждата от "адекватно финансиране"


"Постигнато бе съгласие, че ефективното противодействие на основните рискове и заплахи за националната сигурност на Република България изисква адекватно финансиране на сектора за сигурност, което да гарантира: попълване на недостига от личен състав в сектор "Сигурност" и повишаване на неговата мотивация и престиж; ускоряване реализацията на проектите за модернизация; поддръжката на техниката, въоръжението и оборудването до замяната им с нови образци; осигуряване на условия за повишаване на квалификацията и подготовката на личния състав", се казва в съобщението на сайта на президента за КСНС.

Заплатите да се вдигнат, но не се знае как

Според президента Радев КСНС е решил за основен приоритет да бъде определено решаването на въпроса с кадровия недостиг в сектора по сигурност, повишаването на неговата мотивация и престиж, което с други думи означава да се осигурят по-големи заплати.

Засега обаче финансовият министър Владислав Горанов, който също присъства на заседанието, не дава индикации, че бюджетът за следващата година може да позволи ръст на заплатите в сектора и дори преди две седмици влезе в спор по темата с военния министър Красимир Каракачанов.

Най-голям е проблемът в армията, където близо 6000 от длъжностите за военни са незаети заради ниските заплати.

Смяна на цялата законодателна рамка

Президентът съобщи, че предстои да се актуализира и усъвършенстване Стратегията за национална сигурност, която вече не съответства на съвременната среда за сигурност. Също така ще бъде направена актуализация на нормативната уредба, регламентираща устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност и включените в нея държавни органи и структури.

По думите му е необходимо да се усъвършенства взаимодействието и координацията в между различните звена в сектора.

Освен това ще бъде извършен детайлен план за финансирането на системата за национална сигурност през следващите пет години.

"От изключителна важност е да сложим всички ресурси на масата, да се прецени дефицитът от способности и да се направи ефективно разпределение на ресурсите по отделните елементи от системата на националната сигурност", каза Радев.

Каракачанов: За мотивацията на войниците ще се мисли догодина

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов потвърди, че трите проекта за модернизация на армията трябва да се реализират, ако се разсрочат вноските за плащането по тези пари, ще има още пари за всички родове войски. За мотивацията на войниците ще се мисли догодина, каза Каракачанов. Попитан коя е най-голямата опасност за националната ни сигурност, той заяви: "Състоянието на армията, между другото и колегите от МВР, и от ДАНС, и от другите служби отчетоха некомплекта, който има, незаетите места, вероятно от бюджета за следващата година ще се вземе".

Нинова не е доволна от заседанието на КСНС

Лидерът на БСП Корнелия Нинова не беше удовлетворена от първия КСНС на Румен Радев, тъй като е искала да се акцентира и на вътрешните заплахи за сигурността, каквито са контрабандата, влошеното здравеопазване, неграмотността.

"За мое съжаление днес различните министри не споменаха и дума по тези въпроси“, каза Нинова.

Тя е скептична, че правителството може да реши и проблема с ниските заплати в армията и полицията.

"В отговор на мои въпроси Горанов ми отговори, че до края на годината не се предвижда никаква промяна в бюджета, нито актуализация за заплати или актуализация за увеличаване на състава на двете министерства. Попитах го и за 3-годишната прогнозна рамка, където също процентът за отбрана и за МВР от БВП не се променя“, посочи Нинова.

Още по темата
Още от България