Ти си това, което четеш

Още веднъж за мажоритарните избори


Иван Груйкин. Сн. БГНЕС

Преди четири месеца, в разгара на протестите против управлението на Борисов, написах материал със същото заглавие. Надеждата ми тогава беше, че гражданският натиск може да доведе до промяна на Изборния кодекс чрез въвеждане на мажоритарни избори и приемане на прекия избор на магистрати като условие за независима от политиците, но произтичаща от народа съдебна власт.

 

Бях (и съм) убеден, че без това в България нищо няма да се промени и смяната на Борисов е новият пресметнат ход на тези, които упражняват реалната власт в България през последните двадесет и три години.

 

Надеждите ми тогава не се оправдаха. Бързото разпускане на Народното събрание и предсрочни избори при старите правила имаха за единствена цел съхраняване на статуквото. Политическият Франкенщайн Бойко Цветанов беше заменен с нов - Дилян Орешарски - като и зад двамата прозира ръката на олигарси като Цветан Божков и вече поизнервените им покровители от ДС.

 

Притеснението им е очевидно – на все повече хора вече е ясно, че проблемът е в политическия модел, а не в качествата на играчите. Дали предстои развръзка в продължилата повече от две десетилетия пиеса, наречена "Преход“, или на уморената и оредяла публика вече й е все едно?

 

Помнещите по-отдавна забелязваме, че нещата в България много започват да приличат на тези отпреди осемдесет и девета. Думи без смисъл, говорене без слушане, свобода без избор, действия без последици, живот без истина, настояще без бъдеще ... Дали все пак се случиха две от най-важните неща, заради които уж дойде "промяната“ - всеки да може свободно да избира и да бъде избиран, и всички да са равни пред закона. Нека да видим ....

 

Мажоритарни избори

 

В България днес има много партии, всеки може да гласува за когото си иска. В действителност обаче, чрез пропорционалните избори и държавното финансиране на политическите партии в условията на запазена централизация на властта и контролирано от нея правосъдие практически имаме държавно разрешително (лицензиране) на политическото представителство.

 

Днес един способен и честен човек, необвързан с "водеща“ политическа партия няма шанс да бъде избран за народен представител и затова все по-малко "непартийни“ изобщо се интересуват от изборите.

 

И по конституция, и по морално основание представителството се осъществява от хора – български граждани, а не от колективни политически субекти. Резултатът от този пълзящ и вече приключил процес на узаконен властови монопол и политическо крепостничество е все по-големият разрив между хората и (уж) политическите им представители, и невъзможност за политически "пробив“ на всеки, който не е предварително одобрен от партийна централа.

 

Популярното внушение, че мажоритарните избори не позволявали пълноценното политическо представителство на гражданите, очевидно се опровергава от днешната българска действителност, в която все повече хора нямат своето представителство именно при пропорционалната избирателна система.

 

Здравият разум и елементарната житейска логика показват друго – при едни мажоритарни избори (много важно – провеждани в два тура!), за единственото място например в Самоковския едномандатен избирателен район може да се кандидатира честен, компетентен, познат на съгражданите си човек, който не е партийно обвързан и никога не би се кандидатирал чрез партийна листа.

 

При мажоритарния избор партиите ще бъдат принудени да излъчат най-добрите си кандидати, а не просто да редят листи от верни на ръководството партийни послушници. Партиите ще са принудени да се конкурират помежду си и с гражданските кандидати чрез своите политически идеи и управленски концепции, а не единствено да осребряват политическия си монопол, както е в момента.

 

Не съм против партиите – те са важни и необходими за политическата система - но трябва да бъдат коренно променени и е илюзия да очакваме, че ще го направят сами. При мажоритарна избирателна система самите партийни кандидати ще са отговорни най-вече пред своите избиратели, а не толкова подвластни на партийна дисциплина и задкулисни договорки.

 

И тогава, за да спечели, кандидатът ще трябва да вземе предвид проблемите на хората без работа, на загрижените за незаконната сеч в Рила и за коритото на Искър, на изчезващия местен бизнес, на пропищелите от крадци собственици на вили в района ... Така политическо представителство ще имат максимален брой граждани, а техният избраник ще работи за тяхното одобрение, а не за партийния лидер или за някой, платил мястото му в листата.

 

И тъй като хората познават своя кандидат, няма да има голямо значение какви проценти дават социолозите на партиите и какво говорят за изборите медиите на Пеевски. Поради това ще бъдат съвсем различни медиите, социолозите, самите партии, мотивацията за гласуване, изборите и избраните на тези избори.

 

Финансирането на партиите

 

Държавното финансиране на партиите е неморално и вредно за политическа система, в центъра на която са гражданите, а не партиите и техните централи – затова трябва да бъде отменено. Ясно е кой има интерес това да не се случи.

 

Истината е, че политическият картел вече усеща опасността от загубата на противоконституционния си и неморален монопол върху политическото представителство. Партийните лидери трескаво започват да предлагат различни промени – силно загрижени за политически непредставените хора от улицата. Отпадане на високи изисквания за независими кандидати, преференциално гласуване, ниски прагове – със сигурност ще са съгласни на всичко, само и само да не се стигне до реална промяна на сегашния модел.

 

Правосъдието

 

Правосъдието е голямата язва на България. Как законът да се прилага винаги и да се прилага еднакво към всички? Може ли това да се случи, ако съдиите и прокурорите се овластяват не от всички нас, а само от някои? Тези обидно елементарни въпроси показват единствено пълната липса на здрав разум в днешното българско правосъдие.

 

Ако използваме отново самоковския пример – кой по-добре от местните хора знае дали един съдия взима подкупи, дали е достатъчно надежден и честен да се произнася за техните права, интереси, бизнес, имущество? Дали е достатъчно смел и принципен да осъди близката до всяко правителство фирма, от години незаконно копаеща в коритото на реката, и да отсъди по съвест "горските“ претенции на един бивш премиер и още по-бивш цар? Дали прокурорът ще гони бандитите или пък ще яде и пие с тях?

 

И тук първосигнално се възразява, че мафията щяла веднага да си купи съдиите и прокурорите. Мафията сега "държи“ цялата съдебна система (по същата причина, по която се е сраснала и с политическата), защото днес това е възможно само чрез ключовите фигури в нея и чрез тези, които я администрират (Висшия съдебен съвет). Затова хората във властта и големите пари винаги са извън закона.

 

Когато обаче магистратите се избират от всички, трябва да бъдат купени всички или по-голямата част от тях – което няма как да стане. Ако пък случайно някъде се случи – хората заслужават своето правосъдие, и те (не някой друг, както е сега) ще са отговорни за него.

 

Очевидната истина е, че днешната система на назначаване и кариерно развитие на съдии и прокурори е много по-лесна за подчиняване от нелегитимната, но реална власт на кукловодите на "прехода“.

 

Влизането в парламента на хора, неподвластни на партийни корпорации и безпринципни договорки, и овластяването на магистратите от самите граждани – това може реално да промени самата власт. Ще бъде премахнат политическият монопол на шепа брокери и ще бъде възстановен смисълът и моралното основание на политическото представителство. Съдебната власт най-после ще се раздели от политическата и ще произлиза наистина от народа – както повелява член първи от българската конституция, и както наистина трябва да бъде.

 

Днешните протести ще имат смисъл, ако успеем да се съгласим по няколко най-важни въпроса за нашето настояще и бъдеще. Промяната на властта и създаването на правосъдие безспорно са важни за всички – независимо от политически пристрастия, възраст, социално положение, материални възможности.

 

Оставка на това правителство, премахване на държавната субсидия за партиите, промяна в Изборния кодекс от това народно събрание и въвеждане на мажоритарни избори за следващото – това трябва да са ясните цели на днешните ни протести.

 

Впоследствие – и въвеждане на преки избори за съдии и прокурори – чрез необходимите за това конституционни и законови процедури. Без легитимна политическа власт и истинско правосъдие не може да има просперираща икономика, лична безопасност и сигурност, отговорни институции, надеждно здравеопазване, достойни пенсии.

 

Внасянето на смисъл в обществените ни усилия, възстановяване на моралната легитимност на властта и зависещо от гражданите правосъдие – това може да бъде краят на задкулисието на "прехода“ и началото на дългоочакваната промяна.

 

В противен случай абсурдистката политическа пиеса никога няма да свърши, а зрителите явно окончателно са заспали.

Още от Анализи и Коментари