Рисковете и щетите от руската пропагандна агресия срещу България

Водената от Руската федерация пропагандна война произтича от нейната външнополитическата доктрина, която продължава традициите на имперската идеология: най-великата, праведна православна държава е призвана да спаси света от злото. Кремъл се възприема като обект на систематични атаки от страна на "покварения (от либерализъм и индивидуализъм) Запад" и затова си присвоява роля на единствен защитник на некорумпираните християнски ценности - Европа е безопасна за Москва, само когато е разединена и враждуваща.

В имперската идеология светът е поделен на сфери на влияние между големите империи, които единствено имат право на суверенитет. По-малките държави са безсмислени и съществуват по волята на империите като техни придатъци.

Заради "враждебния" свят Русия се заобикаля от защитен вал от държави, които смята за своя "законна" сфера на влияние. Когато държава от този вал се стреми към независима политика, това се дължи на анти- руски интриги на другите велики сили и на "продажните ѝ политици". Православните страни са "рускисвят". Историческа задачата на Руската империя е завладяването на Проливите и обединяване на славяните под свое ръководство.

В съветската епоха, пропагандната доктрина на СССР проповядва дехуманизиране на не-пролетариата с цел неговото унищожение, както и осъществяване на световна пролетарска революция. Свръхдържавата СССР е полюс в двуполюсния свят - хегемон и защитник на "социалистическия лагер", който в идеологически план заменя "съюза на православните народи" и "славянския съюз".

Сегашната външнополитическа доктрина представя Руската федерация като мирна страна, обект на агресия от страна на НАТО и САЩ. Глобалното информационно пространство се определя като поле на засилващо се противоборство. Държавите-опоненти са упреквани, че използват комуникационните технологии за манипулиране на общественото съзнание и фалшифициране на историята. По този начин Студената война на съветската пропаганда се превърна в хибридна. От своята официална външнополитическа доктрина Кремъл черпи основание да води война в информационното пространство срещу всички страни от НАТО, под претекст че се защитава.

Произтичащите от това рискове

са очертани в Националната отбранителна стратегия и официалната позиция на Министерския съвет, както и в документи на НАТО и ЕС.

В Доклада за състоянието на националната сигурност през 2016 г. Министерският съветпосочва, че действията на Русия "заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа". Отчитат се "интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера".

През декември 2015 г. НАТО и ЕС приеха стратегия за отбрана от хибридни атаки,като заявиха, че подобни агресивни действия "могат да предизвикат задействане на чл. 5 от договора за колективна отбрана" на Алианса. На 9 октомври 2017 в Букурещ Парламентарната асамблея на НАТО прие резолюция, в която се констатира "превръщането на информацията в оръжие". В нея се посочва, че "за Русия кибер сферата е бойно поле" и че социалните медии "могат да доведат до раздробяване и поляризиране на обществото, да предоставят по-голяма видимост на радикални мнения" и фалшиви новини. В отговор бе препоръчано да се създаде специална институция за идентифициране и противодействие на пропагандни атаки, както и да се инвестира в образованието на гражданите.

В Резолюцията си за състоянието на отношенията между ЕС и Русия от 10 юни 2015 г. Европейският парламентпосочва, че "Русия си служи активно с хибридни военни действия, като умишлено заличава границите между военни и пара военни дейности, и политически дейности". В края на юни 2015 Европейската комисия създаде специален отдел за борба с руската пропаганда, в частност за развенчаване на митове и дезинформации. В резолюцията си за противодействие на пропагандата, приета на 23 ноември 2016 г., ЕП отбелязва, че Кремъл ескалира конфронтацията с ЕС.

В официалните оценки на българските власти, на НАТО и на ЕС се констатира, че Русия води хибридна война срещу евроатлантическата общност. Тази война не е защитна, а нападателна - цели разпад на ЕС и НАТО и дестабилизация на държави-членки. Тези оценки показват реактивиране на почти всички елементи на старата руска имперска идеология и на съветския стремеж към унищожаване на политическия противник.

Руската пропагандна агресия срещу България с примери

Вече са налице конкретни послания към българската публика отправени от лидери на руската външнополитическа пропаганда. В интервю за сайта "Студия трансмедия" бившият директор на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников казва: "Мисля, че днес България е свързана с Русия само с любовта на повечето българи към нашата страна. Във всичко останало връзките са на много ниско ниво. Интересът на Русия към България е основно един – България трябва да бъде колкото може по-малко зависима от външни играчи, преди всичко, от Вашингтон и Брюксел. Че може да се окажем в противоположни окопи. Това би било трагедия за православието, славянството и България."

Във внушенията на Решетников:

• е налице заплаха, че ако България не е с Русия, ще бъде срещу нея;
• България е несуверенна малка страна, зависима от анти руските интриги на Вашингтон и Брюксел;
• българските политици са продали любовта на народа към Русия;
• надвиснала е трагедия над православието, славянството и България.

В интервю за "Ничия земя" по Нова телевизия Александър Дугин, подкрепя стремежа на Путин да "строи руска империя". Представя принадлежността на България към руската сфера на влияние като безалтернативна: "по съветско време сме ви помагали, имали сме почти обща държава"; България е управлявана от "колониална администрация", която "не може да се харесва от нормалните българи"; ние сме "два православни славянски народа" с коренно различен мироглед от Запада; наследници сме на византийската империя, което "автоматично ни слага в един и същи лагер".

На тези основания Дугин отправя следните пропагандни внушения:

• Несъгласните с Кремъл са "русофобска секта, която не може да е част от българското общество";
• "Не Русия, а  човекът,  който говори, че Русия е заплаха за България, е най-голямата заплаха за българите";
• "Българският народ никога няма да ни стане враг, дори общественият елит и политическото ръководство да виждат в лицето на Русия заплаха";
• "България е отново разделена, особено заради политическия ѝ елит, част от който е ориентиран повече на Запад", НАТО е "основният източник на заплахата за България от стратегическа и от културна гледна точка";
• "Положението у вас е катастрофално, след като тръгнахте на Запад".

Приведените примери показват, че говорителите на руската пропаганда стъпват върху руската имперска идеология и съветската пропагандна доктрина, следват официално обявената руска външнополитическа доктрина за война в информационното пространство. Синхронът в подредбата и посланията на Л. Решетников и Ал. Дугин (както в цитираните интервюта, така и в други техни текстове) показва, че двамата са интерпретатори, а не самостойни автори. Посланията им са продукт на единен център на руската пропаганда. При това си служат с етикети, неистини и дезинформации:

• Разделението на русофили и русофоби е абсолютно несъстоятелно – да се мрази друга нация или етнос е проява на нацизъм и фашизъм;
• В позицията на "идиот", предупреждаващ за руската заплаха, са поставени българското правителство, Народното събрание, НАТО, ЕС;
• Политическите институции на страната, макар и силно критикувани, са избрани и формирани съобразно вота на българските избиратели и имат доверието на мнозинството да управляват; те не са обявявали Русия за враг, констатирали са, че с конкретни действия тя създава заплахи;
• Българското общество не е разделено в интереса си към Запада, който категорично е предпочитано място за образование, работа и кариера;
• Ако положението в България е катастрофално, то такова следва да е и в Русия, защото, според стандарта на покупателна способност на БВП на човек, двете страни са близки и разликата между тях намалява от 1990 г. досега, независимо от руските природни богатства.

Налице са повтарящи се агресивни внушения: за разделение на българското общество, за заклеймяване на "русофобите", за ненавист към политическия елит на страната, за катастрофално положение в България, за разпад на НАТО и ЕС. Изводът е, че анализираната пропагандна агресия представлява заплаха за сигурността на България. В съответствие с руската имперска и съветската доктрина, на "малка България" се предлага да влезе в руския лагер под ръководството на Москва.

Уязвимостта на българското общество

На първо място уязвимостта на българското общество се дължи на това, че до септември 2017 г. българските институции не предприеха защитни или ответни действия, дори не даваха признак, че отчитат агресивното поведение на Русия. За разлика от тях, властите в Естония, Латвия, Литва, Чехия, Полша и Румъния реагираха адекватно на заплахите. Освен това:

• Поради редица исторически и икономически обстоятелства България е един от най-несигурните и най-слаби членове на ЕС и НАТО.

• В политическа констелация преобладават партии и формации, които, ако не защитават открито елита в Кремъл, то имат политическа привързаност към него и се стремят към неговото покровителство. С настояването си за сваляне на санкциите българският президент застава последователно срещу единодушните позиции на НАТО и ЕС.

• Значителна част от българските печатни и електронни медии са или откровени защитници на политиката на Путин или информират по правилото на Гьобелс "60:40" - повече истина, но с навреме и на място подадена дезинформация. Тук следва да бъде позиционирано и предоставяне на трибуна на Ал. Дугин в ефира на Нова телевизия. Без да се посочи, че през 1990-те години той се самоопределя като привърженик на фашизма, че сега е един от идеолозите на крайно-десните партии в Европа и САЩ, и че през 2014 г. публично призова към геноцид на украинския народ.

Корените на ефективността на руската пропагандна агресия могат да се открият в повече от вековната фалшификация на българската история. Чрез нея признателността на българите към руските жертви за освобождението на страната е трансформирана в социално-психологическа травма, нанесена на много поколения. Втълпено е, че българите дължат вечна благодарност и обич към всяко руско правителство, че са зависима от великите сили нация с продажни политици, че са безсилни да постигнат сами каквато и да било своя цел. Резултатът е, че широката българска публика не познава историческите документи, които доказват, че реалната цел на Русия във войната през 1977-1978 г. е била създаване на руски протекторат с излаз на Бяло море - Санстефанският договор е прелиминарен - не създава българска държава.

Всяка руска пропаганда се опира на фалшификация на българската историята и точно това прави уязвими гражданско общество и държавните институции – (Дугин) "благодарение на Русия българската държава въобще съществува отново". Това подхранва вече втълпеното. Така се задейства култивираният още в училище рефлекс на благодарност и обич към "освободителите". С пренебрежителното – няма значение, че някои българи ни ненавиждат, ние не обръщаме внимание, се провокира комплекс за малоценност и отстъпчивост, който след това се подлага на "терапия" с многократни уверения за братска близост и любов. Това подготвя признателният българин за следващите пропагандни внушения.

Тази пропагандна технология разчита на масирана атака върху емоциите на българската публика. Блокира здравословната критичност към противоречивите, несвързани с обективната реалност внушения, към отсъствието в тях на логика и последователност. Обектът на пропагандата забравя, че държавната външна политика се определя не от благодарности и обиди, а от националната сигурност, ценности и интереси. Забравя, че няма причина за комплекс за малоценност, защото дедите му сами са осъществили Българската екзархия, Априлското въстание, Съединението и своята Независимост от султана и от руския император, че, ако приложи реципрочно формулата за историческата благодарност, Русия би следвало да му дължи такава за дареното православие, писменост и култура.

***

България е една от най-уязвимите за руската пропагандна агресия страни от Източна Европа. Това прави риска за нейната сигурност с много висока вероятност. Страната е едно от най-слабите звена в евроатлантическата общност и затова е обект на особено силни, откровени и дръзки пропагандни атаки.

Потенциалните щети за страната могат да бъдат разделение и конфронтация на българското общество, разбиване на политическите и държавните институции на страната, излизане на България от НАТО и ЕС.

Най-важният, специфично български отговор на риска, е разпространението на историческата истина сред учениците и българските граждани, при това с акцент върху разкриването на фалшификациите и изкореняване на митовете. Изграждане на критично отношение към всяка информация и особено от страни, с които сме в конфликт.

Българските институции са длъжни в тази обстановка да изпълнят с особено внимание всички предвидени съюзнически действия за подготовка, възпиране и отбрана от руската пропагандна война.

*Публикуваме резюмеот анализа на Центъра за анализи и управление на рискове (ЦАУР)със съгласието на ЦАУР