С пари от фиска ще се спасяват закъсали банки

Механизмът за спасяване с държавни пари на банки, изпаднали във финансови затруднения, скоро ще бъде регламентиран със закон.

Министерството на финансите вече е готово с предложения за промени в Закона за публичните финанси, с които се разписват операциите по депозиране на средства в търговските банки, става ясно от публикуван проект на сайта на ведомството.

След мащабната оценка на състоянието на българския финансов сектор от Международния валутен фонд и Световната банка, чиито резултати бяха обявени в края на май, фондът препоръча на България подобен механизъм.

В резултат през юни Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ) обявиха, че работят по съвместна схема за спасяване на банки, която да се запише в закона, така че да се знае какво се прави в подобни случаи.

МФ ще може да изкупува кредитни пакети от закъсали банки

Целта е да не се налага МФ да гаси пожари, подобни на този от 29 юни 2014 г., когато се за ден ведомството трябваше да убеди банковата общност да изкупи негови книжа за 1.2 млрд. лв., за да спаси Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Очакваше се механизмът да разпише ясни гаранции за отпускането на финансов ресурс в кризисни ситуации, но също така и по-изрядни законови текстове за това в какви случаи МФ и БНБ могат да кредитират банки, как държавни пари могат да се депозират в конкретна институция и т. н.

Оказва се обаче, че целият спасителен механизъм се предлага да бъде разписан в Закона за публичните финанси в една единствена алинея. Според нея с акт на правителството министърът на финансите ще може да открива "гаранционни и други депозити в банки за целите на финансиране чрез банки на проекти по международни програми и договори и за други цели и плащания, както и да придобива от името на държавата финансови активи при прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа.“

Това на практика означава, че държавата не само ще открива депозити, които подлежат на връщане, но и ще може да изкупува пакети от кредити от дадена банка с цел да я стабилизира, като в случая няма гаранции за риска, който се поема. 

Няма никакви подробности и детайли в какви случаи ще може да се прилага подобна подкрепа. Единственото условие е парите, които ще излизат от централния бюджет, да не затрудняват всички останали текущи плащания, които държавата прави по закона за бюджета.

От Министерството на финансите твърдят, че критериите за намеса са описани в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, а конкретните случаи ще се решават чрез подписване на договори със съответните банки и чрез сътрудничество с БНБ. Нямало вариант обществото да не научи за подобна финансова подкрепа.

В условията на валутен борд БНБ няма функцията на кредитор от последна инстанция и в момента по закон централната банка може да кредитира трезори в случаи на ликвидна криза при строги изисквания за обезпечение и в срок до три месеца.

МФ подобрява бюджетния процес

Основните промени в Закона за публичните финанси, които МФ предлага, са свързани с подобряването на бюджетния процес, основно по настояване на Европейската комисия и с цел България да се синхронизира с директивата за бюджетните рамки на държавите членки.

Предвиждат се например конкретни последици и действия при неспазване на правилото, ограничаващо годишния ръст на бюджетните разходи. При отклонение със средносрочната бюджетна прогноза трябва да се определят срокът и стъпките за ежегодното  намаление  на
годишния ръст на разходите.

В средносрочната бюджетна прогноза занапред ще се включват финансовото състояние на държавните и общинските фирми и другите организации, които не досега не са били част от консолидирания бюджет. Ще бъде посочено отражението на тяхното финансово състояние върху дефицита и дълга.

МФ ще трябва да сравнява собствената си макроикономическа прогноза с тази на Европейската комисия и при съществени разминавания да се аргументира. При правенето на макропрогнозите занапред ще се взимат предвид различни рискови сценарии.

Бюджетните организации пък ще трябва навреме да коригират програмните си бюджети, когато ги внасят в правителството и Народното събрание.

Затяга се финансовата дисциплина на общините

МФ предлага още да се затегне допълнително финансовата дисциплина в общините.

Ако приходите на дадена община са по-малки от заложените в бюджета, тя няма да може да поема нови ангажименти или задължения за капиталови разходи. Същата забрана ще важи и ако разходите ѝ са прекалено високи.

Предвижда се и механизъм за ограничаване на просрочените задължения. Ако в края на годината те са повече от 5% от разходите в бюджета, през новата година местната власт не трябва да допуска повишаване на сумата.

Министерството на финансите предлага да се въведе и ограничение за отпусканите от държавния бюджет временни безлихвени заеми за общини в затруднение. Такава помощ занапред ще се дава само еднократно. Въвежда се и ограничение за максималния размер на кредита - той не трябва да е по-голям от държавната изравнителна субсидия и субсидията за капиталови разходи за общината през съответната година. Освен това безлихвени държавни кредити няма да се дават в последните месеци от мандата на общинските съвет, тоест след 39-я месец.

Въвежда се и възможност министърът на финансите да спре отпуснатия заем за община с финансови проблеми. В момента местните власти имат задължение да изготвят планове за оздравяване в такива ситуации. В измененията на закона се предлага, ако от тях няма ефект, кредитът от държавата да бъде спрян или да се изиска предсрочно.