Наръчник на автостопаджията за жаргона на ЕС

Когато се опитвате да разгадаете жаргона на ЕС, проблемът е, че половината от времето се нуждаете от политически речник, а през останалата половина - от географска карта, пише Бен Нимо от ДПА, цитиран от БТА.

Понякога ви се струва, че половината от основните политики на ЕС носят имената на градовете, където са създадени. Проблемът е, че прякорите никога не се придружават от бележки под линия, оставяйки неподозиращия посетител да се потопи в море от географски названия.

Тук ви предлагаме кратък речник на най-неясните имена и обяснения за процеса, към който се отнасят.

БАРСЕЛОНА е най-известна в ЕС като мястото, където европейски, северноафрикански и близкоизточни лидери се срещнаха през ноември 1995 г. , за да се опитат да подобрят често обтегнатите си отношения.

Резултатът е "Барселонският процес", чрез който ЕС се стреми да засили търговските и политическите връзки със средиземноморските си съседи, като същевременно ги приканва да направят повече за човешките права и регионалния мир.

Процесът рядко е бил на първите страници на вестниците до началото на 2007 г., когато френският президент Никола Саркози предложи да го заличи и да създаде далеч по-широк "Средиземнооморски съюз" по модела на ЕС.

Членовете на ЕС без излаз на Средиземно море блокираха идеята, но позволиха на Саркози да лансира на 13 юли по-размита версия с любопитното име "Барселонски процес: Съюз за Средиземноморието".

КОПЕНХАГЕН: Столицата на Дания се е превърнала в нарицателно за комплект от стандарти, които страните трябва да достигнат, ако искат да се присъединят към съюза.

"Критериите от Копенхаген", приети през юни 1993 г., гласят, че една страна трябва да е привързана към демокрацията и човешките права, да има пазарна икономика и да приема "задълженията и целите" на ЕС, какъвто е мирът.

През последната година критериите често бяха споменавани във връзка с Македония, Сърбия и Турция, които се надяват да се присъединят към ЕС и които без изключение бяха критикувани, че изостават в ключови области.

ДЪБЛИН: Прочут с литературните си гиганти, тъмното пиво и печалната тенденция да отхвърля договорите на ЕС, "Дъблин" в кръговете на ЕС е термин, използван, когато става дума за желаещи убежище.

"Дъблинската конвенция", която влезе в сила през 1997 г., има за цел да уреди начина, по който страните членки на ЕС се отнасят със желаещите убежище, и особено определянето на държавата, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в страна членка на ЕС. Откакто френското председателство започна да натиска за "пакт" на ЕС за миграцията, Дъблин обикновено се споменава, когато страните членки се обвиняват взаимно, че не правят достатъчно за желаещите убежище.

ХАГА е известна като дом на различни международни съдилища, всяко от които има тенденция да се нарича "Хагски тибунал".

Съдилището, което ЕС в момента споменава най-често, е Международният наказателен трибунал за бивша Югославия, създаден от ООН през 1993 г. заради жестокостите, извършени по време на балканските сепаратистски войни през 90-те години.

Макар че не е институция на ЕС, трибуналът често фигурира на заседанията на ЕС, защото холандското правителство е наложило вето над всякакво сближаване със Сърбия, докато главният прокурор на трибунала не постанови, че Белград му сътрудничи изцяло.