Предпазлив оптимизъм след стрес-теста на банките в ЕС

Еврото отбеляза лека стабилизация в понеделник, след като обявените в края на миналата седмица резултати от стрес-тестовете на 91 европейски банки показаха, че няма реален риск и кредитните институции могат да издържат нова рецесия в рамките на две години, включително и да понесат някои загуби от правителствени облигации.

Остава скептицизмът за 7-те банки, които не издържаха проверката (германската ипотечна банка "Хипо риъл истейт", пет регионални испански спестовни банки и гръцката "АТЕБанк"), тъй като не им достига общ капитал от 3.5 млдр. евро, за да се справят с евентуално сериозно влошаване на финансовите условия.

Някои германски банки, включително "Дойче банк", също бяха критикувани, че не са предоставили достатъчно информация като конкурентите си за степента, в която са изложени на риск от кризата с дълга в еврозоната. Всъщност това е най-голямото безпокойство, провокирано от стрес-тестовете, отбелязва Ройтерс. Акциите на "Дойче банк" се понижиха с 1.4%.

Анализатори коментират, че проблемите с дълговата криза остават, ограниченията с финансирането -също, а всичко това има влияние върху еврото.

Независимо от всичко инвеститорите са доволни от възможността да получат по-голяма информация, отколкото преди, за банките, които държат правителствен дълг.

Сценариите в стрес -тестовете включваха възможност на банките да се справят с двуцифрена рецесия, с 20-процентен спад на фондовите пазари и рязък скок на лихвените проценти. Инвеститорите разкритикуваха европейските институции, че са отказали да проверят как банките ще издържат, ако Гърция евентуално обяви фалит по дълговете си, но от ЕЦБ посочиха, че еврозоната и МВФ са сложили на масата няколко стотици милиарда евро, което прави такава хипотеза напълно невъзможна.

Преди оповестяването на резултатите мнозина твърдяха, че европейските регулаторни органи са поставили толкова лишени от стрес условия на проверката, че за банките ще е лесно да издържат. Всъщност най-тежкият сценарий в стрес-тестовете предвиждаше мека форма на рецесия, съчетана с относително скромни загуби на банкови активи, включително и правителствени бондове – но без вероятност за фалит по правителствен дълг.

Независимо какви критики могат да бъдат отправени към критериите или към броя на банките, които не издържаха тестовете, не бива да се губи от поглед по-големият въпрос и на първо място защо бяха преведени стрес тестовете. Те бяха необходими, за да възстановят доверието, без което световната финансова система не може да функционира, коментира британското сп. "Икономист". От тази гледна точка те най-вероятно ще бъдат приети за успешни, тъй като премахват много от въпросителните, които пазарът беше поставил върху някои банки.

В същото време проведените стрес -тестове бяха пропусната възможност, тъй не се задълбочиха до централния проблем, свързан с междубанковото финансиране.

Причината за крехкото доверие е асиметрията в информацията, върху която се гради банкирането. Една банка трябва да знае какви за заложените бомби в балансовите ѝ книжа. Онези, които ѝ отпускат заеми, обаче, са ограничени до информацията за кредитния рейтинг и одобрението, дадено от регулаторния орган. И двата индикатора обаче са продукт на конфликт на интереси (тъй като банките плащат на рейтинговите агенции, които дават оценка за рейтинга им, а регулаторите не желаят да признаят, че банка, която те надзирават, е фалирала). Обикновено това не е проблем да продължи финансирането, но когато банките спрат да си вярват взаимно, те на практика казват, че са загубили доверие и в рейтинговите агенции, и в регулаторите.

Целта на стрес-тестовете е да възстановят доверието чрез вкарване на трета доверена страна – в този случай механизъм на партньорска проверка, както и открита методология за оценка на това кои банки са здрави.

Кредиторите на банките все повече започват да звучат като на преговори за ядрени оръжия (и като родители на тийнейджъри), отстоявайки максимата: доверявай се, но и проверявай. В това отношение "Банк ъф Спейн" (Bank of Spain) се справи много по-добре от подобните ѝ институции. Испания разкри информация за целия правителствен дълг, който държат нейни банки.

Германският регулатор обаче не разкри такава информация и остави това решение на всяка отделна институция. Някои банки позволиха по-цялостна проверка, но повечето отказаха и това предизвика съмнения в банковата система на Германия.

Комитетът на европейските органи за банков надзор разкри повече информация за тестовете и за това как банките са се справили с тях, отколкото някои очакваха. Националните регулатори и индивидуалните банки могат да изберат дали в близките дни да разкрият повече информация.

Цялостното впечатление от вече оповестените резултати е за частично снемане на стреса за състоянието на европейските банки.

Веднага след публикуването на резултатите в петък вечер, българският премиер Бойко Борисов обяви по БНТ, че "банковата система в България е стабилна, нямаме проблем с българските банки". По-късно БНБ уточни, че става дума за чуждите банкови групи представени в България. Банките с български мажоритарни собственици не бяха подложени на тестовете за устойчивост.