Барозу намекна за увеличаване на парите в спасителните фондове на ЕС

Европейската комисия призова за преоценка на всички елементи на сегашните и бъдещите спасителни фондове на Европейския съюз, включително на техния размер, за да бъдат убедени пазарите, че еврозоната може да отговори на дълговата криза, съобщи Ройтерс в четвъртък.

"Призовавам за бързо преразглеждане на всички елементи на Европейския фонд за финансова стабилност (EФФС) и на Европейския механизъм за стабилност (EМС), за да потвърдим, че те разполагат с нужните средства, за да се отговори на разпространяващия се риск", пише председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу до лидерите на страните от Европейския съюз.

Призивът на Барозу идва, след като доходността на испанските и италианските облигации се покачи над 6 процента до равнища, които, ако тази тенденция продължи, ще принудят двете страни също да поискат спешна помощ от ЕФФС.

Гърция, Ирландия и Португалия вече зависят от спасителните заеми от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ).

Сегашният кредитен капацитет на ЕФФС е твърде малък, за да може едновременно да осигури финансирането на Италия и Испания – съответно третата и четвъртата по големина икономики в еврозоната. Сега фондът разполага с 440 милиарда евро, докато според специалистите той вероятно трябва да бъде поне два пъти по-голям.

Намекът на Барозу е прозрачен – парите в спасителните фондове трябва да се увеличат

В писмото си Барозу не говори директно за повишаване на средствата в ЕФФС, но на пресконференция в Брюксел говорител на комисията обясни, че призивът на председателя на комисията се отнася и за големината на фондовете – както на ЕФФС, така и на неговия наследник от 2013 година – ЕМС.

Барозу заявява, че преоценката на спасителните фондове е нужна, тъй като пазарите не са убедени, че еврозоната може да се справи с кризата, която сега заплашва някои от най-големите страни.

"Пазарите все още трябва да бъдат убеждавани, че ние предприемаме подходящите за решаване на кризата стъпки. Ясно е, че вече не управляваме криза само в периферията на еврозоната", заявява председателят на ЕК.

Той отправя завоалиран призив и към Европейската централна банка (ЕЦБ) да помогне за преодоляване на кризата. "Финансова стабилност на еврозоната трябва да бъде защитена, като всички институции на ЕС поемат своята роля и с пълната подкрепа на страните членки на зоната", пише още Барозу.

Водещи икономисти предричат фалит на Италия и шансове на Испания да го избегне

По същото време в публикуван в четвъртък анализ влиятелният британски център за икономически и бизнес изследвания (Centre for Economics and Business Research) прогнозира, че потъналата в дългове Италия почти сигурно ще бъде принудена да обяви фалит, докато проблемната Испания може да го избегне, предаде ББС.

Изготвяйки компютърни модели на развитието на събитията в двете страни според "лош" и "добър" сценарий , икономистите са стигнали до извода, че Италия няма да може да избегне фалита, ако икономиката на страната не направи голям ръст, което в сегашните условия е почти невъзможно.

Прогнозата за Испания като цяло е по-благоприятна – страната има шансове да избегне банкрута.

Експертите на центъра предполагат, че дори Италия да успее да въведе програма за строги икономии и да се отърве от бюджетния дефицит към 2014 г., тя няма да може да мине без ръст на икономиката.

Реалността обаче е показва друго – за първото тримесечие на 2011 г. икономическият ръст в Италия е едва 0.1% и в близко време не се очаква той да се ускори.

Разрушителните вълни на дълговата криза

В сряда италианският министър-председател Силвио Берлускони заяви в парламента, че икономиката на Италия е "силна", а банките са "кредитоспособни".

С това мнение едва ли са съгласни водещите икономически анализатори, които допускат, че третата по големина икономика в еврозоната може да бъде потопена от разрушителните вълни на дълговата криза.

В публикувания в четвъртък доклад Центърът за икономически и бизнес изследвания чертае следната перспектива: ако на фона на липсата на ръст на икономиката лихвите по държавните облигации останат над 6%, дългът на Италия към 2017 г. ще се повиши от сегашните 128 на 150% от БВП.

"Дори лихвите по заемите да паднат до 4%, ръстът на икономиката ще остане толкова слаб, че бюджетният дефицит към 2018 г. няма да падне под 123% от БВП", смята ръководителят на центъра Дъг Макуйлямс.

В Испания ситуацията е доста по-благоприятна, тъй като нейният външен дълг е значително по-малък и дори при "лошия" сценарий дългът ѝ няма да се повиши над 75% от БВП.

"Чукаме на дърво, както се казва, но Испания има шансовете да избегне банкрута и да преструктурира дълга си, ако обаче не попадне под пагубното въздействие на съществуващия в момента климат", казва Макуйлямс.