В момента "Топлофикация – София" е най-проблемното дружество в енергетиката от финансова гледна точка. Ако задълженията на "Националната електрическа компания" (НЕК) са равни на годишния ѝ оборот, то задълженията на "Топлофикация” надвишават два пъти годишния ѝ оборот.
Според официалните отчети за 2014 година загубата е 57.7 млн. лв, при печалба за предходната 4.5 милиона лева. Финансовите показатели, изчислени на база балансова структура спрямо 2013 година, са с тенденция на влошаване. Те показват, че дружеството не разполага със свободни оборотни средства за обслужване на текущите си задължения, както и собствен капитал, с който да се обезпечи изпълнението на инвестиционната програма.
Текущите пасиви от 425.7 млн. лв за 2013 година достигат вече 645.3 млн. лв за 2014 година. Преди всичко това са задължения към "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз". Към тази картина трябва да се добавят и 80-те милиона лева, които дружеството "затвори" в КТБ, а няма реална надежда за връщането им. Друг е въпросът, кой е наредил на мениджмънта подходящата банка за този депозит, при положение, че Столична община има своя банка...
За спасяването на "Топлофкация-София“ е необходимо спешно да се приложат четири мерки, при това едновременно. На първо място трябва да се привлече инвестиционен ресурс, трябва да се постигне финансово стабилизиране, технологично обновление на топлоизточниците и мрежата, както и да се промени нормативната база.
Привличане на кредитен ресурс от дружеството е трудно осъществимо. С външен инвеститор, който да работи със собствен или привлечен ресурс, това е възможно.
Финансовото стабилизиране е пряко свързано с друг сериозен проблем – събираемостта на сметките. За 2013 г. абсолютно коректни са 60% от абонатите, а 15% от тях имат от 1 до 6 просрочени сметки. За 11% от клиентите просрочието е между 1 и 3 години, а при над 7% - повече от 3 години. Последната група дължи на дружеството над 100 млн. лв., голяма част от които няма да бъдат получени. През 2014 г. процентът на абсолютно коректните платци е намалял до 52%. При такава събираемост дружеството не може да функционира.
Във връзка с технологичното обновление на топлоизточниците има два ключови проекта, които задължително трябва да се реализират – изграждане на високоефективни когенериращи мощности към централите в "Земляне” и "Люлин”. Така ще се доближат в разумна степен производствата на електрическа и топлинна енергия. Към момента съотношението е 1:5 между тях. Необходимо е да се повиши производството на електроенергия. В какъв размер обаче, е въпрос на много внимателен анализ на съотношението между привлечения ресурс и нормата на възвращаемост, т.е. може ли да се гарантира по-висока норма на възвращаемост от цената на привлечения ресурс?
Топлопреносната мрежа на София е с най-ниските технологични разходи от всички топлофикационни дружества в България - около 17 %, като целта е те да достигнат 15-16%, което е в границите на европейските норми за загуби от преноса на топлинна енергия по топлопреносната мрежа. Това означава годишно обновяване на 30-40 км от нея.
Проблемът с нормативната база е един от най-тежките за решаване в сектора от години, защото е свързан с цената на топлинната енергия и възможността за заплащането ѝ от гражданите. Тук трябва да се търси разумния баланс между цените на топло- и електроенергията. Не бива да се забравя, че цената на електроенергията влиза в микса на средната цена за бита и стопанския сектор. Така че този регулаторен проблем и за в бъдеще ще си остане един от най-тежките.
Държавата и Столичния общински съвет сами не могат да решат проблема "Топлофикация” след като години наред прехвърляха дружеството помежду си. От друга страна, час по-скоро трябва да се извърши максимално разграничаване на стопанското управление на фирмата от политическото влияние върху нея, което през годините почти винаги е имало негативен ефект върху дружеството.
В тази ситуацията решението е отдаване на "Топлофикация“ на концесия на доказали се в дейността чуждестранни фирми, срещу сериозен инвестиционен ресурс в дружеството и стриктен контрол на изпълнението на предварително зададени ключови технико-икономически показатели.
* Вили Лилков е депутат от Реформаторския блок и най-вероятен кандидат на коалицията за кмет на София, издигнат от ДСБ. Той е дългогодишен член на Столичния общински съвет.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В тази ситуацията решението е отдаване на "Топлофикация“ на концесия на доказали се в дейността чуждестранни фирми, срещу сериозен инвестиционен ресурс в дружеството и стриктен контрол на изпълнението на предварително зададени ключови технико-икономически показатели->>>тогава Радвам се, че Вили сега по канал 1 в Референдум си е сменил позицията за концесиониране на топлофикация от "реномирани" фирми по печалния начин на софийска вода!
В статията на проф. Вили Лилков, „Топлофикация – София” трябва да се отдели от политиката”, публикувана в mediapool.bg има много смущаващи неща. Първото от тях е свързано с така наречената „когенерация”. За да бъда напълно ясен ще цитирам част от тази статия, показваща неговото разбиране.
„Във връзка с технологичното обновление на топлоизточниците има два ключови проекта, които задължително трябва да се реализират – изграждане на високоефективни когенериращи мощности към централите в "Земляне” и …
"Люлин”. Така ще се доближат в разумна степен производствата на електрическа и топлинна енергия. Към момента съотношението е 1:5 между тях. Необходимо е да се повиши производството на електроенергия. В какъв размер обаче, е въпрос на много внимателен анализ на съотношението между привлечения ресурс и нормата на възвращаемост, т.е. може ли да се гарантира по-висока норма на възвращаемост от цената на привлечения ресурс?”
Искам да задам един изключително важен въпрос. Защо не мога да прочета никъде мнението на поне един наш учен по темата „комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия”? Веднага правя уговорката, че такова производство и сега съществува много успешно в съвременните ТЕЦ. Но, да се произвежда електроенергия чрез реконструкция на топлоцентрали, с цел повишаване на ефективността, си е чиста авантюра, да не кажа, глупост. На болшинството запознати специалисти им е известно, че в съвременните ТЕЦ параметрите на парата са 540°С при налягане 100 атм. Това са почти пределни параметри, но те са постигнати още в средата на миналия век, с цел максимална икономическа ефективност. Това означава, че пригаждането на всякакви топлоцентрали да произвеждат електроенергия е неефективно. Параметрите на пара за ефективно производство на електроенергия могат да бъдат достигнати само при съвременни котелни установки за производство на пара. От тази гледна точка, на европейската директива за енергийна ефективност 2012/27/ЕС, препоръчваща когенерацията,трябва да се гледа действително само като на препоръка, а не като на задължение. Въпрос на друга тема е, че цената на топлоенергията, получавана в ТЕЦ, е много по-ниска от цената на топлоенергията, получавана в обикновена топлоцентрала с водогрейни котли, защото производството на тази топлоенергия повишава КПД на ТЕЦ като цяло.
Ето защо, производството на електроенергия от реконструирани топлоцентрали е неефективно и скъпо. То се въвежда у нас само от желанието да се докарат управляващите пред ЕС, че правим нещо по изпълнение на директивата. Това е много тъпо, защото никой не иска да представи икономически разчети и да докаже неефективността. По лесно е да се накара бедния народ да плаща, за да компенсира това невежество. Има само няколко случая, при които може да се използва когенерация с що-годе определен ефект. Който е заинтересован може да ги види в http://www.exergy.narod.ru/minitec.htm
Второ, от какъв зор е необходимо да се повиши производството на електроенергия? Доколкото ми е известно от пресата, в България има свръхпроизводство на електроенергия. Поради големия дял на ВЕИ-тата се говори за закриване на електрически мощности в някои ТЕЦ. Спомнете си, че даже се налага някои централи да стоят в топъл резерв без да произвеждат ток, което им се заплаща точно като за произведен ток.
Трето, с изказаното мнение, че „отдаване на "Топлофикация“ на концесия на доказали се в дейността чуждестранни фирми, срещу сериозен инвестиционен ресурс в дружеството” ще се реши въпроса, господин Лилков иска да каже, че след като държавата продаде на чужди фирми „Софийска вода” и енергоразпределителните дружества, те цъфнаха и вързаха.
Четвърто, поразява ме неговото становище, че държавата и Столичния общински съвет не могат да решат проблема на Топлофикация – София. Че каква държава сме тогава? Не могат да си върнат парите от КТБ? А господин Лилков не беше ли в Общинския съвет, когато депозираха парите на Топлофикация- София в тази банка? И защо не могат да съберат парите от клиентите си? Сетих се. Чуждите концесионери ще събират парите с пистолет, опрян в челото, а ние не можем да действаме така.
Пето, трябвало „час по-скоро да се извърши максимално разграничаване на стопанското управление на фирмата от политическото влияние върху нея, което през годините почти винаги е имало негативен ефект”. Е, какво прави господин Лилков в Парламента? Той не е ли от управляващата коалиция? Космосът ли му пречи? А ако стане кмет, как ще влияе на това политическо влияние?
В края на миналата година, когато г-н Лилков стана депутат, на вратата на едно офисно помещение, намиращо се на бул. „Никола Мушанов” в ж.к.”Красна поляна, се появи надпис, в който беше написан неговия приемен час за граждани. Аз ходих там в определения час през ноември, декември, януари февруари и март, с намерение да обсъждаме въпросите на топлофикацията, но той нито веднъж не се появи. Някъде през март т.г. обявата с приемния му час беше свалена. Много ми се искаше да го видя и да разговарям лично, но не успях. Искам да кажа на всички, които четат това, че ако той стане кмет на София, ще могат да поставят проблемите си и да го виждат, толкова колкото и аз. Мисълта ми е, че трябва да се мисли, … когато се гласува наесен.
Защото регулатора й казва на каква цена да купува суровината-газ и регулатора й казва на каква цена да продава топлина и ток, а държавата е гласувала законите, които и позволяват да иска парите без да се отчита за ефективност на производство.
Топлофикация продължава ДА ИЗВИВА РЪЦЕТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И НА НИКОГО НЕ МУ ПУКА! Зимите - топли,петрола-евтин, сметките ВИСОКИ! Хората, потребили МАЛКО топла вода, плащат ПОВЕЧЕ, защото когато общото потребление в общия водомер е ниско, топлофикация начислява по-високи цени! Къде го има това по света - колкото ПО-МАЛКО ПОТРЕБЯВАШ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПЛАЩАШ! И това се търпи, но иначе се протестира! А да сградните инсталации на затворените апартаменти пак се плаща, къде го има това?! Защо само срещу Топлофикация не се протестира!
Тоя иска да повтори концесионирането на водата в София, но този път с Топлофикация! Защо хора с откачени радиатори са ПРИНУЖДАВАНИ да плащат РЕКЕТ? Колко хора имат доверие в коретността на топлофикация, и редно ли е да се реанимира фалирал мъртвец с нулево доверие? Какви права имат "потребителите", които НЕ ЖЕЛАЯТ по никакъв начин да ползват "услугите" на този монополист, но са принуждавани СЪС СЪГЛАСИЕТО на политиците, да плащат за тях?
Близо до къщи Лилков купи апартамент* със 7000 лв дългове към топлофикация към момента на покупката. Готов ли е да каже дали ги е платил, или са му опростени като на общински съветник?*във входа на злополучния министър Иван Данов по времето на Орешарски.
Статията е добре написана, но искам да задам следните въпроси:
1. Защо, г-н. Лилков смята, че външен инвеститор, със собствени или привлечени средства, би поел риск да инвестира в предприятие, в което банка (която също се явява външен инвеститор с привлечени средства )не иска да инвестира?
2. Колко би била нормата възрващаемост, която инвеститор би поискал за да инвестира в предприятие с такива финансови показатели в държава с кредитен рейтинг на България и как това би се отразило на цените на топлоенергията …
в дружеството и съответно на събираемостта на предприятието?
3.Колко би струвал ремонта на тръбите и дали спестяванията от 1%-2%биха били достатъчни да възвърнат стойността на ремонта лихвите на парите за него, в нормален период от време (10-15г).
Отговор 1. Без значение, кой е инвеститора (банка или друг вид дружество), този инвеститор ще инвестира или под формата на кредит или под формата на капитал. Без значение от начина на инвестиция, същият ще търси да си получи парите обратно възвращаемостта. За да инвестира ще трябва да види кои са тези клиенти на Топлофикация София, които са добре финансово и ще си плащат сметките за електрическа и топлинна енергия. НЯМА ИНЕСТИТОР, който при сегашното положение на Топлофикация София да инвестира под каквато и да е форма защото единият клиент - НЕК е във фалит и не плаща на други инвеститори а основите клиенти плащат 75% от сметката за топлинна енергия (60% редовни 15% нормални просрочия), а и да не забравяме, че дори г-н. Лилков споменава, че дружеството не може да обслужва сегашните си кредити. Как би платило възвращаемостта на един нов инвеститор?
Отговор 2. При проектно инвестиране в държави с кредите рейтинг като България, инвеститорите търсят възращаемост на техния капитал над 18%, а на заетия капитал банка би отпуснала кредит на 6% при съотношение 25%-75% прави средна възвращаемост от 9%. Но това е само при дружество, което има показатели показващи, че може да обслужва такъв кредит, без това да му наруши работата. Но, както пише г-н. Лилков, Топлофикация София не може да обслужва дори това, което има в момента. След като в графата разходи ще се появи "възвращаемост" от 9% то за да паднат цените, ефективността на проекта трябва да е по-голяма от 9% за да паднат цените. Иначе ще се вдигнат цените, ще падне още повече събираемостта и предприятието ще продължи да се закопа (това би се случило с ремонта на тръбите. виж Отговор 3)
Отговор 3 Топлофикация София има приблизително 880км тръби (не съм сигурен за броя подстанции). Продажбите на топло-енергия за 2013г са 604мил. лева. 2% от тази сума е 12мил. лева. Сумата разделена на 880км показва че ще има по 13600лв на километър за копане, тръби, изолация, закопаване, асфалт. Дори само 20% от тръбите да се ремонтират спестяванията от 1-2% няма да покрият разходите за ремонт в следващите 20години.
Задачата за Топлофикация София хич не е проста, и без помощ от държавата, която да даде държавна гаранция на инвеститор или да се вземат безвъзмездни пари по европейска програма не може да се реши. Това, което ще продължи е държавата да си прехвърля или Топлофикация или нейният дълг и скрито да я субсидира (защото иначе ще спре да работи). По някое време Европа ще се усети и ще ни наложи глоби за нерегламентирана държавна помощ.
Още веднъж проф. В. Лилков доказва, че е най- запознатият с проблемите на общината съветник с излагането на проблема и предложенията за решаването му. ПРОФ. ВИЛИ ЛИЛКОВ ЗА КМЕТ.