"Гласът ми замлъква, а думите ми са заглушени от ридания" – пише през сълзи св. Йероним, когато през 410 г., научава, че варварските пълчища на Аларих са опустошили и плячкосали Рим. От другия край на западната цивилизация (по-точно от средиземноморския град Хипон, Северна Африка) друг голям учител на Църквата – св. Августин обаче е повече от категоричен: "Варваринът не ще надделее над този, когото пази Христос".
Аврелий Августин, тогава епископ на Хипон, работи над мащабния си труд "За Божия град", в който търси обяснението на начертанията на Историята: как става тъй, че всеки път щом човешката цивилизация (civitas) извиси ръст и камъкът на общия градеж бива избутан почти до края, в подножието на върха все се случва нещо катастрофално, та човечеството (humanitas) наново се сурва надолу, в хаоса на отчаянието, скръбта и болката, с цената на безбройни човешки жертви.
Това е така нареченото "време на варварство". В него се обезценява човешкото: човешкият живот престава да бъде ценност, както престава да е от значение и извършеният дотук градеж на човешката цивилизация. Божественият смисъл помръква сред човешката безсмислица, често дори извращаван с престъпна цел, прикриваща се зад "Божието име": за да бъде безсмислицата още по-страшна и по-пълна; за да няма никакъв смисъл.
В средата на V в. европейската цивилизация наистина е подложена на неимоверно изпитание. Варварите (вандали и готи) опустошават всичко наред. Те грабят, палят, насилват, рушат и то без всякакъв замисъл. Цели градове и села са изтрити от лицето на земята; опожарени са посевите и хамбарите, изкоренени са плодните дървета и лозята; заклан е добитъкът; кладенците са запълнени с трупове.
Августин пише, че варварите съзнават, че по този начин обричат и себе си на глад и жажда, ала за тях това било без значение. По-сладък бил възторгът от отмъщението и разрушението. Нали "те" са наказали "другите", горделивците, дръзнали векове наред да се перчат с постиженията на своята цивилизация. Затова варварите били готови на всичко, за да я поругаят: разрушавали градовете, съсипвали пътищата и акведуктите. Заграбвали жените и избивали невръстни деца. Осквернявали църквите, хвърляли Св. причастие на псетата, колели свещениците или ги подлагали на страшни мъки, за да кажат къде са църковните съкровища. Третирали старците-епископи като впрегатен добитък, принуждавайки ги да мъкнат товари заедно с мулетата, а когато рухвали от изнемога, ги бодели с копия, за да се надигнат; така те намирали смъртта си, а непогребаните им тела се валяли по земята. Като че ли бесът на злото изниквал чрез варварите, тържествувайки: "Ето какъв съм аз!".
Нашествието на варварите в онази епоха се е определяло от хронистите като нещо "извънредно", излизащо от руслото на дотогава познатото в историята. Това не била обикновена война за плячка и завоевания, не просто някакво нашествие, а нещо по-различно, непознато дотогава в паметта на човечеството. Вълната на насилието и унищожението се надигала все по-високо, сякаш за да потопи веднъж завинаги Европа. Сякаш дверите на преизподнята се били отворили и адът се възцарил на земята. Мнозина осъзнавали, че всичко не опирало само до оцеляването на християнството, а до оцеляването въобще на човечеството. Ненадейно злото се явило пред хората в своя най-чист вид, в дяволското огледало на насилието.
"Зло заради самото зло" – така Аврелий Августин формулира проблема с варварството, измъчващ съвкупното човечество. Затова и той непрекъснато се пита: "що е зло?" (quid sit malum?). С този въпрос той ще проживее живота си; неговата тайна ще го измъчва до сетния му миг.
И все пак, Августин е убеден в едно: това не е краят на света; просто сме в края на един от преходите, когато зейва пролука в Историята и оттам надзърта злото. Изправени сме между онова, което още не е мъртво, и онова, което още не се е родило: това е "времето на варварството".
Ала варварството не може да трае твърде дълго, колкото и на нас, неговите съвременници, всичко да ни изглежда повече от драматично, заради спиралата на насилието, устремена към своя край. Да не забравяме казаното по-горе от св. Августин: "Варваринът не ще надделее над този, когото пази Христос".
Ходът на историята винаги стрива случващото се "тук и сега" между нейните два мелнични камъка – миналото и бъдещето. Кой може да каже какво ще се случи само след няколко десетилетия с нас или с варварите? – пита се Августин.
Днес ние знаем, че тогавашните "варвари" – всички тези вандали, готи, алани (в това число хуни и прилежащите към тях по-малки общности и народи) – на свой ред са били смлени и приобщени към цивилизацията на Европа, приемайки нейните правила и субстанцията на християнството. Историци и езиковеди до ден-днешен с мъка издирват отглас от тяхното съществуване в провинциите на Прусия и Саксония, в Скандинавия, сред балтийските славяни, в земите на Балканите, Русия и Полша.
Просто едно "време на варварство", макар и с цената на скърби и страдания, е безвъзвратно приключило. А краят на Европа, да не говорим за този на света, така и не е настъпил.
Една част от варварите били прогонени със сила далеч от Европа. Друга част, със сведена глава, приела да се претопи в устоите на европейската цивилизация, в „голямото време” на нейната история.
Много мислих над това тези дни, докато четох последния текст на отец Жак Амел, зверски убития свещеник на църквата "Сен Етиен" край Руан, качен на сайта на неговата енория. В този текст, озаглавен "Лятото, време за ваканция", отец Жак, без да знае, че върви към своята Голгота, с опита и мъдростта на един 86-годишен свещенослужител, ни отправя духовното си завещание. Иска ми се да извадя от него някои наистина важни редове, в които той, подобно на св. Августин, се стреми да даде отговор на въпроса "какво е нашето време?".
А то е:
Време за среща с близките, с приятели. Момент да намерим време да изживеем нещо заедно. Момент да бъдем внимателни към другите, каквито и да са те.
Време за споделяне. Споделяне на нашето приятелство, на нашата радост. Споделяне на нашата подкрепа за децата, показвайки им колко са важни за нас.
Време за молитва също. Внимателни към онова, което ще се случи в нашия свят тъкмо в този момент. Да се молим за онези, които най-силно се нуждаят от това, за мир и по-добър живот заедно.
Ножът на варварството отне живота на отец Жак Амел, без да може да зачеркне онова, заради което този възрастен свещеник отдаде живота си. А то е морален подвиг, в който омразата бива надмогната, ако не се отказваме от доброто в себе си, колкото и "сърцето да е неспокойно, виждайки как се рушат камъни, падат дървета и гинат хора" (св. Августин).
Изводите, от всичко това, според мен са следните:
1. Силата се побеждава със сила. Ударите, замисляни от "групировките на злото", трябва да бъдат предотвратени с ответни удари там, където е огнището на това зло – между Мосул и Рака, като интернет-отровата на неговите послания да бъде изтръгната от корен и то веднъж завинаги. А всеки, дошъл в Европа и тръгнал да се бори с нейните ценности, трябва да бъде прогонен обратно.
2. Злото не бива да бъде прославяно посмъртно. Редица световни медии вече отказват да публикуват снимки на атентаторите-джихадисти, както и пълните им имена, ограничавайки се с инициали. Право на памет имат жертвите, не убийците, които е редно да тънат в анонимност. Във "време на варварство" това е изключително важно. Нека не го забравяме нито за миг. Така е било и така би трябвало да бъде в европейската цивилизация, носеща фермента на християнството.
3. И накрая, има още нещо, което дължим на паметта на невинните жертви – на загиналите по улиците на Париж, Ница, Ансбах, Сен Етиен дю Рувре и навсякъде другаде (списъкът е дълъг). Дължим го и на паметта на хора като отец Жак Амел, който завършва последното си послание с думите: "нека поемем по пътя заедно".
И то е: всички ние сме потенциални жертви, ала опасно е омразата да ни заслепява.
Ако това се случи, варварството има шанса да вземе реванш над цивилизацията.
*Статията може да намерите на Портал "Култура"
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
8. Папският легат проф. Йоан VI Тонко Марнавич, епископ на Загреб и на Босна, пише в началото на 17-ти век, че готите на крал Аларих I, които заминаха около 400 г. от Тракия за Галия и Пиренеите, са говорели в Испания бащиния си "славянски език". А според Лукари – говорели са го чак до 764 г., когато преминали на латински. Епископ Марнавич пише също, че житието на император Юстиниан I Велики е написано от духовния му баща и съветник, професорът по право от екипа на Трибониан, епископ Богомил (Теофил, …
вероятно погребан през 6-ти век в "Св. София" в Сердика) на "родния му тракийски език". Марнавич му направил резюме на латински „Вита Юстиниани“ по поръчение на Ватиканския библиотекар Алемани. Ха сега де! Нашите тракийски предци-„варвари“, въпреки че били „германци“, праскали „славянски“ в Испания 250 години преди „славяните“ да дойдат в Тракия от Полесието и Белоруските блата. :) За Юстиниан Велики е по-разбираемо, т.к. „говорел развален латински, а елински – като варварин“ (като Константин Велики), пише неговият главен летописец и клеветник – сирийският полухристиянин и елиноман Прокопий Цезарейски (Кесарийски на по-изискан гръкомански език). И още. Юстиниан ненавиждал и преследвал елините и се обградил с гвардия и аристократи венети (венеди, венди, вандали), чиито прически били по "хунската мода", а “техните плащове и гащи (панталони) и особено обувките им, по име и по мода, също мязат на хунски” (вж. мозайката от базиликата "Св. Виталий", Равена). С тях явно Юстиниан си е говорил на „родния му тракийски език“. С тяхна помощ той и Трибониан извършили колосалното културно дело - пълната рекодификация на древното римско гражданско право, докато елините им се опъвали. Проф. еп. Марнавич е имал достатъчно безспорни доказателства, че тракийските визиготи в Тракия и Испания преди 16 века са говорели същия език като Балканското население преди 4 века. И понеже именно хърватите нарекоха преди 4 века Старобългарския и производните му езици „славянски“ (славни), значи и „германските“ готи=гети, вандали=венети, хуни и другите български народи са си хортували с римските си императори на „родния им славянски език“. Това сведение на проф. еп. Марнавич внесло смут в девствената официална лъжеисториография. Обявили кардинала за лъжец, мошеник, нещо като Йосиф Флавий. :) Много по-удобно е да си има „варвари“, но „чисти“. А не такива, които в същото време са и римляни, назначават и избират римските императори и епископи и после задно с тях хем разрушават Римската империя, хем я градят наново. Много е объркващо, значи. Току виж, оказало се, че истинските варвари били другите, а не набедените от тях за „варвари“. :)
7. Кралете на българските визиготи не успяха да наложат арианството сред население на Иберийския и Апенинския п-в, тъй като бяха малобройни. За да ги приобщи, Светият Престол прие компромисна добавка в православния Символ на вярата за единосъщния Триединен Бог. Прие т.н. „филиокве“ – Светият Дух произлизал не само от Отца, но и от Сина. Затова Папата си е еретик и до ден днешен и никой не може да каже и копче на Българския Свети Синод по този въпрос. :) На Третия поместен събор в Толедо през 589 …
г. Католицизмът беше обявен за държавна религия. В резултат на това готският език се претопи в местните езици и до Арабската инвазия през 711 г. се владее само от висшите благороднически кръгове. Всичко готско беше старателно унищожено както Старобългарската книжнина. Нищо готско не остана, нито една книга. Даже и „Сребърният готски кодекс“ в Упсала е късен фалшификат, въпреки че кралят на Швеция подари негово копие на Гоце, а д-р Божидар го освети тържествено в НИМ. Разбира се, и „готическата азбука“, и „готическият стил“ нямат нищо общо с българските готи, а други готи освен български никога не е имало. Останаха само готицизмът като основа на германската гордост, Вагнер и т.н. Естествено, само проф. Карталов може да каже на германците как се пее правилно Вагнер в подножието на Нойшванщайн. Защото прототипи на героите на сагата „Пръстенът на нибелунга“ са цар Атила от рода Дуло и крал Теодорих Велики на българските остроготи. Преди Свищов, първата столица на Теодорих (син Теодомир) беше на Овчо поле при гр. Равен на река Брегалница в Македония, точно където и точно след 500 години цар Борис I пое Царството („и на реце Брегалнице, и ту прием Царство“). Не случайно германските СС генерали се възхищаваха и ръкопляскаха на „Българска симфония Вардар“ на Панчо Владигеров, преди да го надушат, че бил евреин, та цар Фердинанд трябваше да го спасява, за да продължи да концертира в нацистка Германия. Явно и Владигеров, и Карталов най-добре са усетили и предали духа на „германския“, т.е. на българския готицизъм. :) От българските визиготи и остроготи по-дивите франки и гали възприеха основите на новата държавност. Това остана от тях и... тайните общества. „Българската ерес“ зарази Европа по пътя на българските готи. Най-висшите богомилски епископи на запад техните последователи наричаха „Готи“, а бе готини хора. :) Щом и кралят Слънце Луи XIV бил наричан „un bon Bulgar”, както пишат Монтескьо и Волтер, явно и той не е би чужд на „българската ерес“. :)
6.Крал Аларих I не превзема веднага Рим със своята визиготска, т.е. българска християнска войска. През 408 г. Рим се откупва с огромен откуп и освобождаването на 40 000 роби. С този си хуманен акт крал Аларих става един вид Цар Освободител на робите, като руския цар Александър II, който през 1860 г. освободи (поне на хартия) руските роби – 37% от поданиците си в Русия. През 410 г. Аларих превзема Рим, но без да докосне християните и техните реликви. Може и да е паднала някоя езическа глава. Но английските …
християнски крале не колеха ли кралиците си с брадви на дръвника до преди 2-3 века? А Великобритания била „правова държава със 700 годишна демокрация“, както се изцепи един нашенски специалист, силно впечатлен от тържествата по повод Магна Харта. :) Какво стана с българските визиготи на запад. Аларих умря през 410 г., а неговите наследници създадоха Тулузкото кралство и Толедското кралство – първообрази на модерните държави на запад след Римската епоха. Последва ги през 488 г. крал Теодорих Велики на българските остроготи, който поведе нова партида 100 000 от тях от столицата си в Свищов към Италия, завладя я и основа Равенското кралство. Римските патриции приеха новия си защитник с радост и облекчение. Православният Папа стоеше в Рим, знаейки че всеки момент може да бъде заколен от могъщия „варварски“ крал – радикален арианин-еретик. Теодорих Велики си стоеше обаче в Равена и не му посягаше. Така си живееха в мир (до известно време), което доведе до късен културен развет на Италия. Управлението на Теодорих Велики до неговата смърт през 526 г. е характерно с възприемането на административната практика на късната античност в Италия и стремежа към изравняване на римляните католици и готите ариани.
5.Впрочем, преди да тръгне да оплячкосва Рим, крал Аларих най-напред добре оплячкосва през 395 г. провинциите в Пелопонес, останали в значителна степен по-езически от християнизирана Тракия, дори до 6 в. при св. Цар Юстиниан Велики, който не случайно е ненавиждал елините и ги е преследвал. Но това си е религиозна война между българите християни и елинските езичници, останали нарицателни със своето „елинско суеверие“ чак до 9 в. Религиозно мотивирани са и инвазиите на Атила и следващите български …
Царе в Пелопонес – по правило срещу елините. Първият християнски епископ в Атина се е появил чак през 857 г. !? Срамно и непонятно за православните от 2 хилядолетия българи и затова историците и богословите им мълчат гузно и глупаво по този въпрос. :) И така, за да се отърве от опасния Аларих и да го насочи на запад, император Аркадий назначава този „варварин“ за главнокомандващ на римската армия в Илирик (западните български земи, бивша Югославия). През 401 г. крал Аларих I повежда от Тракия към Рим 100 000 български визиготи (20 000 воини, другите жени, деца и пенсионери). Огромното мнозинство визиготи си остава и до ден днешен в България. Според Едуард Гибън, българските визиготи, които само през 4 в. се завръщат от Влашко, Молдавия и Бесарабия в бащините си земи на юг от Дунава, са над 1 000 000. Подкокоросан от папа Дамас, император Валент през 378 г. изгаря на клада 26 българи ариани. Българите в Тракия, Мизия и Македония се вдигат на въстание и осъжат император Валент на смърт чрез изгаряне. При Одрин неговата 60 000 елитна армия е разгромена, Валент се скрива в една селска плевня, където е изгорен жив. Всичко това вече е известно на всяко българско дете, което е послушало съвета на д-р Божидар и е прочело История Славнобългарска на св. Паисий. :)
4.Особено се засегнах, че Тони Николов е причислил към „варварите“ крал Аларих I. :) Ми този нашенец е роден през 370 г. не къде да е, а в исконната българска земя Добруджа, в Онгъла, където 3 века по-късно „хан“ Аспарух „заби копието си“, водейки своите „прабългари“, които лъжеисториографията на евроазиатската джамахирия беше „захвърлила в скитските ями“ (Георги Раковски). :) Естествено, Аларих беше християнин, както Атила, Кубрат, Аспарух, Тервел и т.н. През 395 г. Аларих I беше издигнат за първи …
монархически крал на българските визиготи/гети. Преди това, през 394 г., като водач на готите - римски федерати, Аларих участва в Алпите в победоносния поход срещу езичника Евгений, самообявил се за император на Запада с помощта на върховния главнокомандващ на римската армия Арбогаст. В това сражение християнската източна войска, въпреки тежките загуби на визиготите, успя да победи езическата западна войска и да даде тласък на християнизирането на Запада. Значи, Аларих повел християнските си войски от България, за да ускори христянизацията на изостаналия Запад, който му излязъл насреща с езическа войска, от което излизало, че Аларих бил „варварин“ според богослова Тони Николов!? :)
3.Този именно наш, български предшественик и „най-учен мъж на света“ св. Йероним, преди да се произнесе за превземането на Рим от тракийските визиготи на крал Аларих I, беше написал и нещо друго: „Хуните учат псалтира и загряват скитския студ с топлината на вярата; русата и златокоса гетска войска се обкръжава с църковни палатки (походни параклиси)“. Първо, прави впечатление, че за св. Йероним, както и за всички негови съвременници, Визиготите, европейските Хуни и древните тракийци Гетите са един …
и същ народ и хич не му пука, че 14 века след него някакви си кабинетни германски учени и техният ревностен последовател Росен Милев ще нарекат визиготите „германци“. Второ, може и да не е известно на българските богослови, но исторически факт е, че Аларих и неговите тракийски визиготи не посягат на нито една християнска църква в Рим и ревностно се грижат за безопасността на християнските епископи. Защото готите са християни. Да, те са радикални ариани и еретици от православна гледна точка, но такива са били голямото мнозинство тракийски и илирийски българи на Балканите по онова време, ариани са били и римските им императори от св. Цар Константин Велики до Валент, арианството е било господстващата християнска религия в Цариград до 381 г. Християни ариани са били и цар Атила от рода Дуло на хунобългарите, и крал Аларих I на българските визиготи, а не диваци и „варвари“ в псевдонаучния смисъл на думата. Безспорен исторически факт.
2.Отзивите на св. Йероним за превземането на Рим през 410 г. от крал Аларих I на тракийските визиготи (мизиготи, бесиготи) са много важни за нас българите. Първо, защото св. Йероним е нашенец по произход. Второ, защото в средата на 4 в. св. Йероним помогна на учителя на тракийските визиготи св. Урфил от Никопол да доразвие Пра-глаголицата на тракийския философ космограф Етикус Истрос от Добруджа („родом скит от родители с благородно потекло“) и да преведе Библията на тракийски визиготски, т.е. на …
български език, преди още да е преведена на латински. Трето, защото после папа Дамас възложи на секретаря си св. Йероним да преведе Библията и на латински, т.к. „бил най-ученият мъж на света“. По онова време много най-учени мъже са се раждали в Тракия. Четвърто, защото лично св. Йероним написа през 4 в. върху много по-старата карта на Европа на бащата на църковната история св. Евсевий Цезарейски – „Мизия, тоест (тук е) и България“ – 3 века преди „хан“ Аспарух.
Приемам 3-те извода на Тони Николов и категорично възразявам на катаклизмено-пророческата му обосновка на гърба на т.н. „варвари“, т.е. чужденци. :) 1.Световноизвестните с неспособността си да говорят чужди езици Елини (по сведения на собствените им писатели) наричаха чужденците „бър-бър“-и, т.е. бърборковци – неразбираемо говорещи. Тъй като в много векове по-късно възникналата гръцка азбука елинската Бета започна да се произнася Вита, а и до днес си останаха без буква за звука „Ъ“, гръкоманите започнаха …
да изписват и произнасят „бър-бър“-и като „варвари“. Латинският език и производните му езици запазиха твърдото тракийско-българско произношение „барбар“-и, но и те нямат буква за звука „Ъ“. През 18 в. кабинетни европейски учени приеха за „удобство“, че чужденците за елините били диваци – „варвари“, а българското племе Склабини (от Скити) били „славяни“. „нАучна“ терминология, така да се каже. :)
Прекрасен текст. Дано поне това осъзнаем - в трудни времена се нуждаем от мъдреци, а не от простаци. Простаците идват, за да ни вземат нашето за себе си, мъдреците ни въздигат душите. Господ да ни е на помощ, но и ние не трябва да стоим със скръстени ръце...
Никой не знаеше, че тези варвари са бедни, живеят в мизерия, до момента на така наречената "Арабска пролет" /началото на бунта/, чрез която те непременно искат да влязат в цивилизацията /Рая/ и да излязат от мизерията /Ада/ и ако това не се случи, те са готови да убиват, да наказват, защото мразят онези, които вече живеят в Него.