Човекът е обществено животно, както е казал Аристотел, и затова, естествено, попада в различни социални мрежи за изграждане на собственото аз. Но докато има голямо сходство в тези, задоволяващи неговите биологични и социални потребности (семейство, роднини, приятели), съществена е разликата в мрежите, където той икономически реализира своя личностен потенциал.
Този факт остава скрит в медийната дисекция на острия гражданско-управленски конфликт, подменяйки го с анализи на фалшиви антагонизми: десни-леви, богати-бедни, столица-провинция, българи-малцинства, западни-източни фили и т.н.
В действителност, условно съществуват две големи противостоящи си една на друга мрежи от икономически отношения - продукт, както на нашенската народопсихология, така и на десетилетното "разкрачено” състояние на преход.
Да ги наречем условно Мрежа А и Мрежа Б.
Мрежа А обединява хора с доходи от реализацията на личностния си потенциал, в който са инвестирали много труд, средства и време.
Условни членове на тази мрежа са предимно хора от по-големите градове, по-образованите, по-младите и заети в частния сектор. На практика това са свободните професии, малкият и среден бизнес, учени с призвание, хора на изкуството – всички, които формират или биха се отъждествили със средната класа.
Продуктът на техните усилия има своето търсене на вътрешния, а често и на външния пазар. Чрез неговата продажба хората от Мрежа А намират не само икономическа възвращаемост, но и себереализация.
Те имат нужда от мрежа, в която другите оценяват техния потенциал и им помагат да го развиват. Това става чрез свободен избор и без принуда от купувачите на техния продукт, защото той задоволява реално съществуваща потребност. Затова продавачът на това благо приема необходимостта да се конкурира с друг производител и така да докаже неговата полезност и стойност.
За да бъдат успешни, хората от Мрежа А трябва да са в крак с модерните технологии и световните или поне регионалните достижения в своята област. Често това са хора под петдесетгодишна възраст, чието образование се е случило по време на демократичните промени и глобализацията на световната икономика. Естествено e по-лесен достъп до такава информация и образование да са имали гражданите на големите градове. Това им е позволило и в по-голяма степен да реализират своите умения под формата на частна инциатива или в частния бизнес.
Поведенческият код на мрежа А е Феърплей.
А метафора на нейната мобилност - Терминал 2. Tе отказват да живеят в държава без върховенство на закона, т.е. феърплей, и мнозина от тях виждат алтернативата в чужбина. Това ги прави независими от държавното управление и овладяването му от олигархията.
Наистина, тяхното развитие и реализация страдат от протектирането на частни интереси от държавата, но тяхното съществуване не е застрашено. Натрупаният капитал в знания и умения улесняват смяната на месторабота или започването на нов бизнес.
Мрежа Б е мрежа от зависимости, чрез които хората в нея получават своя доход.
Житейското верую на тези хора е "Не е важно какво знаеш, а кого познаваш”. Твърде често мрежата компенсира липсващите им качества да заемат позиция с доходи, които иначе пазарът не би им осигурил. А олигархичният ни политически модел ги изтласква нагоре именно защото нямат качества, но са част от мрежата на взаимните услуги.
Това е особено типично в публичния сектор, където се намира и ядрото на тази мрежа – политическото ѝ представителство. То е посредник между олигархията и хората от Мрежа Б, които са нейната обществена опора и електорат на ядрото.
С други думи, това е мрежата на взаимните услуги от двустранна полза извън пазара и често извън закона.
Това наследство от социализма беше популярно със заверата "ти на мен - аз на теб!". Така тази мрежа изгражда зависимости, които в голяма степен правят немислима свободната воля за участие в гражданския и най-вече изборния процес поради опасност от безалтернативно отпадане от мрежата. Тя е и хранителната система за твърдите електорални ядра и база на корпоративния вот. В тази мрежа най-ценното качество е именно да си лоялен към други от мрежата, което е формулата за лично оцеляване, а често и благополучие.
Поддържането на Мрежа Б е основна цел на олигархията чрез системата на социалните плащания и субсидиите.
Това е подобие на патерналисткия феодален модел, който Монтескьо порицавал, че си служи с подаяния, за да присвоява все повече. В крайна сметка не се решава нито един дългосрочен проблем на участниците в мрежата, което би създало "опасност" тя да бъде напусната. Но се засилват зависимостите и се купува политическа подкрепа.
Това е есенцията на твърдите електорални ядра на партиите от управляващата сега коалиция, която е политическото представителство на Мрежа Б. За тяхната устойчивост допринася и краткосрочният политически цикъл, в който в две от четирите години има кампании за парламентарни избори, а в другите две вероятно такива за президент и местни избори.
В такива управленски хоризонти е невъзможна каквато ѝ да е реформа, която да позволи отскубване от тази мрежа.
За съжаление, вероятно повечето български граждани участват в Мрежа Б, като това са предимно по-възрастните, по-слабо образованите, живеещите в провинцията и заетите в публичния сектор. По-възрастните, защото голяма част от хората над петдесетдетгодишна възраст не успяха да се адаптират към пазарната икономика по различни причини. Тях мрежата ги предпазва от несигурността на пазара на труда, а дори и на стоковия пазар в по-малките градове и села. По- слабо образованите, защото техният труд е най-лесно заменим, а доста от тях не успяха да получат адекватно на новите реалии образование или просто да намерят подходяща работа. Ясно е, че в провинцията това е често мисия невъзможна. А публичният сектор, т.е. общинските служби, са мечтаният пристан срещу безработица до пенсия.
Поведенческият код на мрежа Б е страх. Страхът да не изпаднеш от мрежата.
На практика взаимодействието между двете мрежи е мъчително. Мнозинството хора от Мрежа Б, които са изпаднали от нея или са недоволни от своето положение, се стремят по-скоро към завръщане или отвоюване на по-добри позиции в Мрежа Б. А хора, които имат личностния потенциал да са от Мрежа А, работят най-често заради биографични зависимости за поддържането на Мрежа Б. Или понеже са притиснати от обстоятелствата да влязат в тази мрежа. Това е, което прави толкова устойчиво статуквото и трудна промяната към демокрация от западен тип. А няма устойчива демокрация без критично голяма средна класа, т.е. хората от Мрежа А. Тя е по-малобройна от Мрежа Б и ако това съотношение не се промени в нейна полза, българската демокрация със сигурност ще атрофира до деспотичен режим от олигархичен тип.
За което достатъчно признаци вече имаме днес.
Ясно е, че върховенството на закона е смъртна опасност за олигархията. Затова тя е впрегнала целия си финансов, кадрови и медиен ресурс да задуши всеки опит, всеки стремеж, всяка гражданска активност на хората от Мрежа А за демонтаж на фасадната демокрация и изграждането на работещи институции. Затова грижливо подхранва, отглежда и развива зависимостите на участниците в Мрежа Б: обезпечено кариерно развитие в общинските структури на партийните кадри, раздаване на обществени поръчки за обръчите от фирми, които пък дават работа на електората; драматичен срив в образованието, та да се поддържа огромен резервоар безработни, които пазарът не иска.
И най-страшното: протектиране на цели общини и области от навлизането на инвеститори, които да бръкнат в канчето на местния феодал, като му взимат бизнес, наемат безработни и вдигат заплати.
Това умишлено поддържане на бедността в обширни райони на страната е инструментът за развитие на зависимостите в мрежа Б.
Тези зависимости предлагат оцеляване срещу послушание, сигурност срещу подкрепа, живуркане срещу отказ да се развиваш. Невъзможността да станат както конкурентни участници в пазарната икономика, така и пълноценни граждани в едно демократично общество води до трайна деградация на участниците в Мрежа Б. Защото не личностното развитие, а обвързаността в мрежата има значение за тяхното бъдеще. Мнозина изследователи сочат именно изградените лични и фамилни зависимости като причина за изглежда вечната виталност на сициалианската мафия. Много сходен мафиотски модел се наблюдава и в България.
Драстичното свиване или дори разбиване на Мрежа А ще означава в голяма степен край на демокрацията в България. Затова реформаторските партии трябва не просто да защитават ценностите на Мрежа А, а да налагат политики, които да привличат хора към тази мрежа. Политики за развитие на бедните райони и общности, за модерно образование и обучение на младите, за ценностна промяна. Без тях ще е невъзможно адресирането на квази-стокхолмския синдром на предпочитана зависимост срещу сигурна малка заплата, пред свободата и усилията за личностно развитие срещу несигурен висок доход. Без тях не може и да бъде подкопана социалната база на олигархията. Което ще постави под въпрос развитието на средната класа, а с това и на демократичния процес в България.
____________________
* Авторът е доктор по икономика, автор на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги”.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
53 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Това е нео-феодализъм, в такъв случай.
Не случайно последните избори показаха, че само при ГЕРБ има 20% КОРПОРАТИВЕН вот. БСП се сви вече около ТВЪРДИЯТси електорат, като там зависимостите са повече биографични, фамилни (по идеология), която консолидация, все пак е разбираема. При ДПС има и други причини, но пък там са само около 7%. Тогава, при този корпоративен вот за ГЕРБ какво става с "техните" олигарси? :) И защо летните протестиращи, които би трябвало да са от МрежаА и твърдят, че са срещу олигархия, мафия, монополи, но БЕЗ ДА …
ГИ НАЗОВАВАТ, удобно стоварияха "всичката олигархия" само върху едно лице, т.н от тях ОЛИгарски или в началото... върху.. Моника :) Тогава внушението дойде от Борисов, как тя дори подреждала кабинета, защото Станишев не бил способен да се справи, ако си спомняте (по-забележителното е, че протестиращите често ползват неговите демагогски внушения и в лозунгите си), и който е гений в отвличане вниманието от основното, а именно от... Цветелина, напр. ("Глобална България" с букет олигатси вътре в нея), която госпожа и в момента изкупува "глобално" прекрасни кътчета из България, и която дава на Борисов маса корпоративни гласове (а Моника, ако даде такива на БСП, то евентуално това ще са служителите й във фирмата). Като прибавим към ГЕРБ корпоративния вот и от ТИМ, обхванали страната като октопод, на която подариха и Алея Първа във Варна, което никой от предишните не посмя да направи; от Валентин Златев с Лукойл, Огнян Донев със фармацевтиката; а и Любо Пъпката се включи като изкупи два вестника в полза на ГЕРБ и срещу десните; Сашо Дончев с Овъргаз; Тодор Батков, близък до Борисов, но близък и с международни аферисти; Иво Прокопиев с неговия бизнес, каолинов и вестникарски; ИПОН на самият Борисов, и той с пипала из цялата страна; КОТАРАЦИ, НАДИМ; кръгове като "Банкя"; Красимир Гергов и други около него, с голф игрищата и с медийните им интереси (на него Борисов щеше да му прави удобно летище с наши пари); Цеко Минев с Юлен, Витоша и банка; че като включим и Пашата, с Каратиста и Маджо, вече бизнесмени с отрязани опашки, картинката става съвсем нелицеприятна. Ами Черепа с фирмите му по магистралите, Цветан Василев с КТБ и Пеевски, които до скоро стриктно обслужваха ГЕРБ. На всичко това не се ли нагледахме само до преди няколко месеца, та сега се правим, че не е било?- говоря за протестиращите..
Така опираме и до РЕФОРМАТОРИТЕ. Те някак премълчават (както и хубавите протестиращи), че за тях има и "хубава олигархия", срещу която не са. Тя също е с дълбок комунистически корен, но с влизането ни в ЕС, се преориентира в посока "запад", заради структурните - тези с милиардите евро - фондове. Не случайно тази олигархия създаде и ГЕРБ и позволи на Борисов 4 години да си прави реклама, като се разпореждаше с парите на европейските данъкоплатци като със свои и се изживяваше като едноличен и неповторим строител на НАЙ-НОВА България. Защото, според него, имало една България - между Живков и него, която всички предишни били разрушили, та той идвал да я въздигне от руините.
Можеше да се повярва на РЕФОРМАТОРИТЕ (все пак по-добро от тях в момента наистина няма), че зад тях не стоят олигархични структури:
1. Ако изявяваха това и на протестите, чрез негодуванието си и към ГЕРБ, в еднаква степен, както и към БСП, които са едно и също, а ГЕРБ даже не е и партия в истинслия смисъл. Но такова нямаше.
2. Ако на 4 септември не се бяха издънили да правят колаборации с Борисов и ОПИТАХА ДА СКРИЯТ ТОВА това, без да предвидят, че Борисов го прави, за да издаде после четата и всее недоверие между и срещу тях.
3. Ако между тях не беше нереформиралото се СДС (смениха само Кабанякойси, с някой си Лукорски), в което си седят като срастнали със СДС-то фигури от миналото, търсили някога помощ и съдействие от ДПС, а сега борещи се, като истерясали, за връщане на Борисов, като премиер; ако не беше и Кунева, за която има слухове, че също е била проект на Глобална България като по-интелигентното лице на Борисов и която също се постара да отклони гласове, а и направо завършени политици от дясно и от НДСВ (които пък не не били достойни за РБ - едно необяснимо разминаване, макар и правилно). Но както и да е, при нея, надявам се има и достойни хора, ще я преглътнем. И ...
4. Главното - Ако не бяха само ПРИТВОРИЛИ ВРАТАТА за ГЕРБ!, където именно трябваше да бъде здраво залостено. И здраво зазидано. Комунистите, в европейска България си имат вече свои грижи, а интересът на ГЕРБ е да се вмъкне в РБ, да бъде спасен мутроолигархът Борисов, групировката да бъде призната за дясна, защото "ГЕРБ и РБ имали еднакви идеологии, политики, каузи, ценности" и всичко друго, което Борисов можа да измисли като терминология, която беше чул, но никога няма да разбе. ГЕРБ в момента са най-опасните, не само с таланта им да мимикрират в каквито си поискат, но и с таланта си да подстрекават към омраза и разпад, навсякъде, където стъпят. Мимикрията им като десни, направи толкова съдбоносни поражения в дясното пространство и то на европейска България, колкото и автентичните комунисти с помощта и на КГБ, по времето на най-върл комунизъм и десарщина. Не че сме го забравили. Но сега, пак повтарям, когато мислехме, че пътят до ЕС е извървян, се оказахме слаби да се справим с една Лъжа, с главна буква, и с една чудовищна, неочаквано връхлетяла ни Манипулация, облъчила грозно, впрочем, и ЕНП. Манипулация, започната някога от комунистическата ДС, издигнала Борисов от мафиот в Главен секретар на МВР и завършена пак от тях, но и с помощта на една, отново тяхна, но вече "хубава олигархия", която от няколко години е заиграла дясно хоро. Към този отровен трън в дясното политическо тяло на България трябваше да бъдат насочени усилията и на РБ, докато той не бъде изтръгнат. В името не само на дясното, а на нормалността и добруването, според християнската ценностна система. Но дали пътят ще бъде честно извървян?
Като попрегледах коментарите се сетих за един стар соц-виц. Говорят Т.Ж. и президента на Турция. Хвали се нашия - у нас има 99% грамотни и 1% неграмотни, а при вас май е обратното... Отговаря турчина - да, ама при нас управляват грамотните... Та така, драги ми съфорумци, малка е групата А, ама ако тези от групата Б бяха малко по-разумни, нямаше да се натискат за 5 лв. да дават властта на неграмотните...
Абе кажи го красивите срещу простите, та да те разбЕре човек.
всички български политолози, социолози, икономисти, социални антрополози - това пък какво е? - са рожби на цоциализЪма, независимо от възрастта им. те, за съжаление, помагат за възпроизвеждането на цоциализЪма и неговото масово съзнание. глупаците нека си вярват и "расъждават", но едно е ясно и за слепците - безпощадния грабеж и геноцид започнал на 09.09.1944 продължава и днес и естествено трябва да бъде обяснен по "научному", за да не се сети някой, не дай Боже, да направи нещо си срещу грабежа …
и геноцида. който владее миналото той владее и бъдещето. разбрахте ли другари проли? докато не принудите със сила тежи, които ви тъпчат да разкрият с най-големи подробности всичко каквото е станало в българия от 1944 и до днес никога няма да се отървете от хомота, който ви изтрива постепенно от лицшто на земята. започнете с това - защо архивите на Царство България са все още в Москва?
Война на мрежите - един вид класова борба...ех Аврора, Аврора...кънтят още твоите залпове...в ушите на мрежи А, Бъ...и тн
Как може да се окачестви подобна философска конструкция, разделяща хората на изначално надарени с възможности за реализация и останалата маса, тъмна, безпросветна и контролирана? Как, освен като нов вариант на отдавна познати фашизоидни идеи? дали затова някои читатели с простички думи изразиха вече възхищението си от нея? За автора беше по-добре да не публикува изобщо подобен толкова демаскиращ текст.
Точно поради тади причина е написана и горната статия. Вече казах, глупаво е да се говори за личности със свободна воля, необвързани с останалите конкурентни и често злонамерени участници. Дали си свободен, когато се препитаваш от субсидии раздавани по програми? дали си свободен, когато отговаряш за събраните от теб на площада пред МС?
Но тази нелепа конструкция е сътворена с друга цел. Тя трябва да ни обрисува един философски модел, в който свободните креативни личности изявяват своята воля по улиците на София, докато обвързаните в мрежа от зависимости бедни и безволеви провинциалисти, привързани към мъчителите си - олигарси са готови единствено да бъдат натоварени на автобусите и срещу 20 лева да защитават престъпната власт.
Цялата тази нелепа конструкция напомня на разсъжденията на просветен младеж от края на 19-ти век за свободата на волята, за човека като демиург на съдбата си, все идеи дали храна за появата и на комунизма, и на нацизма, системи на практика жестоко контролиращи гражданите си. Толкова за генезиса на идеята. Няма мрежа А. Няма необвързани в система от зависимости субекти. Може би само монах-пустинник преживяващ в пещера от Божията милост би бил такъв.