Милиардерите в Индия трупат състоянието си по подобие на руските олигарси

Индийските милиардери приличат на руските си колеги от списъка на "Форбс" - по едно и също време те превзеха глобалния рейтинг на списанието и по еднакъв начин силно пострадаха от кризата. Има и друго сходство - по-голямата част от индийските богаташи спечелиха в сферите, където държавата подменя пазара.

Адити Гадхи от Центъра за политически изследвания в Делхи и Майкъл Волтън от Харвард изучиха историята на просперитета им и установиха, че в Индия, която не трябваше да се спасява от социалистическото минало и да раздава държавната собственост на случайни хора, да забогатеят успяха основно тези, на които им се удаде да завържат "връзки" с администрацията. Но половината от милиардерите - сред по-младите и по-бедните - успяха да забогатеят сами.

В средата на 1990-те години в Индия живеят само двама милиардера, които влизат в класацията на "Форбс". Собствеността на двамата общо е 3.2 млрд. долара.

През 2012 г. милиардерите в Индия са вече 46, а общото им състояние се оценява на 176.3 млрд. долара.

Най-богатият човек в Индия е Мукеш Амбани, притежаващ 22.3 млрд. долара. Званието той държи шеста поред година.

Състоянието на всеки от двамата други милиардери - Азим Премджи и Савитри Джиндала, известна като "стоманената баронеса", се оценява на 10 млрд. долара.

Останалите индуси в списъка на "Форбс" владеят всеки по 5 млрд. долара.

Четиридесет милиардери от Индия станаха такива благодарение на бума на фондовите пазари на развиващите се страни, който достигна пика си в средата на миналото десетилетие. Когато започна кризата и пазарите се сринаха с близо 60%, индийските милиардери загубиха 70% от състоянието си. Но в последните години те възстановиха част от състоянието си - през 2011 г. богатството им се върна на равнището от 2007 г., но през 2012 г. те отново обедняха.

В средата на 1990-те години общото състояние на милиардерите беше едва 1% от БВП на Индия, но през 2008 г. то вече бе 22% от БВП, а сега заради кризата е само 10% от БВП.

Социалното неравенство расте в Индия с бързи темпове, както и в другите страни от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). В средата на 1990-те години лидери по дял на състоянието на милиардерите към брутния вътрешен продукт на страната им бяха САЩ и Великобритания. След десет години Русия, Индия и Китай ги догониха.

В Индия има и такива, които са наследили богатството си. В ръцете им е съсредоточено 40% от общото състояние на милиардерите. Това частично се обяснява с факта, че с бизнес са започнали да се занимават представители на висшите касти, например, брамините.

28 милиардера от 46-те влизат в кастата на търговците. Произлизащите от нисшите касти, например от селската каста надувар, рядко стават милиардери. Сред милиардерите на Индия няма нито един мюсюлманин, нито от най-нисшата каста на "недосегаемите".

20 от 46-те милиардери са натрупали богатството си от отрасли, където може да се получи висока печалба - например от недвижимите имоти, създаването на инфраструктура, добивната промишленост, производството на цимент, телекомуникациите и средствата за масова информация. Да се прави бизнес в тези отрасли, не е лесно - дейността обикновено се лицензира от държавата и често пазарите за монополизирани.

Пазарът на имоти, например, е известен с черния си сектор, той се счита за най-корумпираният в Индия. Дейността в другите изброени отрасли изисква специална покана от страна на правителството, като често не е ясно на какво основание се издават такива покани. А на пазара за цимент от 20 години има картел.

26 милиардери натрупаха състояние в отрасли, където държавата има по-слаба регулация като ИТ-сектора, фармацията, финансите и банковото дело.

Тези компании обаче също си сътрудничат с правителството. Най-големите технологични компании като Wipro, HCL и Infosys, разбира се, работят съвместно с държавата в рамките на програмата за електронно правителство. Инженерните компании изготвят за правителството различно оборудване. Но основният им бизнес все пак не е свързан с държавните поръчки.

Във фармацевтичния отрасъл и финансите на Индия има относително прозрачно регулиране.