12 октомври - Ден на българската община и местното самоуправление

Днес се отбелязва Денят на българската община и местното самоуправление.

Датата 12 октомври е символна, защото преди 140 г. е обнародван Законът за общините и градското управление, казва Даниел Панов - председател на Управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново в поздравителния си адрес.

Решението за обявяване на 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление е взето от служебното правителство на Стефан Янев на 6 октомври 2021 г. по предложение на НСОРБ.

Денят не само отразява духа и вижданията на първите конституционалисти, но очертава представата за общината като общност на хора, споделени цели и морални принципи, посочва Даниел Панов в поздравителния си адрес. Той допълва, че не случайно законодателят не използва безличното "граждани", а говори за "членове на общината", всеки от които "упражнява общинските си права и се ползува отъ общинските имущества и участвува въ общите задължения и тегоби заедно съ другите членове на общината" още в първия закон за местната власт.

"Дано между решаването на проблеми, преодоляването на кризи и отпора на предизвикателства успеем да опазим духа на разбирателството в нашите общности и да прокараме пътя към единението", заявява Панов.

Днес в редица общини ще има мероприятия насочени към подобряване на условията на живот. В част от тях се включват и частните компании с програмите си за социална и корпоративна отговорност.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и част от екипа на сдружението ще посетят общини от Средногорието. Мястото не е избрано случайно.

Общините Антон, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Копривщица, Мирково и Златица са един от добрите примери на междуобщинско сътрудничество. В началото на 2021 г. беше създадено регионално сдружение на общините в Средногорието.

Местните администрации и производствените предприятия в региона развиват успешен модел на взаимна подкрепа. Дружествата, които имат предприятия в региона, са сред лидерите в прилагане на съвременните подходи на корпоративната социална отговорност в различни сфери, като развитие на инфраструктурата в населените места, образованието и културата.

През новия програмен период 2021 - 2027 г. партньорството между общини и съвместните проекти с бизнеса, граждански структури и научни организации ще бъде насърчавано при финансиране със средства от европейските програми.

В град Златица ръководството на НСОРБ ще има среща с кмета на общината Стоян Генов и кметските наместници на селата Карлиево, Църквище и Петрич.

Екипът на НСОРБ ще се включи в кампанията за засаждане на 390 дръвчета, организирана от община Златица и дружествата "Геотехмин", "Геострой", "Геотрейдинг" и "Елаците - Мед".

Община Добрич ще отбележи празника със зелена инициатива, като общинската администрация ще засади 78 дръвчета в 4 района на града. Дръвчетата се осигуряват от общинския разсадник. Община Добрич предвижда тези инициативи да се развива във всички райони на града.

Община Провадия организира ден на отворени врати. Ще бъдат поднесени цветя пред паметния знак, издигнат на мястото, където се е намирала първата местна управа. На 11 септември 1878 г. руският комендант подполковник Константин Вигард обявява учредяването на първата Провадийска община с кмет Никола Искров Калипетровски - български учител и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година. На мястото, където е била сградата, е поставен паметен знак.

Общинският съвет в Пещера ще проведе тържествена сесия. С грамота ще бъде удостоен боксьора Никола Шинин за постигнати успехи и принос в развитието на спорта в общината.

В Ловеч се открива изложба, посветена на 145 години местно управление в града (1877 -2022). Специални постери ще бъдат изложени и до сградата на община Ловеч в периода 10 -31 октомври. В Художествената галерия "Теофан Сокеров" ще бъдат представени оригинални документи от Държавен архив - Ловеч.Организатори на изложбата са община Ловеч, Регионалният исторически музей в града, Художествената галерия "Проф. Теофан Сокеров" и "Държавен архив" - Ловеч.

Историята на българската община

Решението 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община е взето на 18 юни 1998 г. в Благоевград, когато се провежда ІІІ-то общо събрание на НСОРБ. На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление.

Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата Конституция на България от 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: "Територията административно се дели на окръжия, околии и общини".

През 1881 г. е направен първи опит за разработване на закон за общините, водени са дебати, но той така и не е бил приет.

1882 година се приема за начало на законодателното утвърждаване на местното самоуправление. Тогава е публикуван Законът за общините и за градското управление. Той е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг и се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници.

Оригинали на двата законови текста се пазят в Централния държавен архив.

Законът за общините и за градското управление разглежда общината като основна административна единица в държавата и използва многозначителния израз "членове на общината", вместо възприетото десетилетия по-късно "жители на общината".

По силата на този закон кметът е бил представител на "правителственната власт", но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.

Кметът е "натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти", пише в първия закон за местната власт.

В него е посочено още, че кметът надзирава и се грижи: "за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места".

Днес задълженията на кметовете са визирани в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 г.

Преди 140 години кметът е отговарял още за пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите, за отстраняванието на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественното здраве, за метенето и чистотата на улиците, за осветлението, за строителството на сградите, както и за събарянето на тези, които ги "грозят".

Кметът е бил отговорен и "за арестуванието на здравите просяци и лудите, които са опасни за общественото спокойствие, за нравствеността и за сами себе си".

През 1991 г., с приемането на новата Конституция определя, че "Република България е единна държава с местно самоуправление" (чл. 1, ал. 2), а чл. 136 дефинира общината, като "основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".

Европейската харта за местното самоуправление (ЕХМС) е ратифицирана със закон от българския парламент през 1995 г. Година по-късно е ратифициран и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на участие в делата на местната власт.

На 11 декември 1996 г. е учредено и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) с участието на една трета от общините. В средата на 1997 г. организацията обхваща вече две трети от общините в страната, което ѝ дава право да бъде легитимен представител на местната власт.

От 1999 година в НСОРБ членуват всичките 264 общини в страната, а през 2015 г. член на сдружението става и новосъздадената община Сърница.

По силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, НСОРБ е легитимен представител на българските общини пред държавните органи.

НСОРБ разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на местното самоуправление, подготвя становища и предложения по проектобюджета на държавата в частта му за общините и др.

През годините формите за консултации между местната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е установен устойчив механизъм за съгласуване с общините на проектите за нормативни актове, относно техните правомощия.

През годините местните власти успяха да се справят с редица предизвикателства, а дългата им борба за децентрализация продължава и днес.

Нито едно правителство досега не се реши да остава повече от приходите от данъка за облагането на доходите на физическите лица в общината, където живеят хората. Този въпрос е деликатен заради струпването на населението в четири големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас и обезлюдяването на редица населени места.

В същото време през годините централната власт прехвърля все повече отговорности на местната власт, а единните държавни стандарти за делегираните дейности остават почти без промяна около десетилетие въпреки инфлацията и растящите цени.

Всички горещи въпроси между местната и държавната власт ще бъдат отново разисквани в търсене на решение на традиционната Годишна среща на местните власти. Тя ще се проведе в края на октомври в курортен комплекс "Албена" и се очаква да присъства президентът Румен Радев.