21 август 1968 г.: Надеждите на цяло поколение чехи бяха попарени

21 август 1968 г.: Надеждите на цяло поколение чехи бяха попарени

На 21 август 1968 г. със самото си събуждане хората разбраха, че мечтата за свобода, с която живееха, се превръща в кошмар. Преди 39 години улиците на Прага и на други градове в Чехословакия се изпълниха с танкове и войници от пет армии, начело с армията на бившия СССР. Днес се връщаме назад към тези събития, белязали живота на чехите и словаците през 20-и век. Това се казва в публикация на уебсайта на радио „Прага”, цитирана от БТА.

Онези, чиито радиоапарати бяха включени в 1.55 ч. в сряда, на 21 август 1968 г., чуха следното: "Драги слушатели, молим ви да останете до радиоприемниците. Ще предадем извънредно важно съобщение". Последва послание на Централния комитет на Комунистическата партия, което на мнозина се стори невероятно: "Вчера, на 20 август 1968 г., около 23 ч. армиите на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България пресякоха границите на Чехословашката социалистическа република".

Това съобщение, последвано от призив за спокойствие и въздържане от всякаква съпротива срещу настъпващите войски, сложи край на експеримента, наречен Пражка пролет. Съветските танкове премазаха илюзията, че може да има специален, чехословашки път към социализма. Двайсет и три години преди тези събития Съветите бяха посрещнати като освободители от нацизма.

Последваха изумление, гняв, страх и надежда, че може би някой е направил ужасяваща грешка. Сутринта на 21 август хората в Прага и в други градове на Чехословакия се трупаха около танковете с опознавателните знаци на нашествениците и се опитваха да обяснят на смаяните войници, че в Чехословакия не се извършва контрареволюция. Те се опитваха да ги убедят да си отидат и да оставят на мира Чехословакия. Младите и объркани съветски войници нито слушаха, нито разбираха и често стреляха срещу хората.

Веднага след нахлуването висши чехословашки политици, сред които първият секретар на ЧКП Александър Дубчек, бяха интернирани и два дни по-късно изпратени в Москва, където всички, с изключение на Франтишек Кригел, подписаха московските протоколи, потвърждаващи окупацията на Чехословакия и ограничаването на нейния суверенитет.

При инвазията бяха убити 72-ма и ранени стотици чехословашки граждани. Съветските войски се изтеглиха цели двайсет години по-късно. През тези десетилетия над 300 000 души избягаха от Чехословакия, хиляди загубиха работата си и животът им бе провален. Това бе горчивият край на мечтата за свобода, се казва в публикацията на радио „Прага” по повод на 39-ата годишнина от смазването на Пражката пролет.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?