25 западни страни подготвят споразумения за дългосрочна военна подкрепа за Украйна

Администрацията на Джо Байдън и европейските страни разработват планове за дългосрочна военна помощ на Украйна, за да подкрепят нейните усилия на бойното поле и да изпратят послание до руските власти, че не трябва да разчитат на отслабване на западната подкрепа. Допълнителен стимул е перспективата Доналд Тръмп да се върне в Белия дом, на която Кремъл може да заложи, надявайки се да протака военните действия, докато във Вашингтон не се появи по-сговорчив лидер, пише The Wall Street Journal.

На срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли страните от Г-7 приеха декларация, в която се ангажираха чрез двустранни ангажименти да предоставят „дългосрочна подкрепа в защитата на суверенитета и териториалната цялост на (Украйна), възстановяване на икономиката, защита на гражданите и стремеж за интегриране в евроатлантическата общност. След това още 18 държави, включително Холандия, Швеция и други, подписаха декларацията и сега западните служители търсят начини да коригират задълженията си и да ограничат възможността бъдещите правителства да ги изоставят, добавя американското издание.

Западните правителства като цяло са готови да помогнат на Украйна, въпросът зависи от конкретни мерки, казали официални лица пред вестника. Няма консенсус относно това колко сложни трябва да бъдат обещанията. Освен това е необходимо да се обсъди с Украйна нейното бъдеще, а не само настоящите, поради продължаващия конфликт, военни нужди. Също така западните правителства трябва да координират хода на двустранните преговори с Киев и поръчките на собствените си производители на отбрана, които трябва да осигурят не само Украйна, но и собствените си въоръжени сили.

И накрая, стои въпросът с финансирането.

"Всички искаме да помогнем на Украйна, няма недостиг на желание да дадем това, което се иска, и дори повече, ако е необходимо“, каза високопоставен европейски дипломат пред Financial Times относно текущите отделни преговори за допълнителни вноски в бюджета на ЕС, които включват 50 милиарда евро финансова подкрепа за Украйна за четири години (13 милиарда евро безвъзмездни средства и 33 милиарда евро заеми). Но според него "всички пари идват от едни и същи източници“, тоест от бюджетите на страните от ЕС, така че европейците "ще трябва да се откажат от част от собствените си разходи“.

Без убедителни споразумения с Украйна е малко вероятно да бъдат сдържани агресивните настроения в Москва, признават западни служители. Това повдига въпроса как да се осигурят доставките в бъдеще, в случай на смяна на властта в западните държави.

Тръмп по време на първото си президентство вече демонстрира готовност да наруши съществуващите договори. Това е и причината някои европейски държави да се стремят да постигнат конкретни споразумения за увеличаване на помощта за Украйна преди края на настоящия президентски мандат на Байдън. Франция, която има силна военна индустрия, настоява за необходимостта да разчита повече на собствените си сили. В Париж смятат, че задълженията за военна помощ трябва да покриват четири години, това ще даде да се разбере на Кремъл, че не си струва да разчита, че Западът скоро ще се умори от войната, пише WSJ.

"Това, което САЩ трябва да направят, е да поемат конкретни ангажименти за видовете оръжия, които ще предоставят на Украйна, като F-16 или други бойни самолети“, казва Сет Джоунс, директор на програмата за международна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Двустранни преговори с Украйна вече са започнали Съединените щати и Великобритания и трябва да бъдат започнати от Франция през следващите седмици, според високопоставен френски служител.

След срещата с американците и британците Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента на Украйна, каза, че Киев се надява да сключи първите споразумения до края на тази година. Първите двустранни споразумения със страните от ЕС не трябва да се очакват до следващата година, пише WSJ, позовавайки се на европейски служители.