7 причини защо модернизацията на армията може отново да не се случи

Българската армия от години е в технологичен колапс и войната на Владимир Путин срещу Украйна го задълбочи още повече, тъй като съвсем скоро ще трябва да се откажем от съветско въоръжение, което няма как повече да се поддържа.

Служебното правителство вече внесе в парламента план за сериозно превъоръжаване. Той предвижда да се закупят изтребители, бронирани машини, подводници, ПВО, 3D радари и друга техника на обща стойност над 6.6 млрд. лева, които трябва да се изплащат разсрочено.

Около плана обаче има много подводни камъни и рискове, които могат да го оставят само на хартия, както се случва традиционно с армейските програми.

1. Липса на политически и обществен консенсус за толкова мащабни инвестиции. Съгласно Закона за отбраната всички военни проекти над 100 млн. лева се одобряват от парламента.

На думи основните политически партии подкрепят модернизацията, но това не е точно така. БСП и "Възраждане" гласуваха срещу купуването на още 8 изтребителя F-16 Block 70, но съпротива срещу подобни мащабни разходи има и в "Продължаваме промяната".

При вота в пленарна зала може да има и други "против", предвид различните политически и бизнес интереси около отделните проекти. Отделно, парламентът се превръща в арена на популизъм, който много често излиза от контрол.

2. Липса на достатъчно средства. Военната техника става все по-скъпа и държавата трудно може да си позволи паралелното реализиране на толкова много проекти, освен ако не бъдат обявени за основен приоритет на управлението. Това би било логично в ситуация на война до границите ни, но е малко вероятно, тъй като повечето партии ще предпочетат да изберат финансирането на социални плащания, енергийни компенсации и пр.

3. Сгрешени планове и разчети. Още към момента има съмнения, че някои от предвидените проекти не са остойностени реалистично и може да се окажат далеч по-скъпи.

4. България може да не постигне очакваните схеми за дългогодишно разсрочено плащане.

5. Министерството на отбраната няма административен капацитет да управлява големи сделки. Доказателство за това са стотиците провалени обществени поръчки.

Проблемът се признава от последните политически ръководства на министерството и на масата са различни идеи, включително създаването на специална агенция, която да провежда и контролира изпълнението на големите поръчки.

6. Друга опасност е липсата на реални приоритети. Армията се нуждае от тотална модернизация, но е я ясно, че тя трудно може да се реализира наведнъж. Заради интересите на различни лобита, обаче, приоритетите се променят и невинаги те отразяват истинските нужди на армията.

7. Липсата на предвидени средства за експлоатация и поддръжка на новото закупено въоръжение. Емблематична е сделката за придобиването на хеликоптерите "Кугър", които стоят основно приземени.