Работя в образователната система вече от 13 години – работил съм като учител по информационни технологии, математика и информатика в държавно, в общинско и в частно училище, а през последните години – и като координатор на IB MYP (Middle Years Programme), което е международна програма на IB за 6-10 клас) и в момента като заместник-директор. Това ми е позволило да наблюдавам учебния процес в различни контексти, с различен тип деца и учителски екипи, преди и след реформата от 2016 г., да виждам и силни страни, и "пробойни" в системата.

Защо се получава така – каква е причината за ниските резултати от входното ниво на шестокласниците резултати?

Причините са комплексни, като започнем от натиска за резултати на НВО още в четвърти клас, който понякога започва от трети клас и често измества фокуса от задълбоченото разбиране, изследването и приложението на математиката към "трениране за изпит". Децата в четвърти клас действително се представят по-добре, но това според мен по-скоро е следствие на механичното отработване на типови задачи, което създава фалшиво усещане за успех – не само сред учители, родители и деца, а и сред директори и управляващи на по-високо ниво. Но ако до четвърти клас родителите все пак не са възприемали резултата от НВО като структуроопределящ за бъдещето на тяхното дете и неговия успех в живота, то за седми клас важността на този еднократен изпит реално определя поведението на всички хора в системата, дори без те да го осъзнават винаги.

Стига ли времето в клас, за да се затвърдят знанията?

Действително скоростта, с която в пети клас започва да се преподава учебното съдържание, без достатъчно време за упражнение и усвояване, е много трудна за тях. В някои седмици петокласници преминават през 4-5 нови урока, след което ги упражняват накуп и се разчита това упражнение да става основно вкъщи – нещо, което повечето 11-годишни не владеят. Децата на тази възраст често не са научени да организират знанията си или да учат самостоятелно, а усвояването на тези умения, както и преминаването към по-абстрактно мислене изисква време, което в стандартната държавна рамка не се дава.

Натоварената учебна програма в този етап ли е причината?

Доколко е "натоварена" една учебна програма е субективен въпрос. Според мен като съдържание българската учебна програма по математика е съпоставима с международни стандарти за съответните възрасти, но може би се поднася по неподходящ начин. За всеки клас има прекалено обширен обхват от теми, които присъстват във всеки следващ клас с надграждане, т.е. учим "по малко от всичко" всяка година, вместо да има по-малък брой теми, които да се разглеждат по-задълбочено и продължително, но в рамките на една-две години. Друг аспект на този проблем е начинът, по който учебниците и учителите прилагат тази програма – как провокират мислене, изследване и творчество в учениците, по какви критерии ги оценяват, доколко им дават възможност, в рамките на даден раздел например, да учат в собствена последователност, какви практически връзки правят с интересни за тях теми. Създаването на иновативни програми дава някаква възможност за гъвкавост в тази посока, но ролята на учителя наистина е определяща.

В прогимназия ли се чупи системата?

Не бих сочил с пръст към прогимназия, нито мисля, че в начален етап всичко е розово. Заслужава си да мислим цялостно за развитието на учениците и да търсим всякакви възможности за подобрение. Националното входно ниво по математика на шестокласниците в началото на октомври показа за мен (за пореден път) един проблем, който аз шеговито бих нарекъл: Проблемът "Вместимост". Системата ни все още не подготвя учениците да мислят, когато се изправят пред нещо, което не разбират (както беше в задачата с две кутии сок с еднаква вместимост – първо, много деца не знаеха какво търсят и, второ, много деца не знаеха коя кутия от илюстрацията на коя кутия в задачата отговаря, а реално тя беше просто "за цвят"). Причината за този проблем не е само в съдържанието по математика или в учителя по математика, а че малко учители припознават и изпълняват ангажимента си целенасочено да развиват езика, езиковата култура и езиковите умения на учениците, който имат по закон, независимо по какъв предмет преподават. А езикът е основният инструмент за мислене и за метакогнитивни умения, т.е. в основата на успеха по всички предмети.

Още по темата

60% от шестокласниците смятат математиката за непотребна

22 декември 2025 08:01

Нерядко в прогимназията се появява и един по-общ проблем – липсата на добра координация и плавен преход от началния етап. Ако до четвърти клас децата са били с един учител, който се превръща в нещо като втори родител, то в пети клас това рязко се променя – те трябва да се адаптират към различните стилове, подход и изисквания на много учители изведнъж, като паралелно изчезва опората в лицето на началния учител, който дотогава е струкурирал деня им, насочвал ги е, напомнял им е, бил е единственият авторитет в класната стая.

За много деца в пети клас първите оценки по един или друг предмет са двойки от "входни нива". Ако за един седмокласник или десетокласник това може да е неприятно, но все пак преодолимо, за един петокласник това може да е травмиращо или най-малкото крайно демотивиращо. И дори учителите да не взимат тази оценка предвид в оформянето за срока или за годината, ако тя е въведена в дневника, за един 11-годишен ученик това може да е като присъда, защото той няма изграден толкова дългосрочен хоризонт в съзнанието си.

Не на последно място, възрастовите специфики в прогимназиалния етап създават нов вид трудности и предизвикателства както пред самите деца, така и пред техните учители и родители.

Според мен има и няколко по-глобални причини и те се отразяват на цялостното развитие на учениците, а не само по математика. Подготовката и постоянното професионално развитие на учителите, макар и споменавани, почти никога не са реалният фокус на образователните реформи. А те са най-важният ресурс в системата, от който в най-голяма степен зависят не само резултатите на национални изпити или международни изследвания, а цялостното развитие на обществото, културата, икономиката. Реформите и инвестициите трябва да са насочени в най-голяма степен в развитието на тяхната компетентност, нагласа и ангажираност към развитието на учениците.

Проблемно е също, че образователната система продължава да търси универсални рецепти, които – колкото и да се усъвършенстват и с колкото и добри намерения да са създавани – не може да са еднакво приложими и да постигат добър резултат във всеки училищен контекст, камо ли в индивидуалния контекст на всяко дете и семейство. Тоест, вместо да се чудим колко повече да "изпипваме" програмите и изпитите, да водим неистови обществени дебати какво трябва да влезе или да отпадне, трябва да се стремим към повече гъвкавост и свобода. Живеем във време, в което е все по-възможно адаптирането на учебния процес и съдържание според потребностите и заложбите на всяко дете и местен контекст, а това сякаш почти не се прави.

Кои са най-големите предизвикателства, които застават между учениците и математиката?

Според мен най-вече недостатъчното време и внимание, което се отделя за задълбочено разбиране и за упражнение; учители, които невинаги съумяват да достигнат до учениците, да работят с различни нива или различни стилове на учене; учебници, които натоварват с академизъм и еднотипни задачи вместо да провокират мислене и изграждане на концепции; недостатъчно познаване и диагностика на затруднения като дискалкулия; и, в някои случаи, зависимост за резултата на НВО, което убива вътрешната мотивация.

Какви са решенията, които биха работили?

Ако целта е да образоваме мислещи хора, трябва да учим за разбиране, а не за изпити. Затова е изключително важно да се инвестира постоянно в мотивацията и развитието на учителите – в уменията да планират, да диференцират, да прилагат различни подходи, да работят съвместно, да измислят автентични задачи за оценяване, които дават възможност за задълбочена и творческа работа и различни форми на изява на учениците, да правят интердисциплинарни раздели, да развиват езика и уменията на учениците.

Още по темата

Директорът на НПМГ: Нужни са повече часове за упражнения

22 декември 2025 08:06

Нужен е също по-плавен преход между четвърти и пети клас, който може да се постигне със съвместно планиране, взаимни посещения на учители, общи дейности, въвеждащи активности за сплотяване, за въведение на учениците в прогимназия и целенасочено развиване на умения. За целия прогимназиален етап, както и в гимназията, би помогнало да има добро координиране и балансиране на натоварването с домашни и оценявания между различните предмети, повече съвместно планиране и интердисциплинарна работа, пълноценното използване на избираемите и факултативни часове. Освен това от голямо значение е и навременната диагностика на трудностите, подкрепата и консултациите. Това са все неща, които с достатъчно желание и целенасочена работа от страна на учителите и училищния екип са възможни дори и в сегашната система.

А ако говорим за решения, които изискват промяна в системата, според мен би работило, както споменах, държавните изисквания да не са строга директива, а да се превърнат в рамка или "скеле", позволяващи повече гъвкавост и свобода в цялата система – повече възможности за избор на ниво ученик, учител и училище. Също така, насочване на основния дял от инвестициите към развитието на учителите и променяне на ролята на НВО така, че да не измества фокусът и целите на образованието – примерно, като се намали неговата тежест в приема в гимназия или като се прави в няколко на брой, но по-малки по обем и формат оценявания.