Все повече млади българи завършват висше образование, но страната продължава да изпитва недостиг именно на кадрите, от които икономиката има най-голяма нужда. През 2025 г. 41.2% от българите на възраст 25-34 години са висшисти, само 3.6 процентни пункта под средното за Европейския съюз (ЕС) и на 3.8 – от европейската цел за 2030 г. Въпреки това Европейската комисия отчита дефицит на висококвалифицирани кадри в STEM областите, а достъпът до висше образование остава силно неравномерен между градове и села и между отделните региони.

Делът на младите хора с висше образование в Съюза расте, като през 2005 г. е бил 27.2%, или с 17.6 процентни пункта по-нисък от този през 2025 г. (44.8%). Така ЕС вече е само на 0.2 процентни пункта от целта за 2030 г. – поне 45% от хората на възраст 25-34 години да имат висше образование.

България също се движи нагоре, макар и по-бавно. През 2019 г. младите висшисти в България са били 32.6% от хората между 25 и 34 години. Иначе казано, за последните шест години той се е увеличил с 8.6 процентни пункта. На национално ниво това изглежда като сериозен напредък. Когато обаче показателят се раздели по групи, разликите стават много по-видими, посочва БГНЕС.

Жените са значително по-образовани от мъжете

През 2025 г. 48.1% от българските жени на възраст 25-34 години са с висше образование. При мъжете този дял е 34.6%. Разликата е 13.5 процентни пункта.

Подобна разлика има и в ЕС. Там 50.5% от жените в тази възрастова група са с висше образование срещу 39.3% от мъжете.

Разликата за България обаче означава нещо конкретно: младите български жени вече са малко над средното европейско равнище, докато мъжете остават под него.

Така общият резултат от 41.2% скрива две различни картини. При жените България е близо до европейското равнище, а при мъжете изоставането е значително по-голямо.

Разликата между града и селото е още по-голяма

Най-същественият контраст е свързан с мястото, където живеят младите хора.

Според данните за миналата година 52.4% от хората в изследваната възрастова група в градските райони на България са с висше образование. В селските райони обаче делът е 20.7%. Разликата е 31.7 на сто.

С други думи, в градовете повече от половината млади хора в тази възрастова група са висшисти. В селата това е приблизително един на всеки петима.

И тук има разлика с останалата част от ЕС, където делът на висшистите сред младите хора в градовете е 55%, а в селските райони – 32.9%.

За България проблемът е не само в това, че селските райони изостават. Европейската комисия (ЕК) свързва ниското участие във висше образование с по-ограничения достъп в някои региони и с по-ниската образователна позиция на семействата. Особено ниско е участието сред младите хора, чиито родители са с по-ниско образование.

Има и регионален проблем

Разликите не свършват с разделението по оста град–село. ЕК отбелязва значителни регионални различия в достъпа до висше образование.

През 2024 г. в Северозападния, Южния централен и Югоизточния регион само около един на всеки четирима души на възраст 25-64 години е имал висше образование. В Югозападния район делът е бил 43% – над средното за ЕС от 36%.

Концентрацията на университети също е част от картината. Комисията посочва достъпността като основна пречка за участието във висше образование в изоставащите региони, особено в Северозападна България.

Това прави националното число от 41.2% недостатъчно, ако искаме да разберем как се променя образователната структура на страната.

Повече висшисти не означава автоматично повече нужни кадри

Ръстът на дела на младите хора с висше образование е положителна тенденция. Но самият процент не показва дали придобитите знания и умения отговарят на нуждите на икономиката.

Още по темата

От Нобеловата сцена до БАН: Жените в науката са българското изключение в Европа

3 юни 2026 08:07

Европейската комисия посочва, че България продължава да има проблеми с подготовката на висококвалифицирани кадри, особено в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката. Недостигът на такива умения има значение за производителността и иновациите.

Друг проблем е изтичането на студенти към чужбина. Според последния анализ на Комисията изходящата мобилност за придобиване на висше образование е значителна – 10.8% през 2023 г.

Така пред България стоят два различни въпроса: колко млади хора достигат до висше образование и доколко системата успява да ги подготви за пазара на труда.

Данните за заетостта показват защо образованието има значение. През 2025 г. в ЕС 87% от наскоро завършилите висше образование са били заети. При наскоро завършилите със средно образование делът е 77.2%.

Това не означава, че всяка университетска диплома гарантира добра реализация. Показва обаче, че по-високото образование като цяло е свързано с по-добри шансове за работа.

45% не е единствената цел

Ако сегашната тенденция се запази, България може да се доближи още до целта от 45% до 2030 г. В момента страната е на 3.8 процентни пункта от нея. Но самото достигане на този процент няма да премахне разликите между градовете и селата, между регионите или между мъжете и жените.

Затова зад числото 41.2% има две различни истории. В едната България делът на висшистите вече е над 50% – това е картината в градовете. В другата той остава около 20% – това е положението в селските райони.

И ако целта е не просто по-висок процент, а по-добре подготвена работна сила, въпросът през следващите години ще бъде не само колко млади българи ще завършат висше образование, а кои ще имат достъп до него, къде ще получат образованието си и дали то ще отговаря на нуждите на икономиката.