Жените все още са малцинство в много от технологичните и инженерните професии по света. България обаче е сред изключенията. Това личи както от статистиката, така и от историите на младите хора, които избират науката у нас за свое бъдеще. Сред тях е Александра Петкова, която през 2025 г. – още ученичка в Националната природо-математическата гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ) – представи собствено изследване по време на Нобеловите награди в Стокхолм.

Младата физичка бе сред двайсетимата избрани младежи от цял свят, които получиха възможност да покажат трудовете си на световното събитие. Петкова бе аплодирана от пълна зала с учени, след като в рамките на 7 минути представи своята разработка.

Трудът ѝ "Експериментално и теоретично изследване на корабни вълни" допълва теорията на Келвин за константните вълни, а тя работи по него в продължение на две години. С него малко по-рано тя спечели и първа награда на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) в Полша – един от най-елитните научни конкурси за ученици в света.

Още по темата

Българска ученичка представи научна разработка по време на Нобеловите награди

10 януари 2025 17:41

Днес Александра е студентка по "Теоретична физика" в Софийския университет. Тя иска да бъде учен.

"Винаги съм си мислела, че с това искам да се занимавам. От момента, в който станах достатъчно осъзната, за да знам какви са професиите, искам да се занимавам с научна дейност", каза тя пред Mediapool.

Според нея за успеха е важна средата, в която попадаш докато си ученик. По времето, по което Петкова е гимназистика тя посещава клуб за подготовка за турнира на младите физици. В лицето на ръководителя на клуба Трифон Ефтимов тя намира ментор.

"Сега аз водя същия клуб за подготовка на ученици за същото състезание, защото то си остана едно от любимите ми", разказва Александра.

Второто и по-важно според нея условие за успеха на жените в STEM областите (наука, технологии, инженерство и математика) и в частност науката е силната вътрешна мотивация.

"Трябва да имаш нещо, което да те движи напред. Трябва да си готов да полагаш усилия за нещата, с които се занимаваш. Нямаш ли вътрешна мотивация, нито една силна фигура, например, учителят не може да промени твоя път, нито пък ти самият", смята тя.

Още по темата

Българска ученичка спечели Европейския конкурс за млади учени

18 септември 2024 13:46

Когато става въпрос за участието на жените в науката, Петкова смята, че те имат равен шанс с мъжете.

"По мои наблюдения от международни състезания голяма част от младите учени са именно момичета. В един отбор за международния турнир на младите физици бяхме единствено само момичета. Тогава постигнахме най-високия резултат, което аз до голяма степен отдавам и на хубавата отборна работа, която имахме", отбелязва тя.

Попитахме Александра за това доколко приемаща е българската научна среда. Тя обясни, че общува с хора в науката у нас, с които има добри познанства, но отбеляза: "За момента се чувствам толкова учен. По скоро се чувствам студент. Има време докато стана пълноправен член на научната област".

Тя е избрала да остане и да продължи образованието си у нас.

"Физиката з е еднаква навсякъде – физиката тук не по-различна от физиката в Лондон. Университетите предлагат различна среда в различните държави. Ако някои са насочени към даването на повече задания и домашни като в училище, други те хвърлят в дълбокото – така е в България", обяснява решението си тя.

За него има и втора причина. Въпреки хубавите преживявания и опита, придобит по време на пътувания за състезания, младата физичка разбра, че би и било трудно да живее далеч от важните за нея хора:

"По-добре да си в най добро си ментално здраве и да учиш сериозно тук, отколкото да си депресиран в Харвард. Просто няма да научиш повече".

България – там, където жените в STEM не са малцинство

Българският пазар на труда остава силно разделен по пол. По данни на Националния статистически институт мъжете доминират в сектори като строителството, където представляват 92.35% от заетите, добивната промишленост (87.55%), производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива (80.8%), както и транспорта, складирането и пощите (80.08%).

От другата страна на статистиката е образованието – единственият сектор, в който жените съставляват над 80% от заетите. Делът им там достига 81.28%.

На този фон науката и технологиите очертават различна картина. Според данни на Евростат за 2024 г. България е сред държавите в Европейския съюз с най-висок дял на жени учени и инженери. Те дори са мнозинство – 53.3% от всички заети в тези професии. За сравнение, средно за ЕС жените представляват 40.5% от учените и инженерите.

Сходна тенденция се наблюдава и в научноизследователската дейност. По официални данни към 2023 г. жените са 48.64% от всички изследователи в страната.

България се откроява и в една от традиционно най-мъжките сфери – информационните и комуникационните технологии. Според "Статистика за равенството и недискриминацията в ЕС" на Евростат за 2023 г. страната има най-ниското съотношение между мъже и жени специалисти в ИКТ сектора – 2.4 към 1. Средно за Европейския съюз мъжете в тази област са 4.1 пъти повече от жените.

Относителен баланс между половете се наблюдава и в академичните среди. Жените представляват 48% от докторите и над половината от професорите в България. Въпреки това присъствието им на най-високите управленски позиции остава ограничено – едва 22% от ректорите на университети са жени.

Женското участие в БАН

"Участието на жените в научната дейност никога през последните десетилетия не е било проблем за Българската академия на науките", обясни в интервю за Mediapool зам.-председателят на БАН проф. д. н. Емануел Мутафов.

Причината цялостно жените в STEM областите у нас да са повече от средното за ЕС според него е, че младите жени в страната по-често се вглъбяват в трупането на знания, които могат да ги отведат в лабораториите и научните комплекси на БАН, докато младите мъже особено след 1989 г. се насочват към по-практически ориентирани професии и влизат по-рано на пазара на труда, инвестирайки по-малко в повишаване на компетенциите си.

Още по темата

Учени от БАН искат гъвкаво работно време като на художници

22 май 2026 19:14

Той припомня, че през декември 2024 г. за председател на Академията за пръв път беше избрана жена – чл.-кор. Евелина Славчева, която се надпреварваше за мястото с академик Христо Найденски.

Съотношението между жени и мъже, изчислено въз основа на годишните отчети за дейността на постоянните научни звена в БАН, също дава добри знаци.

Ако през 2000 г. делът на жените сред професорите е бил само 16%, то през 2020 г. той става 52%. За тези две години при доцентите той нараства от 39% на 53 %, а общо за учените – от 44% на 55%.

Според проф. Мутафов БАН е пример за равнопоставеност и когато става дума за жени на ръководни позиции.

"През септември 2021 г. жените имаха лек превес над мъжете сред директорите на постоянните научни звена във всички направления. Делът на жените беше 53%, а на мъжете – 47%. Доколкото и двата дяла са в рамките на приетия от ЕС критерий за равнопоставеност (40:60), участието на жените и мъжете в управлението на постоянните научни звена е балансирано", казва зам.-председателят на Академията.

В началото на 2026 г. жените на ръководни позиции в академията са повече от мъжете. Научните звена в БАН, които са общо 57, се ръководят от 29 жени и 28 мъже.

Къде са жените в науката

"В областта на хуманитаристиката и социалните изследвания жените са мнозинство, особено онези, които са в диапазона между 40-50-годишна възраст. В тези направления и преобладаващите докторанти са дами", изтъква Мутафов.

По думите му обаче жените в Акдемията имат превес и в институти като "Института за климата, атмосферата и водите", "Института по океанология" и в някои от химическите институти.

"Не такава е ситуацията в институтите на БАН, които се занимават с различните дялове на физиката и информатиката", добавя професорът, според който женското присъствие вероятно ще се повиши и в тези направления.

Основните пречки пред научната кариера

"Традиционно в България жените поемат повече отговорности в бита на семейството, а и дългът да раждат и отглеждат деца им създават повече пречки в ежедневието. На тях се налага да ползват майчинство, да вземат отпуск по-често заради децата си или грижи за болен родител. Това обаче са пречки, които нямат кариерно или научно естество", очертава предизвикателства от социално-културно естество Мутафв.

"Полово базирани стереотипи в научната общност не са ми известни. Поне в нашето
столетие. Дори напротив – в определени научни направления като хуманитарните и социалните науки представянето на жените е значително по-осезаемо", добавя той.

"За жените в науката"

За мотивацията на жените според него роля имат инициативи като Програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО "За жените в науката" и съвместната инициатива на БАН със Сдружение "Дамски форум" за подпомагане на жени, желаещи да се занимават с наука и с бизнес.

"В петнадесетгодишната история на наградата "За жените в науката" общо 42 са лауреатите на наградата, като 18 от тях са от БАН", посочва Мутафов.

Като вдъхновяващи жени в науката той посочва Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към Академията, която е съосновател на EPIX AI и лидер в епигенетиката и изкуствения интелект за дълголетие, и доц. Елисавета Кирилова от Института по инженерна химия, която е и първият лауреат на програмата "За жените в науката" в България (2011).

Мутафов отбелязва, че се отличават и достойните учени жени в най-висшия ешелон на науката – Събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН. Наскоро учредената от БАН Голяма награда за наука също получава жена – акад. Вася Банкова, която работи в областта на биологичните науки за 2024 г.

"Жените в науката са два пъти облагодетелствани. Те раждат живота и имат дарбата да обучават. На тях принадлежи бъдещето", смята зам.-председателят на БАН.

Макар България да е сред държавите с най-висок дял на жени учени и инженери в Европейския съюз, пътят към равнопоставеността в STEM секторите изглежда различно във всяка страна. Някои държави успяват да привлекат повече жени към науката и технологиите чрез целенасочени политики и менторски програми, докато други продължават да се борят с дълбоко вкоренени стереотипи и структурни бариери.

Литва: Когато жените са мнозинство сред учените и инженерите

Литва се откроява като един от най-успешните европейски примери за участие на жените в STEM секторите. Докато жените съставляват едва 41% от учените и инженерите в ЕС, в Литва те представляват около 63% от заетите в сектора и над половината от учените и инженерите в страната.

Това присъствие е видимо и в технологичната индустрия. Макар жените да са около 27% от работещите в ИКТ сектора, те заемат все по-значими лидерски и предприемачески позиции. Всъщност жените заемат около половината от висшите управленски постове в сектора на бизнес услугите.

Съществен принос за този успех има програмата "Women Go Tech", създадена през 2017 г. Тя подпомага жени, желаещи да се преквалифицират или развият кариера в технологиите чрез шестмесечна менторска програма. Менторите не преподават технически умения, а подпомагат участничките в кариерното планиране, изграждането на професионални контакти и преодоляването на психологически бариери като липса на увереност. Благодарение на инициативата около 800 жени вече са преминали успешно към работа в технологичния сектор.

Програмата насърчава по-широко разбиране за възможностите в индустрията, показвайки, че кариерата в технологиите не се изчерпва с програмирането, а включва управление на продукти и проекти, анализ на данни, контрол на качеството и UX дизайн. Така тя отваря вратите и за специалисти от социалните и хуманитарните науки.

Литва развива активно и сектора на биомедицинските науки и биотехнологиите, който в момента формира около 2.6-2.7% от БВП и се очаква да достигне 5% до 2030 г. Сред водещите фигури е невроученият Урте Ненишкйте от Вилнюския университет, носител на международни отличия, включително стипендията на L’Oréal и ЮНЕСКО "За жените в науката". Според нея страната привлича изследователи с отворената си научна среда, широкото използване на английски език и лесното изграждане на професионални партньорства.

По-широката екосистема също подкрепя участието на жените в STEM. В страната работят международно признати компании като Nord Security, Vinted, Wargaming и Western Union, а иновационни центрове като Vilnius Tech Park и Tech Zity създават условия за предприемачество и развитие. Литва съчетава сравнително достъпни разходи за живот с добър баланс между работа и личен живот. Според World Happiness Report 2024 тя е определена като държавата, където хората под 30 години се чувстват най-щастливи.

Институционалната подкрепа също е важен фактор. Организации като International House Vilnius подпомагат интеграцията на местни и чуждестранни специалисти, а професионалните общности улесняват изграждането на контакти и обмена на опит.

Данните на Изследователския съвет на Литва потвърждават водещата позиция на страната. Според доклада She Figures 2024 Литва е на второ място в ЕС по участие на жените в науката и иновациите. В края на 2025 г. институцията прие План за равенство между половете за периода 2026-2029 г., насочен към равни възможности, прозрачност във финансирането на научни проекти и кариерно развитие.

Въпреки напредъка, дисбаланси продължават да съществуват. Жените остават по-слабо представени в технологичните и природните науки, а мъжете – в социалните науки. Анализите показват също, че макар балансът сред кандидатите за научни проекти да е относително запазен, при финансираните проекти се наблюдава превес на мъжете. Това подчертава необходимостта от постоянно наблюдение на научните политики през призмата на равнопоставеността.

"Равенството между половете в науката е постоянен процес. Ако искаме литовската наука да бъде конкурентоспособна и привлекателна за таланти, трябва съзнателно да изграждаме система, в която всеки изследовател има равни възможности за развитие", заявява председателят на Изследователския съвет на Литва д-р Гинтарас Валинчюс.

Испания: Повече жени в науката, но не и в индустрията

Докладът "Жените в науката в цифри 2025" на испанското Министерство на науката, иновациите и университетите очертава напредък по отношение на равнопоставеността между половете в научноизследователската дейност, но и показва, че част от старите неравенства продължават да съществуват.

Жените вече съставляват 50.5% от научноизследователския персонал в страната. В частния бизнес обаче делът им е значително по-нисък – 31.2%, което води до средно национално ниво от 39.6%. Това е само с един процентен пункт повече в сравнение с 2014 г.

Публичните университети се открояват с по-силно интегриране на политиките за равенство между половете. Според доклада 79.5% от тях прилагат мерки за насърчаване на равнопоставеността, съвместяването на професионалния и личния живот и превенцията на тормоза, докато при частните университети този дял е 48%.

Наблюдава се и постепенно намаляване на т.нар. "стъклен таван", като броят на жените на академични и научни ръководни позиции продължава да расте. В образованието участието на жените се увеличава на всички университетски нива и вече надхвърля 50% сред докторантите. Въпреки това инженерството и архитектурата остават сред направленията с най-ниско женско присъствие, макар и с известен напредък през последните години.

Според испанските власти положителните тенденции са свързани и с приемането на новия закон, който въвежда механизми за ограничаване на неравенствата между половете в научноизследователската и иновационната дейност. Сред основните изисквания е съставът на оценителните и селекционните комисии да бъде балансиран, като представителите на всеки пол не могат да бъдат под 40% и над 60%.

Освен чрез законодателство, Испания насърчава участието на жените в науката и чрез редица програми и инициативи. Сред тях са Обсерваторията за жените, науката и иновациите, която анализира положението на жените в научните изследвания и предлага политики за подобряване на равнопоставеността, както и програмата "Жени в иновациите", насочена към популяризиране на женските постижения и подкрепа на проекти, ръководени от жени.

В образованието инициативи като "Наука и технологии в женски род" и "Жени в технологиите" работят с момичета и млади жени чрез обучения, работилници и менторски програми, за да насърчат интереса им към STEM дисциплините още от ранна възраст.

Съществуват и професионални мрежи за подкрепа като #steMatEsElla, която осигурява менторство и достъп до женски ролеви модели за студентки и млади изследователки, както и платформата Mujeres de Ciencia, насочена към популяризирането на жените учени и изграждането на професионална общност. Подобни инициативи се развиват и в частния сектор чрез вътрешни програми на големи испански компании.

Въпреки напредъка пред жените в STEM секторите продължават да съществуват съществени пречки. Сред тях са трудностите при съвместяването на професионалния и семейния живот в сектори с високо натоварване, по-ниската сигурност на заетостта в някои инженерни и индустриални професии, както и по-трудният достъп до по-високи позиции и отговорности.

Австрия: Напредък в образованието, бариери на работното място

Австрия отбелязва устойчив ръст на участието на жените в STEM областите през последното десетилетие, но въпреки напредъка секторът продължава да бъде белязан от значителни полови дисбаланси.

По данни на австрийските власти жените вече представляват 39% от студентите в STEM направленията в държавните университети – увеличение с около пет процентни пункта за десет години. Делът на дипломираните жени достига също 39% през академичната 2023/2024 г., което е ръст от 14% спрямо 2015/2016 г. Още по-силна е тенденцията в университетите по приложни науки, където броят на студентките в STEM е нараснал с 56%, а на завършилите жени – с 67%.

Въпреки това австрийският пазар на труда остава силно разделен по полов признак. Жените продължават да доминират в здравеопазването, социалните дейности и образованието, докато в индустрията и производството делът им често остава около една четвърт или по-малко. Анализ на Momentum Institute показва, че 62% от жените работят в професии, доминирани от жени, а 57% от мъжете – в професии, доминирани от мъже. Само 8% от жените са заети в професии с преобладаващо мъжко присъствие.

Проучване, проведено през 2025 г. по инициатива на LEA (Let’s Empower Austria), показва, че най-сериозният проблем не е достъпът до образование, а задържането на жените в STEM професиите. Само 31% от жените с диплома в STEM работят в сектора, докато при мъжете този дял достига около 60%.

Причините са свързани предимно с условията на труд – високо натоварване, ограничени възможности за развитие, труден баланс между професионалния и личния живот, както и усещане за различно отношение заради пола.

През последните години Австрия инвестира целенасочено в насърчаване на жените в STEM. Водещ инструмент е създаденият през 2022 г. фонд LEA, който работи за преодоляване на половите стереотипи в образованието и професионалния избор. Чрез различни програми държавата финансира проекти за развитие на цифрови и технически умения сред момичетата, популяризиране на женски ролеви модели и подобряване на достъпа до STEM образование и заетост. Само през 2022 г. са подкрепени 17 проекта с близо 2 млн. евро.

Въпреки положителната тенденция за по-голямо представителство на жените в STEM, като изследванията показват, че културните и структурните бариери остават значителни. Близо половината от анкетираните жени в STEM споделят, че често се чувстват "не на място" в работната среда. Повече от една трета съобщават, че компетентността им е поставяна под съмнение заради пола им, а много от тях посочват дискриминация, липса на гъвкавост и ограничени възможности за кариерно развитие на фона на по-високи очаквания.

Според експертите преодоляването на тези различия изисква действия както в образованието, така и на работното място. Сред препоръчваните мерки са по-видими женски ролеви модели, обучение без полови стереотипи, менторски програми, гъвкави условия на труд и по-инклузивна организационна култура. Ключов фактор остава и насърчаването на момичетата към STEM дисциплините още в ранните етапи на образованието.

Макар Австрия да отбелязва напредък в привличането на повече жени към науката и технологиите, предизвикателството днес е не само те да влизат в STEM секторите, но и да изграждат дългосрочна кариера в тях.

Чехия: Повече студентки, но недостатъчна равнопоставеност

През последното десетилетие делът на жените в науката и научноизследователската дейност в Чешката република се задържа на едно и също ниво и дори леко намалява. Според различни статистически данни става дума за между 27 и 33% през 2010 г. и между 24 и 29% през 2024 г.

Въпреки това, в абсолютни числа броят на жените в науката и изследванията леко се увеличава, тъй като общият брой на работещите в науката и изследванията в Чешката република постепенно нараства.

В рамките на ЕС Чешката република е една от страните с най-лоши условия за развитие на жените в науката, а и не само. Всъщност, в нито една от областите жените не преобладават, а чешкото правителство не насърчава никакви специфични политики за подкрепа на жените извън тези на Европейския съюз.

От дълго време най-малък дял на жените се наблюдава в IT областите (11-19%). Най-голям е в хуманитарните, социалните науки и медицината (43-46%).

Все пак, светлина в тунела има. Броят на жените, които получават образование в STEM областите, но все още не са на пазара на труда, се увеличава – от 34.5% през 2015 г. до 37.7% през 2023 г.

Според тематични проучвания обаче остават социалните и културни фактори, които пречат. Такива са мъжките колективи, неравностойното възнаграждение, стереотипите, липсата на уважение и страхът, че жените няма да бъдат взети на сериозно.

Албания, където културните нагласи остават най-голямата пречка

В Албания жените продължават да бъдат недостатъчно представени в секторите на ИКТ и инженерството. В сектора на информационните и комуникационните технологии преобладават мъжете (58.5%), същото се отнася и за сферата на услугите (68.8%) и инженерните области, по-тясно свързани с производството и строителството (62.5 %).

В интервю за OBCT Оркидея Хаферадж, основателка на Мрежата на албанските жени в STEM (NAW-STEM), обяснява че най-големите предизвикателства произтичат от дълбоко вкоренени стереотипи и предразсъдъци, свързани с пола.

По думите ѝ в Албания често се чуват изрази като: "Точните науки не са за жени" и "Мъжете и момчетата по природа са по-добри в науките". Според Хаферадж това са "възприятия с древни корени, които продължават да оформят настоящето, блокирайки достъпа и напредъка на жените в STEM и забавяйки кариерите им".

Хаферадж смята, че жените в страната като цяло имат по-ниско самочувствие от мъжете, но в инженерството тази тенденция е напът да се засили поради липсата на женски ролеви модели сред учените, изобретателите и иноваторите.

Хаферадж основава Мрежата на албанските жени в STEM, за да допринесе за икономическата и социалната еманципация на жените чрез увеличаване на тяхното присъствие в сектора на STEM, както в индустрията, така и в академичните среди. Тя се бори пряко със стереотипите и предразсъдъците, свързани с пола, чрез поредицата подкасти STEMspresso, в която участват и албански жени, заети в STEM сферите в чужбина.

В Албания не липсват официални усилия за увеличаване на участието на жените в STEM. Такива наченки могат да бъдат открити в Стратегията за образованието 2021–2026 г. и Стратегията за равенството между половете 2021–2030 г. Въпреки това, Хаферай посочва, че "всички тези стратегически рамки трябва да бъдат превърнати в практически мерки, които да се прилагат ефективно.

"Това остава предизвикателство в страна, която все още е повлияна от социални норми и културни възприятия, които поставят жените в неравностойно положение и създават допълнителни пречки пред научната им кариера. Не разглеждам тези предизвикателства изолирано. Те са системни, взаимосвързани и се подсилват взаимно", заключава тя.

Остава и проблемът със заплащането, като разликата във възнагражденията на високообразовани професионалисти от различните полове в Албания е 17.7% в полза на мъжете.

Грузия: Стереотипите продължават да държат жените далеч от ИКТ

Въпреки нарастващия интерес към информационните и комуникационните технологии, секторът в Грузия остава силно доминиран от мъже. Това показва публикуваното през 2023 г. изследване на UN Women Georgia "Жените в информационните и комуникационните технологии в Грузия – участие и предизвикателства".

Делът на жените в ИКТ образованието остава нисък. Те представляват едва около 14% от студентите в бакалавърските програми и 29% от обучаващите се в професионалното образование и обучение. Макар броят на студентите в тези направления да расте, дисбалансът между половете остава значителен.

Според експерти, представители на бизнеса и образователните институции основните причини за това са три: устойчивите обществени стереотипи, недостатъчната информираност за възможностите в ИКТ сектора и ограниченият достъп на жените до финансиране, което затруднява израстването им до ръководни позиции.

Изследването посочва, че стереотипите започват да влияят още при избора на образование. Тъй като семейството играе важна роля при кариерното ориентиране на младите хора, възприемането на ИКТ като "мъжка професия" често възпира момичетата да изберат тази сфера. Липсата на достатъчно видими женски ролеви модели допълнително ограничава интереса към технологичните специалности.

На политическо ниво експертите препоръчват грузинските институции да разработят специален план за насърчаване на участието на жените в ИКТ сектора. Сред предложените мерки са борба със стереотипите, информационни кампании на местно ниво, подобряване на достъпа до инфраструктура и събиране на по-подробни данни за участието на жените в сектора.

Въпреки ниското им представителство в технологичните специалности, изследването отчита и един положителен факт – студентките в ИКТ програмите като цяло показват по-добри академични резултати от своите колеги мъже. Това подсказва, че основният проблем не е липсата на способности или интерес, а бариерите, които ограничават достъпа на повече момичета и жени до сектора.

Историята на Александра Петкова показва, че успехът в науката започва с любопитството, но се изгражда чрез подкрепяща среда, добри ментори и лична мотивация. Данните сочат, че България е сред европейските държави, в които жените имат силно присъствие в науката, инженерството и технологиите, а примери като БАН показват, че това присъствие постепенно се пренася и към ръководните позиции.

Международният опит обаче напомня, че напредъкът не е даденост – той изисква последователни политики, преодоляване на стереотипите и създаване на условия талантът да се развива независимо от пола. В крайна сметка най-важният ресурс за науката не са квотите или статистиката, а възможността всяко момиче и всяко момче с интерес към знанието да получат шанс да реализират потенциала си.