А сега накъде - това е въпросът пред Тони Блеър

Тони Блеър вчера се отличи с блестящо изпълнение, но проблемите му далеч не са свършили. Всъщност той е близо до последното хвърляне на заровете в дипломатическата игра с високи мизи и големи рискове. Какви са шансовете му да избегне политическа катастрофа? Възможни са четири сценария.

СЦЕНАРИЙ НОМЕР 1:

Резолюцията не се приема в ООН, САЩ започват войната, Обединеното кралство им помага, Блеър затъва в проблеми.

ВЕРОЯТНОСТ: Не се изключва.

В този сценарий кошмарите на Тони Блеър се сбъдват наяве. Ръцете, вдигнати за гласуване около масата във формата на подкова, показват, че той и Джордж Буш не са съумели да убедят достатъчен брой страни да одобрят война срещу Ирак: по-малко от 9 членове на Съвета за сигурност гласуват в полза на втора резолюция.

Премиерът изпада в размисъл - той е в стъпил на опасна от законова гледна точка територия, лидерството му е застрашено от вътрешнопартиен бунт и само 19 процента от гражданите са готови да подкрепят война без одобрението на ООН.

Ако реши да тръгне на война без втора резолюция, Клеър Шорт* ще подаде оставка и може да отведе със себе си и други членове на кабинета. Исканията за оставката на Блеър на 40 депутати от Лейбъристката партия ще достигнат своя апогей, тъй като още 200 депутати ще се включат в бунта. Ще стане невъзможно повече да бъдат игнорирани настояванията за партийна конференция с цел смяна на лидера.

Ще се надигнат масови протести, които ще навредят фатално на политическото му положение. В първите часове на войната Саддам Хюсеин може да подпали петролните полета в северен Ирак и да отвори още един фронт срещу Израел, докато през това време американските и британските войници ще са въвлечени в партизанска война в Багдад. В този сценарий британското правителство пада от власт.

Друга възможност: при все по-силни предупреждения от юристите и поради опасения, че срещу британските войски може да бъдат отправени обвинения във военни престъпления, Блеър прави обратен завой и приема, че е загубил с тезата за моралното оправдание. Британските войски изкарват конфликта, седейки в палатките си, като правят чай, а не война.

Паднали духом, те са използвани за тилови дейности - като надзиратели на иракски военнопленници и пазачи на петролни полета. За Блеър това ще донесе катастрофална загуба на доверие.

СЦЕНАРИЙ НОМЕР 2: Новата резолюция е приета с мнозинство, Франция "неоснователно" налага вето, Обединеното кралство и САЩ тръгват на война.

ВЕРОЯТНОСТ: Възможно е да се случи.

Президентът Жак Ширак прекосява Атлантическия океан, за да наложи лично френското вето в Съвета за сигурност. Той заклеймява "логиката на войната", преди да гласува "не" и да блокира резолюцията, за която телефонната дипломация на Тони Блеър е осигурила 9 или 10 гласа. Инфарктното гласуване е кулминация на разгорещените пазарлъци с колебаещите се 6 държави от Съвета за сигурност. Пред лицето на "неоснователното" френско вето Тони Блеър обявява "морално мнозинство" в подкрепа на война.

Позицията му се засилва, след като Русия, която също е заплашила с вето, се въздържа при гласуването и е последвана от Китай.

Изтощената баронеса Еймос**, поела втората си агитационна обиколка в Африка, е успяла да убеди трите колебаещи се африкански страни в съвета - Гвинея, Камерун и Ангола, да гласуват в полза на резолюцията.

Мексико и Чили, които устояха най-дълго, в края на сметка гласуват с портфейлите си, след като президентите им са били търсени многократно по телефона от Джордж У. Буш. Огъва се и пакистанският президент Первез Мушараф, чийто министър-председател дори излезе по националната телевизия, за да обясни дилемата на страната. Клеър Шорт подава оставка, след като резолюцията е отхвърлена. Но други бунтовници от предните банки в Парламента само скърцат със зъби, а въстанието в задните редици постепенно преминава в мърморене.

След гласуването в Съвета за сигурност Турция споделя мнението на Блеър, че световното обществено мнение подкрепя САЩ и Обединеното кралство и турският парламент се съгласява да позволи на американските войски да отворят северен фронт срещу Ирак.

След като на инспекторите от ООН е даден срок от 24 часа, за да си заминат, британските и американските войски нападат Ирак.

СЦЕНАРИЙ НОМЕР 3: Приема се компромисна резолюция, войната се отлага, Саддам е свален от власт, Блеър е реабилитиран.

ВЕРОЯТНОСТ: Малка.

Премиерът накрая се съгласява, че в интерес на единството на Съвета за сигурност трябва да бъдат направени отстъпки в последния миг, за да бъдат спечелени французите. Президентът Жак Ширак се отказва от позицията за вето, а съветът се споразумява да наложи 6 теста на Саддам Хюсеин, които да гарантират разоръжаването на Ирак, и се отказва от идеята за краен срок.

Шестте "нерешителни" непостоянни членове изпускат дълбока въздишка на облекчение, когато великите сили изглаждат различията си и заговарят в един глас със Саддам Хюсеин. Оръжейните инспектори печелят още време за мисията си в Ирак, но само въпрос на време е иракският лидер да препятства работата им и отново да разедини петте постоянни членове.

Въпросът за определяне на краен срок се връща на масата за обсъждане, като Обединеното кралство и САЩ говорят за "обичайната практика" на иракчаните да създават пречки. Ръководителят на инспекторите Ханс Бликс изнася в съвета убедителен доклад, в който обяснява, че работата на експертите е била спъната до такава степен, че те вече не могат да изпълняват ефикасно задълженията си.

Целият Съвет за сигурност обявява, че Ирак е извършил "сериозно нарушение", като не е оказал пълно съдействие на инспекторите, и войната започва.

След кратка, интензивна кампания, в която само над Багдад се изсипват 3000 ракети Томахок, а Тикрит, родният град на президента Саддам, е изравнен със земята, иракските въоръжени сили вкупом се предават. Иракски генерали бягат в САЩ след разговори по мобилните си телефони. Трупът на президента Саддам е намерен в дълбок бункер, изграден под приют за иракски сирачета. Тони Блеър е реабилитиран след война, в която съюзниците не са дали почти никакви жертви. Той се присъединява към президента Буш за участие в обсипван с гирлянди парад на победата по Уолстрийт.

СЦЕНАРИЙ НОМЕР 4: ООН се обединява в заплахата от война, Саддам се разоръжава или бяга, Блеър е прославян като герой.

ВЕРОЯТНОСТ: Възможно най-малка.

При наличието на една пета от американските въоръжени сили и една четвърт от британската армия, струпани край неговите граници, Саддам Хюсеин в крайна сметка отстъпва. Той излиза по телевизията, за да каже на иракчаните, че отива в изгнание, за да спаси страната от унищожение, но отново настоява, че всички иракски оръжия за масово унищожение са били унищожени в началото на 90-те години.

С протекцията на ООН той се измъква от Багдад, взимайки със себе си своите синове Удай и Кусай и семействата им, както и близки сътрудници, включително вицепремиера Тарик Азиз.

В тайно скривалище в личния му кабинет са намерени бойни глави, съдържащи произведен съвсем наскоро нервнопаралитичен газ Ви Екс. Иракчаните излизат по улиците и стрелят във въздуха от радост, което пък кара Пентагона да вдигне с една степен състоянието на тревога. Американските и британските войски "освобождават" Ирак и техните танкове кръстосват полята, за да създадат американски протекторат.

Съюзниците не са дали нито един изстрел и не са длъжни да изхарчат 100 милиарда долара за възстановяване на Ирак. Но те наследяват разпокъсана и размирна страна, в която кюрдите мразят управлявалите дотогава сунити, а шиитското мнозинство жадува за отмъщение.

Тони Блеър получава рицарско звание от кралицата и се изкачва отново на върха в допитванията до общественото мнение. Той обсъжда бъдещи варианти с правителството на Буш, тъй като вниманието вече се насочва към Иран и Северна Корея. Възстановени са сърдечните отношения със "стара Европа", по-специално с Франция и Германия, и Блеър свиква референдум за еврото.

-----

* Министър на международното развитие. На 9 март Клеър Шорт заплаши, че ще подаде оставка, ако Блеър влезе във война без одобрението на ООН. - Бел. реп.
** Баронеса Валери Еймос, заместник държавен секретар за Африка в британското външно министерство.

По БТА