Адвокат по правата на човека се обръща с открито писмо до главния прокурор

                                                ОТКРИТО ПИСМО

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

            Като представител на гражданска правозащитна организация, бих желал да поставя на Вашето внимание принципен проблем, който  компрометира усилията Ви за модернизиране на Прокуратурата. Това е практиката за възобновяване на  дела спрямо лица, „дръзнали” да съдят Държавата, след като Прокуратурата е прекратила водените срещу тях наказателни производства. Години наред прокурори злоупотребяваха тази възможност, наказвайки гражданите за това, че упражняват свои конституционни права.

            За съжаление, тази политика на институционална отмъстителност не бе преустановена след смяната в ръководството на Прокуратурата, въпреки усилията Ви да ѝ придадете човешки и европейски облик. Тази оценка може да бъде илюстрирана с конкретен  пример:

            Г-жа Мария Филева е била обвиняема в продължение на повече от 7 години. В периода 06.07.1999 г. – 14.07.2005 г. срещу нея се води сл.дело № 54/99 на ОСС – Пловдив. С Постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 14.07.2005 г. наказателното преследване е прекратено, на основание чл.21 ал.1 т.1.  от НПК, тъй като инкриминираното деяние не съставлява престъпление. (Приложение № 1)

            През есента на 2005 г. г-жа Филева търси помощ от „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” за завеждане на дело срещу Прокуратурата и за представяне на жалба пред Европейския съд по правата на човека. (Приложение № 2)

При посещение в Окръжна прокуратура – Пловдив, целящо събиране на необходимите за завеждането на делата документи, адвокат от Асоциацията е предупреден от наблюдаващия прокурор, че такова дело би имало неблагоприятни последици. (Приложение № 3)

Въпреки тези „препоръки”, на 25.11.2005 г., г-жа Филева предявява иск пред Окръжен съд – Пловдив. (Приложение № 4) Подадена е и жалба до Съда в Страсбург.

Междувременно, в съответствие със заканата на наблюдаващия прокурор, с Постановление на Апелативна прокуратура – Пловдив от 23.03.2006 г., наказателното производство срещу доверителката ни служебно е подновено. В същото Постановление е посочено, че възобновяването е извършено „по нареждане на Върховна касационна прокуратура ВКП” . (Приложение № 5) Следва специално да се отбележи, че разследването е „реактивирано”, без новонастъпили факти и/или новооткрити доказателства, които да променят изводите за несъставомерност на деянията, визирани в Постановлението от 14.07.2005 г.

Така г-жа Филева е лишена от процесуална възможност да търси отговорност от Прокуратурата пред националните съдилища, тъй като, според чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, обезщетение може да се търси само при прекратено съдебно производство. Правозащитните последици от тази често срещана и откровена злоупотреба с правомощия са лесно предвидими. За пореден път Европейският съд ще констатира неадекватност в действията на българската прокуратура, препятстващи достъпа до съд и липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита срещу тях. В разглеждания аспект е достатъчно да бъде припомнено Решението на Европейския съд от 15 юни 2006 г. по дело Zlínsat, Spol. S.R.O. v. Bulgaria (жалба № 57785/00). В случая „сбъднатите” заплахи на наблюдаващия прокурор представляват опит за препятстване на правото на индивидуална жалба до Съда в Страсбург чрез психологически натиск върху жалбоподателката. По този повод е уместно да бъдат припомнени релевантните мотиви на Европейския съд по делото „Асенов” (Решение от 28 октомври 1998 г.)

„169. Съдът напомня, че задължението на държавите по чл.25 т.1 да не препятстват правото на индивида ефективно да представи и защитава своята жалба до Комисията, предоставя на жалбоподателя едно процесуално право, което може да бъде претендирано в процедурите по Конвенцията. От изключителна важност за ефективното действие на системата на индивидуалните жалби е жалбоподателите или потенциалните жалбоподатели да могат свободно да комуникират с органите на Конвенцията без да бъдат подлагани на каквато и да било форма  на натиск от страна на властите да оттеглят или да променят оплакванията си.

170. Изразът „каквато и да било форма на натиск” следва да се разбира не само като обхващащ пряка принуда и флагрантни действия на заплаха срещу жалбоподателите, но и други неуместни непреки действия или контакти, целящи да разубедят или откажат лицата от търсене на защита по Конвенцията.”

Дори действията на Апелативна прокуратура - Пловдив спрямо г-жа Филева да са предприети „по нареждане от ВКП”, допускам, че това е архаичен рефлекс от ерата „Филчев”, а не толерирана от Вас институционална политика. Вярвам, че декларираната пред българската общественост готовност да не допуснете „дори на думи компромис с правата на гражданите” ще се прояви и в по-надежден контрол спрямо прокурорите, склонни на такива компромиси.

Само така правата на човека, като „най-голямо достижение на съвременната демократична система”, биха получили адекватната защита от новата и „различна” Прокуратура, на която възлагаме толкова надежди.

Приложения:

1.      Постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 14.07.2005 г.;

2.      Пълномощно;

3.      Декларация от адв. Гинка Черничерска;

4.      Искова молба от г-жа М.Филева;

5.      Постановление на Апелативна прокуратура – Пловдив от 23.03.2006 г.;

6.      Пълномощно от 9 февруари 2006 г.

Пловдив 

03 юли 2006 г.                                                         

 С УВАЖЕНИЕ: 

адв. Михаил Екимджиев

 Председател на УС на

 Асоциацията за европейска                  

  интеграция и човешки права