АЕЦ "Белене"" - въпрос на сметки, не на заклинания

България отново влезе в международния новинарски обмен, поне със сигурност в европейския. Във фокуса пак бе Симеон Сакскобургготски, но този път не с новата си партийна роля, а с обявеното възраждане на проекта за АЕЦ "Белене".

Нормално е строежът на атомна централа да предизвиква интерес. Но не е нормална еуфорията, развихрила се в последващите дни. Еуфория, която след двудневни коментари остава на декларативното ниво от речта на Симеон и с непроменения акцент от словото му - за да остане енергиен лидер на Балканите, България ще дострои АЕЦ "Белене".

След като царят, назовал се обединител на нацията, влезе с щурм в политическия живот на гребена на популистки предизборни обещания, той бе принуден първо да поеме пряка отговорност за управлението и да влезе в роля, която не желаеше - на премиер. След 8 месеца управление, Симеон бе принуден и да направи избор между желанието си да бъде обединител и необходимостта да закрепи собственото си управление. Царят-премиер направи прагматичен избор и стана цар-премиер-партиен лидер, основавайки партията на управляващите точно година, след като заклейми политическата класа в България като такава.

След поредицата от вътрешни компромиси, които царят извърши над представата за царя, е напълно разбираемо нежеланието на Симеон първата му реч като партиен лидер да бъде запомнена с политически послания. И той се произнесе като премиер - явно роля, която е по-склонен да преглътне. Обяви проектът за АЕЦ "Белене", обяви и обезпечено финансиране за над 1 млрд. евро за инфраструктурни проекти за следващите 3 години (фактът, че голяма част от "обезпечението" е станало при предишния кабинет, е бегла подробност).

Всъщност, Симеон свърши нелошо своята част от работата. С един изстрел се прицели в два заека - произведе новина и тласна в нова насока почти истеричния дебат в обществото за АЕЦ "Козлодуй". Дебат, започнал впрочем от гафа на Сакскобургготски след срещата му със Симитис през февруари. Проблемът е, че вече два дни отговорните люде след премиера, които трябва да "уплътнят" царското послание, не успяват да се справят. И темата за АЕЦ "Белене" е на път да се еуфоризира по същия ирационален начин, по който се истеризира тази за АЕЦ "Козлодуй". Най-добрата новина, която сме чували, повтарят енергетиците. Много е хубаво, но дали да верваме, чуди се електоратът.

Всъщност, какво ни казаха досега председателят на парламентарната енергийна комисия и министърът на енергетиката?

За Веселин Близнаков АЕЦ "Белене" е въпрос на политическа воля; темата за Втората Атомна е свързана с тази за Първата Атомна - тоест закриваме стари блокове, но ще откриваме нови, и то без луфт между двата процеса; има интерес от инвеститори; управляващите ще се съобразят с желанието на обществото.

Според Милко Ковачев с ядрената енергетика и местните въглища България ще гарантира енергийната си независимост; преговори с потенциални инвеститори за АЕЦ "Белене" се водят от 2-3 месеца; може да се модернизира и довърши започнатия и замразен руски проект, а може да се тръгне и към съвсем различна канадска технология; цената не трябва да е по-висока от 3,5 - 4 цента, за да изнасяме конкурентно ток.

На няколко пъти министърът на енергетиката обаче подчерта, че не става дума за оферти от инвеститори, а за предварителни разговори. И очерта инвеститорския кръг с Канада, Русия, Америка, Европа - тоест всички, които произвеждат ядрени съоръжения и биха били потенциални инвеститори при строеж на една атомна централа.

Нито Близнаков, нито Ковачев обаче отговориха на основния въпрос - защо е необходима АЕЦ "Белене"?

Строежът на атомна централа сам по себе си не е нито добра, нито лоша новина с изключение на две групи от обществото - ядрените енергетици и крайните еколози. За всички останали, които не се прехранват с работа в АЕЦ или с протести срещу АЕЦ, въпросът е какво ще им донесе този строеж. Тоест имат ли българската индустрия и българите като потребители на ток нужда от такъв тип нова мощност след 10 години, ще има ли пазар извън България за нейната стока - електроенергията, точно този вид мощност - АЕЦ, ли е най-евтина и подходяща.

Отговорите на тези въпроси са в изчисленията и прогнозите. Част от тях трябва да станат ясни в енергийната стратегия, която все още не е приета от правителството и не е обявена публично. Тя трябва да отговори какво ще бъде енергопотреблението в България след 5, 10, 15 години? Колко от сегашните мощности ще спрат и колко трябва да ги заменят? Какъв тип мощности - АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, и колко мощни ще бъдат най-изгодни и от гледна точка на разпределението на риска, за да не сме зависими само от един вносител на суровини? Защото ако бъдещата АЕЦ "Белене" разчита на внос на ядрено гориво от Русия, автоматично увяхва аргументът на министър Ковачев, че с нея ще преодолеем зависимостта от внос на руски природен газ. И Кремъл, и "Газпром" се намират в Москва. С каква скорост ще се либерализира вътрешния пазар и доколко собственото производство ще е конкурентно?

А за да се изпълни със съдържание заклинанието "енергиен лидер на Балканите", са необходими и малко по-сложни сметки, свързани с нашите съседи. И Турция, и Гърция, които са най-големият ни пазар за електроенергия, в момента строят нови мощности. Ако Сърбия задържи темпото си след Милошевич, след 10 години пазарът на Белград също може да се окаже силно стеснен. И засега почти непроменена остава единствено Македония.

Без точните цифри и реалните, а не по Шиляшки раздути, прогнози, еуфорията около АЕЦ "Белене" е само признак за популизъм. Допустим в разумни дози за партиите, но пагубен за икономиката.