Афганистан:Демокрация за начинаещи

Ако приемем дефиницията на Чърчил, че "демокрацията е най-лошата държавна форма с изключение на всички останали", инсценираният в Афганистан фарс на демокрация е единствено приемливото пред лицето на смразяващите алтернативи.

А те биха могли да бъдат: ислямска република по талибански образец, институционализирана база на Ал Каида, гражданска война, разпадане на страната на малки етнически княжества, опиумна плантация с международно признати граници и като краен резултат - превръщането на Афганистан в износител на хаос към Централна Азия, Пакистан и Китай.

Къде остават демократичните принципи, изохка германската министърка на икономическото сътрудничеството и помощта за развитие Хайдемари Вичорек-Цойл, когато научи в Берлин, че в Афганистан се въстановява ислямското право - шариата.

Да, въстановява се - по липса на друга възможност засега, но не изцяло.

Съветът на страейшините Лоя Джирга все пак се състоя с участието на жени в неговата работа, които имаха глас. Представителите на различните етнически групи избраха президент на страната, който от своя страна назначи правителство,в което различните етноси са представени с пропорционален брой министри. При това държавният глава Хамид Карзай внимателно успя да намали превеса на таджиките в правителството.

Няма спор, че поради разнопосочните интереси на афганистанските лагери, на Обединените нации и на САЩ процедурата, по която работеше Лоя Джирга, беше твърде недемократична. Но нека погледнем обективно на нещата. Над 1500-те делегати на това велико племенно събрание не са представители на единна нация, а на един раздробен народ. Народ, за който националната идея стои много по-ниско от принадлежността към такива недържавни единици като етноси, племена, родове и вероизповедания. Един народ, който отгоре на това е водил гражданска война, изваждила на преден план тъкмо тези разделящи го единици. Тази афганистанска етническа мозайка, чиито камъчета пасват едно с друго по-скоро зле отколкото добре обяснява и разединеността на самата Лоя Джирга.

При всичкото уважение към критиките срещу начина, по който президентът Хамид Карзай действаше при съставянето на правителството и преходния парламент, трябва да се има предвид, че много от жалващите се там господа са известни с липсата на всякакво демократично съзнание. Жените и интелектуалците в Джиргата бяха изключение, но поради изостаналостта на Афганистан те не са в състояние да влияят съществено върху съдбините на страната.

Великото събрание беше арена на борба не толкова между привържениците и противниците на демокрацията, колкото между таджиките и пущуните. Става въпрос как да се подели мирно властта между най-големият пущунски народ и другите по-малки етноси. Може да се вярва, че президентът Карзай и мисията на ООН в Афганистан искрено търсят работещо разрешение на проблема. А той е как на фона на афганистанските реалности да се осигури мирът, как да се интегрират милионните маси бежанци, как да се изхрани гладуващото население и как да се ограничи властта на племенните военни главатари. С една дума как Афганистан да се върне към цивилизовано управление.

Който казва, че САЩ се ръководят в Афганистан от техните егоистични интереси, не би трябвало да забравя, че ако САЩ не се бяха намесили, талибаните и досега щяха да са на власт в Афганистан, Северният съюз щеше да загуби гражданската война, терористът Осама бин Ладен щеше да е господар на Хиндукуш.

Афганистанците имат само отчасти заслуга за края на талибанския режим. Той е преди всичко резултат от външната намеса. Афганистанците обичат да се жалват, че чужди сили се месят в техните вътрешни работи.
Последният път, както се вижда, това бе за тяхно добро. Защото те и сега не доказаха, че знаят как сами да се оправят. Това, че световната общност, която пое разходите за изправянето на Афганистан от разрухата, упражни влияние и върху работата на Лоя Джирга с цел да се запази мирът, е обяснимо.И ще е оправдано, ако доведе до успех.

А успехът е демократична афаганистанска държава.

По БТА