Агроминистърът гаси протестите на зърнопроизводителите с обещания за още субсидии (обновена)

Земеделският министър Явор Гечев ще гаси стартиращите протести на зърнопроизводителите с обещания за още евросубсидии. В сряда, в 15 области на страната зърнопроизводители протестираха заради "безконтролния" според тях внос на зърно от Украйна, който подбива цената им, третира се със "забранени" препарати и ги води към фалити. Акцията обаче се обърна като бумеранг срещу тях, защото предизвика бурно възмущение от страна на икономисти и общественици. Те са гневни, че едрите зърнопроизводители прибират огромни субсидии от ЕС всяка година, а не желаят да проявят солидарност с държава във война. Експертите поставят и въпроса къде са евтиният хляб и брашно при изобилната зърнена реколта в страната и премахнатия ДДС. В края на деня след срещата с фермерите служебния агроминистър им обеща нови субсидии, чието отпускане е доста спорно и зависи от решение на ЕК.

Обещанията на министъра за нови субсидии

"Министерството на земеделието ще поиска извънредни мерки от Европейската комисия – да бъде задействан т. нар. земеделския кризисен резерв на ЕС", обяви Гечев на среща с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите, организирана след днешните протести в страната. Пред Mediapool аграрният зам.-министър Тодор Джиков уточни, че на 26 септември в ЕК ще се проведе дебат за активирането на земеделския кризисен резерв, който по същество е фонд от средства, които могат допълнително да се отпуснат на фермерите, ако търпят щети от войната на Русия в Украйна. Той уточни, че все още не е ясно България за колко средства би кандидатствала, защото загубите на българските зърнопроизводители трябва да бъдат остойностени преди това.

Източници на Mediapool посочиха, че дори ЕС да аткивира този финансов инструмент повече от спорно е дали от него могат да се възползват българските зърнопроизводители, тъй като трудно може да се докаже, че предлагането на украинско зърно на пазара на ЕС и конкретно в България, води до щети на производителите. 

"България е солидарна с Украйна, но българските земеделски производители претърпяха сериозни щети", е казал още земеделският министър, цитиран от пресцентъра му.

Същевременно правителството на Гълъб Донев излезе с позиция Европейската комисия да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, включително и прилагането на извънредни мерки срещу смущения на пазара. Това е заложено в позицията на правителството, с която България ще отиде на предстоящото неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 14-16 септември 2022 г. в Прага.

"В Република България безпокойство будят смущенията на пазара на слънчоглед, на който след временното либерализиране на търговията съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна има внесени над 650 хил. тона маслодаен слънчоглед с произход Украйна, което изправя българските земеделски стопани пред сериозни предизвикателства като затруднена реализация на произведения в страната слънчоглед, ограничени складове за съхранение на зърното и съответните разходи, ценови натиск", се казва още в позицията.

За какво ще протестираха зърнопроизводителите? 

Зърнопроизводителите стартират протести с настояване да се забрани вносът на зърнени и маслодайни култури, третирани с непозволени в ЕС продукти за растителна защита.

"Основните притеснения на бранша са свързани с липсата на ефективни действия от страна на националните власти за защита на българското зърно и българските зърнопроизводители във връзка с вноса от Украйна. Той не е с цел транзитно преминаване, а напротив - украинските продукти са реализирани на българския пазар. Те са изкупувани от българските преработватели и търговци на непазарни цени, далеч под себестойността на българската маслодайна и зърнена продукция", обясни Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той твърди, че към момента украинският внос се използва основно за потребление и преработка в страната въпреки наличието на достатъчно родно производство, отговарящо на високите европейски изисквания за качество..

"Реализирането на украинските зърнени и маслодайни култури в българската преработвателна индустрия не води до поевтиняване на хранителните стоки, а единствено до влошаване на тяхното качество", твърди той. 

Фермерските протести се проведоха в сряда от 11 часа в  Бургас, Враца, Видин, Генерал Тошево, Добрич, Карнобат, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол.

БАБХ: Зърното се проверява и от българските, и от румънските власти

Твърденията на българските зърнопроизводителите обаче се разминават с позицията на Българската агенция за безопасност на храните. Оттам посочиха, че преди да влезе в България, украинското зърно минава през Румъния, където задължително се взимат лабораторни проби за третирането на семената. Отделно, българските власти правят допълнителни проверки за вредители, посочи пред Mediapool изп.-директор на агенцията Христо Даскалов, който в момента е в отпуск, защото е в листите на “Продължаваме промяната” за предстоящите избори на 2 октомври.

Икономисти: Защо при излишък на зърно хлябът не поевтинява

Обявените протести на зърнопроизводителите очаквано се обърнаха като бумеранг срещу самите тях. Икономисти попитаха няма ли право българинът да яде по-евтин хляб.

"Българските зърнари протестирали против евтиното украинско зърно. Значи българските потребители нямат право на по-евтини брашно и хляб!? Да оставим настрана, че ако беше руско, зърното нямаше да има проблем. Или няма значение дали Украйна може да си продаде зърното, за да оцелее като нация. Що за световен егоизъм и брутална липса на елементарна солидарност с хора в беда", риторично попита икономическият анализатор Илиан Василев във фейсбук. 

"При тези цени могат да продават и навън. Аман от олигарси, които търсят защита на свръхпечалбите си от държавата.  Новата стопанска номенклатура, хайде малко да се сетите че трябва да се конкурирате. Не сме ви крепостни потребители!?", заключи той.

Само преди ден от изследване на КНСБ стана ясно, че независимо, че ДДС за хляба е 0% от юли, стоката не е поевтиняла пропорционално на намаления данък.  

Общественици също изразиха остро възмущение срещу липсата на солидарност от страна на зърнопроизводителите към съдбата на Украйна след руската инвазия там.

"Наглостта на зърнарите е безкрайна - тихичко си прибират субсидиите от ЕС и трупат огромни печалби - на гърба на европейския данъкоплатец. Сега зърното от Украйна уж им пречело да реализират обичайните си безмерни печалби - и реват до Бога. Нула солидарност от тяхна страна към каузите, зад които европейците застават. Затова - никакви субсидии за едри земеделски производители!", посочи Ружа Смилова във фейсбук.

В последните 7 години налагането на таван на субсидиите на зърнопроизводителите е във фокуса на общата селскостопанска политика на Брюксел. Във времето от 2014 досега е въведено правилото, че годишно фермер не може да получава субсидии за земя повече от 300 000 евро, като започват да му се ограничават още щом достигнат 150 000 евро. 

За новия програмен период 2023- 2027 се предвижда този таван да е тройно по-нисък - 100 000 евро.

Спорен е обаче въпросът дали този таван не се заобикаля чрез свързани фирми, а самата ЕК призна, че не може да контролира изцяло свързаността на толкова много земеделски фирми в ЕС.