Внедряването на изкуствения интелект (AI) в прогнозирането на търсене на електроенергия, в използването на възобновяеми енергийни източници и батерии за ток, управлението на потреблението и ценообразуването, както и за предотвратяване и бърза откриване на аварии може да намали оперативните разходи в енергетиката с 15-20 процента. Когато изчислителните системи поемат тези ангажименти, хората в сектора могат да се съсредоточат върху управлението на риска и оптимизацията на портфейлите на компаниите си, използването на алтернативни данни и симулации с дигитални двойници. Това сочи проучване на EY за взаимната зависимост на изкуствения интелект и енергията, публикуван в четвъртък.
Спестявания при добив и преработка на нефт и газ
При търсенето и добива на нефт и газ, AI може да увеличи извличането на въглеводороди, както и да предупреждава за риск от повреда на съоръженията и да предотвратява течове, които могат да струват средно 49 млн. долара годишно, а в някои случаи до 88 млн. щ.д. Чрез поддръжка и откриване на аномалии AI разпознава ранни признаци на износване в помпи, компресори и клапани, като намалява непланираните прекъсвания с до 30%.
Машинното обучение може да подобри транспортните маршрути и логистиката, намалявайки с до 10-15 процента транспортните разходи, и дори да използва метеорологични и сондажни данни за създаване на по-безопасни условия на труд. А геолози, сондажни инженери и производствени екипи да са концентрирани върху позванте на данните от изкуствения интелект за анализи, оценки и стратегически решения, отбелязват авторите на анализа.
Сблъсъкът на AI и енергетика
Техният извод е, че вече не можем да разглеждаме AI и енергетиката като отделни области. Изкуственият интелект се превръща в ключова способност за подобряване на енергийните системи – подобрява ефективността, надеждността и интеграцията на нисковъглеродни източници, като същевременно се превръща във важен двигател на търсенето на електроенергия и инвестициите в инфраструктура. От изграждането на центрове за данни до претоварването на мрежите и осигуряването на чиста енергия - растежът на AI вече пряко влияе върху резултатите на енергийните системи.
От друга страна обаче, новите проекти за изкуствен интелект се сблъскват с ограничен достъп до данни, слаба дигитална инфраструктура, недостиг на умения, но и на електроенергия. Един център за данни използва толкова електроенергия, колкото 100 000 домакинства, а най-големите в процес на изграждане ще използват 20 пъти повече. В момента центровете за данни формират около 1.5% от глобалното електропотребление, като растат с 12% годишно.
Разгръщането на пълния потенциал на AI в енергетиката и осигуряването на енергия за самия AI изискват по-задълбочено сътрудничество между доставчиците на технологии, енергийните компании и политиците. Това означава синхронизиране на веригите на стойност, ускоряване на дигитализацията и гарантиране на устойчиво електрозахранване, като същевременно се работи и за преодоляване на регулаторните предизвикателства и рисковете за сигурността, отбелязват от EY.
Данните сочат, че към края на 2025 г. Европа разполага с над 3000 центъра за данни, но тяхното разпределение остава силно неравномерно. Германия, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Ирландия заедно формират около 55% от всички такива съоръжения в Европа. Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин доминират като основни регионални хъбове. Общият им инсталиран капацитет нараства от приблизително 2 ГВ през 2020 г. до около 4.6 ГВ в началото на 2025 г., което представлява над 60% от общия капацитет на центровете за данни в Европа.
До края на 2025 г. Централна и Източна Европа представлява приблизително 24% от всички центрове за данни в Европа. Капацитетът в региона е съсредоточен основно в Полша, скандинавските държави, Турция, Чехия и Румъния, които заедно държат около 63% от съоръженията за центрове за данни в Централна Европа.
Енергийният микс на региона вече включва около 65% надеждни нисковъглеродни ресурси, сред които възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и хидроенергия, което осигурява структурно предимство за развитието на енергоемки центрове за данни.
В рамките на Централна и Източна Европа всяка страна предлага свои специфични предимства за развитието на центрове за данни. Някои държави разполагат с по-чист енергиен микс, други се отличават с по-ниски оперативни разходи, благоприятен климат, който намалява нуждите от охлаждане, или свободни големи терени. В съвкупност тези разнообразни предимства правят региона все по-привлекателен за нови инвестиции в центрове за данни и AI инфраструктура, отбелязва се в анализа.
Главоломният ръст на инвестциите в AI
Големите технологични компании инвестират стотици милиарди долари в AI, водени от очакването, че той съществено ще повиши производителността и ще промени начина, по който хората работят и създават стойност. Данните сочат, че в периода 2020-2025 г. общите капиталови разходи на пет от водещите технологични компании, са нараснали с повече от 280%. Все по-голяма част от тези инвестиции се насочват към нови центрове за данни, които се превърнаха в критична инфраструктура, поддържаща облачните услуги, изкуствения интелект, интернет на нещата (IoT) и приложенията, както и скъпия хардуер, необходим за обучението на напреднали AI модели.
Глобалните инвестиции в центрове за данни се очаква да достигнат до 7 трилиона щатски долара в периода 2025-2030 г., което може да доведе до изграждането на над 2000 центъра за данни по света, много от които със значително по-висок капацитет и плътност в сравнение с днешните съоръжения, сочат прогнозите, цитирани в анализа на една от най-големите консултантски компании в света.
Към края на 2025 г. в световен мащаб съществуват почти 12 000 центъра за данни, като САЩ заемат приблизително 45% от общия брой, а Европа – около 27%. Според Международната агенция по енергетика (IEA), глобалният инсталиран капацитет на центровете за данни е нараствал средно с 13% годишно в периода 2020-2025 г., увеличавайки се от 60 ГВ до 114 ГВ. В базовия сценарий на IEA се очаква този растеж да се ускори към края на десетилетието, като достигне средно 15% годишно, а общият инсталиран капацитет потенциално да достигне 226 ГВ до 2030 г. Това означава, че делът на AI в енергийното потребление значително ще нараства с времето.
Центровете за данни биха могли да формират приблизително 7% от ръста на глобалното търсене на електроенергия за периода 2025-2030 г. и около 9%, ако се погледне по-дългосрочно в периода 2025–2035 г. В същото време прогнозите за бъдещото потребление на електроенергия от центрове за данни остават силно несигурни. Резултатите ще зависят от достъпа до нисковъглеродни и предсказуеми като цена енергийни мощности, капацитета на електропреносните мрежи, както и промените в самия AI пазар.
И геополитическо напрежение
Освен това, продължаващото геополитическо напрежение добавя допълнителна непредсказуемост, тъй като крие риск от прекъсвания във веригите за доставки на критични материали и сътресения в пазарната икономика. Например, последните ескалации в Близкия изток засилиха опасенията на инвеститорите, че продължителна нестабилност може допълнително да ограничи и без това непостоянните доставки на чипове за памет и батерии за съхранение, смятата анализаторите.
Предвид нарастващото географско разпределение на центровете за данни в региона на Централна Европа, делът на електропотреблението им в националното търсене може да нарасне до между 2% и 14% до 2035 г., като най-висока реализация се очаква в скандинавските държави. В Норвегия центровете за данни биха могли да формират около 9% от общото потребление на електроенергия. В Дания този дял може да достигне приблизително 13%, докато в Швеция може да надхвърли 8% за същия период.
"Ако България има амбиция да привлече значими инвестиции в центрове за данни и AI инфраструктура, тя трябва целенасочено да използва своите конкурентни предимства като наличието на базови ядрени мощности и гъвкавост от водните централи, свободни терени за развитие, климатични дадености за охлаждане, конкурентна данъчно-осигурителна система", коментира Мартин Бочев, лидер на EY-Parthenon Bulgaria.
Пресечната точка България
По думите му страната ни е естествена точка на пресичане между мрежите на Централна Европа, Турция и Близкия изток, което ѝ дава потенциал да се превърне в регионален възел за обмен и маршрутизиране на данни извън традиционните северозападни коридори.
"Реализацията на мащабен проект от водещи международни инвеститори би имала ефект далеч отвъд конкретната инвестиция – тя би изпратила ясен сигнал към пазара за наличието на реален капацитет, предвидима среда и способност на страната да реализира сложни инфраструктурни проекти, което от своя страна може да отключи последваща вълна от инвестиции", допълва той.
Регулациите и пазарът ще играят решаваща роля за това дали AI ще ускори или ще натовари енергийния преход. Процесите за присъединяване към мрежата, сроковете за разрешителни, правилата за закупуване на електроенергия и стандартите за използване на AI оказват влияние върху темпа и географията на инвестициите както в енергетиката, така и в AI. По-бързото изграждане на мрежи, по#ясни правила за големи потребители и рамки, които подкрепят нисковъглеродни и надеждни енергийни решения са от съществено значение, смятат от EY.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
