Може ли сривът в резултатите на седмокласниците да им осигури втора възможност за изпит

Обмисля ли Министерството на образованието и науката (МОН) да въведе втора възможност за явяване на национално външно оценяване след 7. Клас? Този въпрос повдигна в парламентарната образователната комисия депутатът Павел Попов от "Демократична България".

Идеята е, ако дете е преживяло силен емоционален стрес по време на изпита и в следствие на това не е постигнало удовлетворяващи резултати, да се яви на втората дата, като при всички случаи оценката от второто явяване е окончателната.

"Към момента не сме обсъждали такъв вариант защото много трудно би могло да се докаже кой се е сринал психически и кой не е. Ако предвидим възможност за второ явяване на националното външно оценяване (НВО), поставяме децата в неравнопоставено положение - тези, които са се справили, и тези, които имат усещане, че не са се справили заради психологическо напрежение", обясни просветният министър Георги Вълчев.

Предложение за това все пак ще бъде формулирано от "Демократична България". От партията смятат с текстовете, които ще предложат да се избегне възможността за несправедливости.

"Това ще бъде постигнато със задължителното приемане на резултата от втория изпит. Тук не става въпрос за две възможности за едни деца и само една възможност за други деца, а за възможност в наистина изключителни случаи. Изборът на втория резултат няма да позволи да се получи такова предимство, което да бъде нечестно", обясни Попов.

От МОН са "отворени за разговори", но скептични към идеята. "Ако се намери работещо решение, можем да тръгнем и в тази посока, но към момента не сме убедени, че това е посока, която ще засили усещането за равнопоставеност", отбеляза образователният министър в хода заседанието на ресорната комисия в сряда.

Резултатите от външните оценявания по български са по-високи само при най-малките

В рамките на националното външно оценяване по Български език и литература резултатите си спрямо миналата година са подобрили само четвъртокласниците, които са изкарали 76.4 точки - средно около 5.5 повече. В анализа на тези резултати на Министерството на образованието и науката се заключава, че на изхода на началния етап децата са усвоили основните езикови и литературни компетентности.

"Високата постижимост на задачата с творчески характер от 70.87% показва, че четвъртокласниците притежават добър речников запас и умеят да го използват за създаване на кратък текст", твърдят от МОН.

Според тях на изпита след 4. клас учениците са се показали по-неуверени при отговор на въпроси, свързани с теория, например, определяне на сродни думи или откриване на думи, които съдържат само корен.

"Очаквано най-ниска е постижимостта на задачите, изискващи изразяване и аргументиране на мнение", посочват от ведомството.

В прогимназията картината се запазва стабилна що се отнася до българския език и литературата. Седмокласниците са изкарали 55.26 точки с около половин точка по-малко на изпита в сравнение с 2025 г.

"Учениците се справят по-успешно със задачи за разпознаване и избор на верен отговор, отколкото със задачи, изискващи самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация, аргументиране и създаване на текст", сочи анализът.

Според него високи резултати се наблюдават при задачи, свързани с разбиране на явно заявена информация и разпознаване на литературен герой или творба, но седмокласниците се затрудняват при прилагането на езикови знания в контекст и извеждането на смислови зависимости в литературен текст.

"Необходимо е да се засили работата върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и продуктивните речеви умения. Особено внимание следва да се отдели на краткия аргументиран отговор, редактирането, преразказа с дидактическа задача и уменията за логическо структуриране на текст, подкрепен с ясни смислови и езикови връзки", смятат от МОН.

Тази година десетокласниците пък са изкарали 2 точки по-малко по БЕЛ - 45.49 точки. Те като цяло са овладели уменията за разбиране на нехудожествен текст, за извличане на информация и за разпознаване на езикови или литературни понятия. Затрудненията обаче идват с аналитичното мислене, формулирането на теза и аргументацията ѝ.

"Нужен е по-силен акцент върху аналитичното четене, работата с текст и таблица, преобразуването и редактирането в контекст, установяването на междутекстови връзки. Тези дейности са ключови за развитието на функционалната грамотност", смятат експертите от просветното ведомство.

Масов срив по математика

В тазгодишните резултати от националните външни оценявания по математика се наблюдава спад във всички етапи - 4., 7. и 10. клас.

В средният резултат на четвъртокласниците на изпита по математика (62.9 точки) има отстъпление с около 6.5 точки. Според образователното министерство причината е в задачите, представени в нестандартен контекст и изискващи няколко последователни стъпки за достигане до решението, както и в геометричните задачи. Според анализа на ведомството има необходимост от по-силен акцент върху развитието на математическото мислене, рационалните стратегии за пресмятане и прилагането на знанията в нови ситуации.

"Учениците показват добре овладени знания и умения за прилагане на основните аритметични действия, като най-висока е успеваемостта при задачите за събиране, изваждане, умножение и деление", открояват все пак оттам.

Що се отнася до седмокласниците, тази година на националното външно оценяване по математика те са изкарали средно 38.45 точки, или с около 4 точки по-малко, отколкото през 2025 г. От МОН обясняват срива в резултата с промени във формата, които традиционно водели до по-ниски резултати в първата година след въвеждането.

"Изпитът включваше по-голям брой задачи с кратък свободен отговор, които изискват учениците да достигнат до решението с повече усилия, без възможност за избор или налучкване", посочват от министерството.

В анализа на резултатите се отбелязва, че учениците се справят по-успешно със задачи, основани на добре познати модели за решаване, отколкото със задачи, поставени в практически контекст или изискващи самостоятелен избор на стратегия.

"Докато при задачи с алгоритмичен характер постижимостта е сравнително висока, при задачи, изискващи анализ, математическо моделиране и интегриране на знания, тя спада", казват от МОН.

"Различия се очертават и в степента на овладяване на отделните съдържателни области: по-добри резултати се наблюдават при алгебричните задачи, докато геометричните задачи, задачите за вероятности и тези с практическа насоченост поставят значително по-високи изисквания към учениците и водят до по-ниска успеваемост", добавят оттам.

Десетокласниците също понижават средния си резултат с 5 точки спрямо миналата година до 30.34 точки. Обяснението за по-слабото им представяне отново идва с формата: "Тази година десетокласниците за първи път решаваха интегрален тест, който освен математически знания проверяваше и умения за прилагането им при задачи от природните науки чрез кратки свободни отговори".

Според анализа на ведомството учениците в 10. клас се справят успешно със задачи, изискващи прилагане на усвоени алгоритми и стандартни математически процедури, но изпитват затруднения при задачи, които предполагат логическо разсъждение, анализ на условието, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-сериозни затруднения се наблюдават при задачите по комбинаторика и теория на вероятностите.

Задачите по математика: Писани с изкуствен интелект или коректни

В публичното пространство се появиха мнения, че качеството на част от задачите в националното външно оценяване по математика не е било добро. Според критиците на тазгодишните тестове задачите били писани с изкуствен интелект, което довело до двусмислие във формулировките на условията на български език.

"Аз проследих и в медиите, и в социалните мрежи тревогите (...) Проверихме коректността на задачите с водещи колеги от областта на математиката и с колеги от Българската академия на науките (БАН). Те са коректни. Децата вероятно са ги приели като по-сложни и неясни", коментира въпроса образователният министър Георги Вълчев.

По време на заседанието на парламентарната комисия по образованието той обеща по-ясна организация и подготовка догодина, така че "в децата да не остава усещането, че за първи път се сблъскват с такива задачи и не могат да разберат докрай условията".

"Надявам се следващата година да избегнем тези проблеми, които се получиха", каза Вълчев.