94.7% от българските ученици вече използват изкуствен интелект (ИИ) за учебни цели, а близо половината (47.6%) работят с него всеки ден или няколко пъти седмично. Това показват резултатите от първото национално изследване на организационната, технологичната и педагогическата готовност за интеграция на изкуствен интелект в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Министерството на образованието и науката (МОН).
Основният извод е, че изкуственият интелект вече обитава българското училище. 56% от анкетираните ченици, учители и директори споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, което според авторите на проучването поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.
Според данните учениците вече активно използват ИИ за учебни цели и в значителна степен разбират, че той може да греши и информация трябва да се проверява. Все пак обаче технологията се използва за избягване на усилие в ученето.
Същевременно образователната система е на етап, в който все още търси най-подходящия начин да интегрира изкуствения интелект безопасно, отговорно и ефективно. Засега обаче той навлиза неравномерно между училищата и отделните области на педагогическата практика.
Според изследването системата има добра основа да интегрира технологията.
От технологична гледна точка може да се каже, че по-голямата част от българските учебни заведения имат добра дигитална основа. "В някои образователни институции има необходимост от допълнителни лицензи за ИИ продукти, за да се подсили процеса", отбелязват в един от изводите си авторите на проучването.
Що се отнася до организационната част, в анализа на данните се твърди, че училищата имат визия, а учителите - желание за използването на изкуствен интелект. Повишаването на организационната готовност според данните може да дойде с по-ясно структуриране на вътрешните правила, роли и механизми за координация, тъй като "напредъкът все още често зависи от отделни активни участници или екипи".
Резултатите от проучването показват, че учителите вече имат базовата педагогическа грамотност за ИИ и го използват най-често като инструмент за подготовка на уроци и създаване на учебни материали. На този етап обаче педагогическите специалисти подхождат с по-малко доверие, когато става въпрос за включването на изкуствения интелект в учебните дейности на учениците или проверяването на напредъка им.
Според авторите на проучването етичните измерения на ИИ вече също се разпознават в училищната среда, като темата надхвърля риска от преписване. В училищата се осъзнават рисковете, свързани с дезинформация, deepfake съдържание, онлайн тормоз и защита на информацията. Нужно е обаче да се разработят писмени правила, процедури за реакция, насоки за това как да се представят етичните очаквания на децата и родителите, за да може очакванията за етичното използване да намерят отговор.
Проучването обхваща над 10 000 ученици, 1 767 учители и 210 училищни директори и заместник-директори от 25 административни области в страната и предоставя най-пълната до момента картина за навлизането на изкуствения интелект в българското училищно образование.
То идва на фона на няколкогодишни усилия на България да интегрира ИИ в училищата. За това време се публикуваха наръчници (Наръчник за използването на AI в образователната система от 2024 г.), организираха се различни големи форуми, посветени на темата, а образователното министерство излезе с "визия" за използването му в клас, както и проекти за промени в учебните програми, които засягат използването на изкуствения интелект.
Визията предвижда запознаване на учениците с изкуствения интелект и начина, по който работи, както и превръщането му в източник на знание и интеграция в учебните програми.
Новите програми по 16 учебни предмета трябва да бъдат готови най-късно до началото на 2027 г. Общата концепция за промяна в учебните програми се появи още в началото на 2025 г. От ноември 2025 г. до януари 2026 г. отделните концептуални рамки за всеки предмет, подготвени от екипа на предишния образователен министър Красимир Вълчев, постепенно бяха публикувани за обществени обсъждания. С тази реформа се предвижда да се олекоти учебното съдържание откъм факти и теми, но да се въведе използването на изкуствен интелект в почти всички учебни предмети.
Появи се и първият индекс, който изследва готовността на училищата и преподавателите да внедрят AI в образованието, изготвен от Института за изкуствен интелект. Заключенията му, подобно на тези на проучването на БАСКОМ и МОН сочат, че системата има готовност, но все още са нужни допълнителни обучения и по-ясна законова рамка. Там също се казваше, че училищата разполагат с добра технологична база и има потенциал и ядро от подготвени кадри, но липсата на масови, системни и практически ориентирани обучения води до висока неравномерност и риск от задълбочаване на различията между училищата.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не познавам този човек(Калин Красимиров), но много добре е описал проблемите на нашето образование и компютърно-телефонните нововъведения. С гледане нищо не става, забелязали са го старите българи много отдавна -" Ако с гледане се става добър касапин кучето щеше да е най-добрият".
Калин Велков Красимиров, Фейсбук,
Образованието днес не е разрушено, то е обезкостено. Стои изправено на вид, но вътре няма гръбнак. Голямата подмяна започна тихо, почти незабележимо с внушението, че ученето трябва да е приятно. Че детето не бива да се напряга. Че усилието е травма. Така образованието беше лишено от основното си качество да бъде сблъсък. Сблъсък със собственото невежество, с мързела, с границите на ума. Истинското учене винаги е било форма на насилие над инстинкта за комфорт. Не …
жестокост, а дисциплина. Не наказание, а тренировка. Без това умът атрофира.
Мозъкът е най-енергоемкият орган в човешкото тяло. Истинското мислене изисква концентрация, време и разход на енергия. То не може да бъде постоянно приятно. Затова лъжата, че образованието трябва да забавлява, е толкова разрушителна. Тя превърна ученето в симулация, в игра без риск, без напрежение, без резултат.
Децата вече не четат. Те гледат. Гледат клипове. Гледат картинки. Гледат екрани. Това не е просто смяна на носителя. Това е смяна на начина, по който работи съзнанието.
Четенето изисква участие. То те принуждава да си съавтор, да изграждаш образи, да свързваш смисли, да мислиш в абстракции. Когато четеш, ти не получаваш готов свят, ти го създаваш. Затова въображението се ражда от текста. А въображението е майката на всяка мисъл, на всяко откритие, на всяка култура.
Видеото не изисква нищо. То поднася. То води. То те прави зрител. Пасивен! Застанал от другата страна на смисъла. Картинковото поколение не мисли, то реагира. Не създава, а консумира. Не пише, а плъзга пръст. А писането е мисъл в най-чистата ѝ форма. Когато писането изчезва, мисленето се свива. Когато се пише все по-малко, се мисли все по-малко.
Учебниците се „олекотяват“, но не стават по-ясни, стават по-празни. Материалът се мести в по-долни класове, където не може да бъде осмислен, за да бъде отхвърлен. Културният и националният контекст се размива, защото човек без памет е човек без съпротива. Езикът се разпада, опростява се, смесва се, докато вече не може да носи сложна мисъл. Това не е културна еволюция. Това е интелектуална ерозия.
Резултатът е видим! Млади хора, които не могат да четат сложен текст, но разпознават филма. Които не знаят откъде идват, но са готови да станат каквото се изисква от тях, стига да оцелеят. Хора без духовна конституция. Без вътрешна опора и без гръбнак.
И тук идва голямото бягство от отговорност – родителят. Не злонамерен, а удобен. Родителят, който не иска да „развали рахатлъка“. Който заменя изискването с разбиране, дисциплината с емпатия, усилието с оправдание. Училището вече не е институция, а услуга. А услугата не възпитава, тя угажда. Държавата не се нуждае от мислещи хора. Тя се нуждае от адаптивни. Лесни за пренастройване. Това не е заговор. Това е логика.
И ако тук има изход, той не минава през реформи, стратегии и нови програми. Те са фасада. Изходът започва от едно забравено, непопулярно решение: връщане към трудното.
Връщане към текста. Към дългото четене. Към книгите, които не се „харесват“, а се преживяват с усилие. Четене, след което боли главата. Това не е проблем. Това е признак, че умът работи.
Връщане към писането. Истинското писане - бавно, отговорно, без копи-пейст. Писането на ръка, което дисциплинира мисълта, забавя я, прави я точна. Там няма къде да се скриеш. Всяка дума минава през теб.
Ограничаване на видеото. Не забрана, а подчиняване. Видеото да служи, не да доминира. Текстът отново да води, защото само той изгражда вътрешен свят.
Връщане на дисциплината. Ред. Повторяемост. Натоварване. Ранно ставане. Правене на неща, които не ти се правят. Така се изгражда воля. А без воля няма нито образование, нито характер.
И най-накрая, родителят трябва да си върне ролята. Не като приятел. Не като аниматор. А като възрастен човек, който знае, че животът не пита дали ти е приятно. Ако родителят не изисква, светът ще го направи. Само че по-късно. И много по-жестоко.
Образованието не е път към щастието. То е път към издържливостта. Това е дълго бягане. Не спринт. Не разходка. Който не тренира, не просто губи – той дори не разбира, че е загубил.