Ако икономиката попадне в клопката на дефлацията

Седем авторитетни европейски икономисти подписаха призив до Европейската централна банка /ЕЦБ/, разтревожени от факта, че"Германия е на ръба на дефлацията": официално цените нарастват с 1 на сто, но в действителност вече са под нулата. На екраните на световната икономика светна тревогата от голямото Д /дефлацията/. Да си припомним 30-те години, когато общият спад на цените беше другото лице на депресията.

След срива на Уолстрийт през 1929 г. бяха нужни осем години на икономиката, за да се възстанови, а в най-критичния момент безработицата достигна 25 на сто от активното население. В Япония обаче дефлацията не е толкова далечен спомен, там тя е ежедневие от години. През 2001 г. японската зараза се разпространи в цяла Азия. В Китай, Сингапур, Хонконг и Тайван общото равнище на цените спадна. В Африка и Латинска Америка щетите от дефлацията се отразиха на най-бедните страни, обеднели поради спадането на цените на суровините, съставляващи основата на техния износ.

Дефлацията е положително явление, когато е плод на технологични нововъведения, позволяващи създаването на нови продукти с по-ниска себестойност. Тя се харесва на потребителите, защото им създава чувството, че стават по-богати. Тя обаче може да стане и много опасна, когато е признак за някакво неравновесие, например прекалената производителност, която остава без пазарна реализация. Някои технологични сектори вече се намират в това положение.

Такива са телекомуникациите, които инвестираха огромни капитали в оптичните кабели, но успяват да използват едва 2 на сто от капацитета си в целия свят. Автомобилната индустрия в САЩ се опита да компенсира свръхпроизводителността си, въвеждайки отстъпки, които достигнаха до 10 на сто от цената при много от моделите и по този начин допринесе за дефлацията. Потребителите купуваха само докато траеха отстъпките и сега са в очакване на нови. В други сектори и доста големите отстъпки не успяха да насърчат потреблението: в периода от декември 2000 г. до декември 2001 г. продажбите на персонални компютри спаднаха с 33 на сто.

През януари потреблението в САЩ спадна с 0,2 на сто, в Япония с 4,4 на сто, а в Германия - с 4,1 на сто. Слабото търсене е и една от причините за дефлацията. След това следва обедняването на спестителите и обезценяването на "реалното богатство" на населението, предизвикано от падането на цената на предприятията.

Борсата е капризен и ирационален индикатор, но е единственият, с който разполагаме. Тя ни показва, че в Америка спукването на интернет-балона предизвика загуби от 5 млрд. долара поради падането на стойността на акциите. Явлението не се отнася само до Насдак и новата икономика. В последните 12 месеца един италианец, притежаващ акции от Fiat е загубил 44 на сто от вложенията си, а един акционер на застрахователната компания Generali е загубил 30 на сто. И това са исторически имена в италианската икономика.

Самото падане на акциите потиска предприятията и им пречи да инвестират. Телекомуникационните компании, които закупиха лицензи за мобилните телефони от третото поколение, плащайки солидни суми на търговете преди две години, в действителност инвестираха в една дейност, която днес струва една трета от това, което е струвала тогава. Спукването на балона на борсата може да засегне и недвижимите имоти. В този сектор Америка успя да удържи положението и се опита да запази спестяванията на семействата. В момента обаче в Манхатън 11 на сто от помещенията за офиси останаха без наематели, в Лос Анджелес те са 17 на сто, а в Далас 30 на сто от небостъргачите са празни. Така започна голямата криза в Япония преди 10 години: първо имаше спад на борсата, а после и в сделките с недвижими имоти.

Лошото на дефлацията е това, че ако си внушим, че ще продължи дълго, то по-добре е да не правим нищо и да държим парите си в наличност, защото утре тяхната стойност ще е по-висока, отколкото днес. Ако обаче всички започнат да се държат по този начин, икономиката ще замре. Това е и "клопката на ликвидността", която Кейнс откри през 30-те години. Когато този синдром се разпространи, всички средства са безсилни: безсмислено е да се намаляват лихвите, тъй като, колкото и ниски да са те, не могат да насърчат инвестициите. Това се случва в момента в Япония.

Поради своята гъвкавост, американската икономика е на противоположния полюс на японската. Следователно, малко вероятно е с нея да се случи същото. Някои елементи на дефлация обаче се наблюдават и в САЩ. Потребителските цени се покачиха с 1,6 на сто за последната година, исторически минимум от 40 години. За някои месеци, този индекс е отрицателен. Много експерти смятат, че официалните статистики пренебрегват отражението на ценовите намаления, които напоследък станаха систематични /коледните намаления започнаха още в началото на декември/.

Ако потребителите имаха същите доходи, както преди, тяхната покупателна способност би нараснала значително. Нещата обаче не стоят така. Много американски предприятия замразиха заплатите при първите признаци на рецесията и премахнаха премиите в края на годината. За да успеят да балансират бюджетите си, работодателите започнаха да съкращават здравните и пенсионните осигуровки.

Друга отрицателна последица от дефлацията е финансовата илюзия, създадена от ниската себестойност на парите. При официалната лихва на Управлението за федерален резерв, която беше намалена на 1,75 на сто, всички останали лихви паднаха. Банковите заеми и кредитите по кредитните карти изглеждат като подарък. В резултат на това хората правят все повече дългове и утежняват финансовото си положение. Средното американско семейство вече трябва да заделя 14 на сто от доходите се, само за да обслужва лихвите по заемите си /без главницата/.

Дълговете на много предприятия станаха невъзможни за плащане и Уолстрийт се опасява от нови фалити след този на компанията Enron. Това не е само американски проблем, тъй като японските дългове, както и германските, преминаха психологическия праг. Докато високата инфлация работи в полза на кредиторите, тъй като се намалява реалната стойност на техните вземания, дефлацията прави обратното: колкото и да е ниска лихвата, реалната стойност на задълженията нараства и колкото са по-големи задълженията, толкова обедняването е по-голямо.

Това правило важи с пълна сила за Америка. Американският икономически бум от 90-те години беше финансиран от притока на чужди капитали. САЩ внасяха много повече, отколкото изнасяха. Те натрупаха външен дълг в размер на 2,5 милиарда долара. При наличието на дефлационен климат, стойността на външния дълг ставаше все по-висока.

Не само ние, гражданите, сме забравили колко опасна може да се окаже дефлацията. От 60-те години насам много централни банки свикнаха да се борят с един единствен враг: инфлацията. Тревожният призив на седемте експерти, който се съдържа в първия годишен доклад на European Economic Advisory Group, е насочен директно към ЕЦБ. Икономистите напомнят на институцията, че "дефлацията е вредна по много причини" и я предупреждават да не предприема действия, които могат да подтикнат в тази посока много страни от еврозоната. Тази опасност беше усетена най-напред от главния банкер на САЩ, Алън Грийнспън.

Нобеловият лауреат за икономика, Милтън Фрийдмън подчертава, че освен резките лихвени съкращения, УФР под ръководството на Алън Грийспън постигна още нещо: заля американската икономика със свободни капитали, в резултат на което паричната маса се увеличи с 10 на сто. Въпреки че Грийнспън никога не би признал това, той всъщност направи опит да "произведе" инфлация, за да намали реалната тежест на задълженията и да победи призрака на голямото Д. Грийнспън явно си дава сметка откъде трябва да очакваме истинската опасност. Не ни остава нищо друго, освен да му пожелаем успех.