Ако правителството обяви словесна война на ЕК, резултатите ще са печални

Г-н Кръстев, как ще коментирате реакцията на управляващите по повод невъзстановените акредитации на двете агенции по ФАР? Правителството обвини ЕК в двойни стандарти, а президентът откри конспиративен сценарий, според който България става заложник на битката между основните политически сили на предстоящите европейски избори.

Президентът каза, това което каза, просто защото не знае какво да каже. Решението на ЕК изглежда е пълна изненада за правителството и това, което се прави в момента е, да се печели време.

Но това, че правителството е изненадано от решението, е още едно доказателство, колко слабо работи администрацията. Тя не просто не успява да предотврати нещо, което правителството приема като несправедливо решение, тя дори не успява да научи за него. Най-вероятно очакванията на правителството са били, че след острия последен доклад на ЕК и след започналата тежка финансова криза, ЕС ще се въздържа от по-остри мерки. Но тази логика се оказа сгрешена.

Правителството навярно има основания да твърди, че ЕК наказва не винаги този, когото трябва, а този, когото може. Правителството сигурно има основания да твърди, че много честно анализите за България са едностранчиви. Но въпросът е защо правителството допусна това. Истината е, че две години след влизането си в ЕС, както сполучливо се изрази един наш икономист, България продължава да бъде "страна без значение, управлявана от хора без значение”.

Подобна теза има ли на какво да разчита в ЕС и как тя ще се отрази на отношението ни със Съюза?

Ако правителството реши да излезе от тази криза като обяви словесна война на ЕК, то резултатите ще бъдат печални. Първо, социологическите изследвания показват, че доверието на българите в европейските институции три пъти е по-високо от доверието в националните институции, така че, когото става дума за корупция, обществото е съюзник на Комисията, а не на правителството. Ако настоява на абсурдната теза, че България е жертва на заговор на европейската десница, правителството рискува да изглежда смешно.

Оли Рен не е представител на европейската десница, нещо повече - някои от левите партии в Европа настояват за още по-твърда позиция на ЕК към страни като България и Румъния, така че БСП може да се окаже изолирана в рамките на ПЕС.

И трето, когато управляващите настояват за повече конкретност, предполагам, че го правят с надеждата, че ЕК няма даде публичност на своите анализи, защото в противен случай рискът за управляващите става наистина голям.

А днес България повече от всякога има нужда от разбиране и съюзници в Европа.

Какво е вътрешнополитическото измерение на спрените евросредства?

България губи пари в момент, в който има огромна нужда от свежи средства. България губи доверие в момент, в който доверието на инвеститорите е най-страшното, което може да загубим. И трето, за България се закача етикета най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС, а етикети се махат много трудно.

Ние не знаем дали България е най-корумпираната страна в Европа, може би не е.

Премиерът е прав да мисли, че Комисията е по-жестока спрямо корупцията и организираната престъпност в страна като България, отколкото в страна като Италия. Но ако премиерът искаше да се пребори с представата за България като рай за корупция и организирана престъпност, то на последния конгрес на БСП тази тема щеше да е в центъра на дискусиите и депутатите щяха да говорят повече за групата Марио Николов-Людмил Стойков, а не за далечното родство на БСП с баба Тонка и Джон Ленън.

Колкото до опозицията, тя получи подарък. Но критиката на ЕК не може да се преведе като подкрепа за опозицията. На опозицията и предстои да ни убеди, че тя е готова да се бори с корупцията въобще, а не просто с корупцията на това правителство.

В създалата се ситуация има ли правителството някакъв успешен ход?

Правителството има много ходове. Премиерът може да поръча нов клип с участието на Сергей Станишев, Стефан Данаилов и гневен срещу двойните стандарти на ЕК пенсионер. Правителството може да назначи госпожа Плугчиева за първи вицепремиер, но без да ѝ даде да пипа в политически чувствителни места. Правителството може да промени няколко закона и да прехвърли цялата вина върху съдебната система и некомпетентната администрация. Разбира се, правителството може да уволни виновните министри или да реши да разбие корупционната паяжина, но последните две действия най-вероятно дори не се и обсъждат в навечерието на избори.